четвъртък, 5 май 2011 г.

Керкини - първа част

Здравейте :) !
Звуча ли вече по-възрастна,по-отговорна ? Според мен същата съм си и на 18 :).
Завърнахме се благополучно от Гърция / специални благодарности към шофьора-тати/.
Беше по-хубаво отколкото си го представях . Снимките ми са скромните 11 гб и както винаги се появява проблема с безкрайното сортиране . Избираш,сравняваш,гледаш снимката на 100%,триеш и накрая от примерно 500 остават 350.
Затова ще разделя пътуването на части,сигурно ще имам материал за цял месец ...

Тръгнахме на 29-ти Април,багаж колкото искаш,добре,че поне сме много,та го свалихме на 1 път .

За брат ми и сестра ми пътуването представляваше спане,на моменти прекъсвано от вечния спор кой на кого да се облегне.
Баща ми купи навигатор. Колата предишния ден до обяд беше на ремонт . До тук добре,обаче се оказа,че запалката не работи,съответно трябваше да разчитаме на навигаторските умения на мама,които не са много /в нейна защита тя география на България не е учила ;р/ и все пак всичко се нареди много добре,където не познахме пътя пък видяхме нещо интересно,което иначе щяхме да пропуснем.
Предишната вечер 3 часа правих сандвичи...които до сутринта бяха реагирали по странен начин и от тях течеше вода...ама съвсем буквално.
Освен сандвичите направих и суши,което се оказа всеобщия любимец и се изяде още в България.
При 5 човека в колата,можете да се досетите колко пъти отбивахме за тоалетна . По едно време мама и тати едвам не се скараха,тя му вика да спира,той не иска.
"Е защо не спря тук?!"
"Е как ще спра тук,чакай малко."
След известно време отбиваме. Баща ми се подсмихва,това било "нашто място". Явно си имаме семейно място за ходене до тоалетна по време на път . Е на това му казвам аз традиция !
Като приближихме Гърция,тати звъня за последно в оранжериите да дава инструкции:
"Слушай сега,много важно. Точно в 4 часа отиваш,намушваш се при кокошките и махаш новите яйца от квачката."
Не е лесно с наште квачки,по последна информация две декоративни кокошки мътят едни и същи големи яйца и постоянно се карат за позиции :).
Границата я минахме бързо и безпроблемно , за наш късмет главният път беше в ремонт и съответно избрахме друг,на който видяхме доста птички :) .
Първото ято пеликани прелетя над нас докато се чудехме накъде да тръгнем.
Избрахме /или по-скоро абсолютно случайно оцелихме/ пътя покрай езерото .

Първата спирка покрай езерото . Брат ми изглежда особено въодушевен,нали ?

Над нас прелетя черна каня

Тук е мястото да отбележа,че сестра ми ми беше "личния" фотограф по време на пътуването. Снимаше със стария ми фотоапарат и обектив,за жалост обектива се развали на следващия ден и остана само с ръчен фокус. Той да подчертая,че и преди едвам фокусираше,ръчно пък още по-трудно . Но сестра ми се справи :) .

Аз от своя страна дебнех корморани.

Гривеста чапла . Само нея не успях да я издебна отблизо,но да остане нещо и за следващия път :) .
Докато аз си снимах,баща ми и сестра ми се разходили по някакво баирче наблизо.
После баща ми разказва,че са видели змия,ама бая змия била.
Реакцията на сестра ми,която била на 10-тина см от нея : "Олеее,супер,първата ми змия!" и след това на връщане при всяко изшумултяване подскачала :) .

Покрай пътя навсякъде имаше лайка,макове и от време на време стада овце/крави/биволи .(снимката е на сестра ми)

В далечината видяхме розови пеликани ,първите ми.
Мама и брат ми предпочетоха да останат в колата,вероятно заради съвсем прясното наблюдение на змия.
Аз,тати и Йови цепихме право напред през една лайка,излезнахме ароматизирани и боядисани :).

След лайката имаше доста тръни , от които сестра ми не беше особено очарована . След като беше пренесена от тати,всичко се оправи :).
Забелязвате ли белите пръски по ремъка? Съвет от мен - внимавайте като пръскате с вода с перли в нея,стои добре на хартия,не толкова на бюрото ми,паркета,ремъка и няколко чифта дрехи :).

Постепенно се приближавахме,наоколо хвърчаха чапли и няколко водобегача.

За първи път видях толкова много големи гмурци на едно място

Покрай нас мина стадо крави,пастиря-модерен,на мотор и освен това имаше и къде да седне,докато кравите си пасят ;р .(на Йови)

Приближихме се,сестра ми снима пеликаните . И веднага пита "како,а моите снимки ще ги сложиш ли на блога?" . Естествено :) .

Аз реших да се приближа още,баща ми не беше очарован от метода ми ;р.



Ако знаете какъв шум се вдига при размаха на крилете на пеликаните :) .



Пеликаните са много интересни животни,едни от фаворите ми са :) .



Изведнъж стана много горещо. Сестра ми вървеше пред мен. Забелязох начина , по който носи фотоапарата. Точно като мен .

Колата вече беше доста далече и решихме да се връщаме . Този път заобиколихме лайката,вече бяхме достатъчно жълти ;р. На следващата сутрин всичката лайка беше окосена. Бързо работят тези гърци :) .
Не беше лесно с резервациите за хотела,всичко заето . Накрая ни остана само 1 опция,хотел Erodios,в превод Чапла,но в нашите очи той беше и най-хубав . Доста голяма база,много добро озеленяване и страхотна гледка :) .

След това се разхождахме из Литотопос. На всички много ни хареса,къщите измазани,дворовете подредени и спретнати,на места имаше даже дървета хортензии .
Много по-различно от българското село.

И вистерии по оградите,красота общо взето :) .


Заваля ни хубав пролетен дъжд,аз имах една грижа само-как да скрия фотоапарата и обектива :) .

Скрихме се под нечий навес

Наоколо миришеше на люляк,на лайка и на пролет

Голямо впечатление ни направиха вечнозелените,изглеждаха толкова свежи и гъсти

Лека вечер и очаквайте продължение съвсем скоро :) !

4 коментара:

  1. С нетърпение ще чакам следващите епизоди!Много интересна разходка,а за снимките и двете сте се справили чудесно!

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря за чудесната разходка! Хубаво е, когато мога да видя други места през погледа на друг човек! С нетърпение очаквам и следващите ти публикации!

    ОтговорИзтриване
  3. Ех, че якооооо! Много ме впечатли разходката!Чакам и следващата част от нея!Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  4. Страхотен разказ, прекрасни снимки. Очаквам с нетърпение продължението на репортажа от Гърция :))

    ОтговорИзтриване