сряда, 30 март 2011 г.

На село :)

Добро утро :) !
Първите години от живота си прекарах на село,после и няколко лета . Според майка ми съм изглеждала като истински бандит , все с едни и същи дрехи,поне три ката, бузите винаги напукани и занимаваща се с ... късане на глави на попови прасета . (Това трябва да взема да го пиша и в мотивационното ми писмо като кандидатствам Опазване на околната среда ;р ). Спомени нямам много , единични случки , но пук като че ли още пазя в себе си чувството да си на село :) .

Спасяването на охлюви след като навали дъжд (баба и дядо ги тъпчат), дразненето на кравата , докато дядо я дои ... за това междудругото си трябваха направо инжинерски умения , няколко пръчки се връзваха една за друга,за да станат по-дълги от 2-3 м.
Лятото като напече слънцето и поливаш общо взето постоянно,да цапаш във вадите и ката :) .
Отдавна съм изгубила бандитския си вид , приличам си на "гражданка" ... като изключим когато решаваме кръстословици и има примерно народното име на пъпеша :) .
Обаче все за село си мисля . Особено като е хубаво времето,в училище , понеже е пълна скука,имам доста време за мислене и докато примерно ни говорят за Парнасците,аз се чудя кога ще бучкаме доматите :) .
Днес най-накрая си отивам на село , макар и за малко , и реших да ви споделя някои неща,за моето село , Тюркмен :) (следва продължение,много мога да говоря за него ;р)

Имаме си чемшири . Миналата година за пръв път от мнооого време видяха ножицата :

И ако някой някога се е чудил как изглежда един чемшир погледнат от вътре навън , да знаете , че не сте единствени , и аз се зачудих , в крайна сметка ето така :

Миналата пролет боядисах парапета, с което се започна ремонт . Косури на моите ремонти-много , ама пак като че ли става по-хубаво :) . Ако не гледате тавана в спалнята .

Да,с найлонови торбички на краката се боядисва много по-лесно ;р.

Крайният резултат :)
После като се стопли продължих с ремонта и вътре . Тук споменавам помощта на дядо за местене на мебели,легла и други.
Преди:



И след като 1-2 дена се разхождах ето така:


Абстрахирайте се от синята крушка на лампата ;р
Photobucket
Photobucket
Photobucket
Photobucket
Това го "уших" със силиконов пистолет
После ми дойдоха и помощници :
Photobucket
Photobucket
Събирахме дърва,докато печеше силно слънце и духаше прохладен вятър :)
Март месец на язовира има лебеди :
Photobucket
И аз обикновено се разхождам така:
Photobucket
(Спокойно,снимката е от лятото,а не от март месец,когато е студено ,за да съм облечена така)
Сутрин рано газя в росата...внимавам за змии и се наслаждавам :)
Photobucket
И аз вече ви оставям,че ще взема да си изпусна рейса ... Ами спомнете си и вие за вашите села,където сте пораснали , надявам се да не си мислите като повечето хора,че там става "по-грозно всеки път като отида". Че е кално,кално е. Ама това е лошо нещо само за тези,които не са газили в калта боси и не са правили кални кюфтета.
Лек ден !

7 коментара:

  1. Е който си има село ще разказва,а такива като мен ..като малка винаги ми се е искало и аз да имам село като повечето ми приятелки,но нямаме, поне ходехме на гости и беше много хубаво!

    ОтговорИзтриване
  2. Много увлекателно и разни образи се заизвъртяха в главата ми...

    ОтговорИзтриване
  3. спомените ми за детството са от същото това ,,заспало,,във времето, но прекрасно селце Тюркмен от едни времена, когато бай Тошо беше Първия. Имаше купони за хляб, всеки четвъртък с нетърпение чакахме автобуса от Пловдив, защото с него идваха лентите за филма,който дядо Атанас щеше да прожектира вечерта...Тогава всяко лято селото се пълнеше с гражданчета изпратени при бабите и дядовците за ваканцията и наставаше щур купон. Е, нямаше интернет и кабелна или цифрова телевизия. Но имаше нещо по-велико; СВОБОДА . Свободата да обикаляш навсякъде , където ти душа иска. Неоставаше язовир, река, баир и поляни,които да не се израчкат за всякакви игри.
    Не бих сменил за нищо онези детски години със сегашните времена. Просто тогава детското въображение нямаше граници. Това малко прашасало селце ми даде толкова много емоции, че съм му благодарен завинаги.

    ОтговорИзтриване
  4. Много хубав разказ :) И хубави спомени :) И хубави снимки. Всичко е навързано по прекрасен начин. И събуди и моите спомени, за което благодаря :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Анонимен1 юни 2012 г., 11:57

      Много истенско и силно !!!

      Изтриване
    2. Анонимен1 юни 2012 г., 11:58

      Много истенско и силно !!!

      Изтриване
  5. Поздравления за написаното и за публикуваните снимки ! Дори и не бях чувал, че има такова село в Пловдивско, но разказа ти ме накара да се пообразовам и видя поне къде се намира :-)

    ОтговорИзтриване