вторник, 24 май 2011 г.

Керкини - трета част

Здравейте :) .
Третата част на нашето пътуване обхваща първата половина на 30-ти април,рождения ми ден :) .
Идеята беше сестра ми да ме събуди,но шансът тя да се събуди преди мен е...ами няма такъв.
Затова уговорката беше "значи како,събуждаш се,събуждаш и мен,правиш се на заспала и аз пак те събуждам" :) .

Получих си подаръците,то като , че ли беше по-хубаво да гледам брат ми и сестра ми колко са щастливи да ми ги дават,отколкото самите подаръци .
Ама и подаръците бяха много хубави . Няколко месеца по-рано ме помолиха да им направя списък ,естествено всичко се случи в последния момент,сами се оправиха (и тук си представете как те,петокласници,отиват да купуват "нож на готвача" и състарен чайник :) ).
Имаше няколко коментара,че съм ги разорила,аз го гледам от страната,че просто толкова много ме обичат :) .

От някъде ни е останал навика ,че подарява ли се нещо,в което могат да се пъхнат пари,задължително се прави. Нагледен пример,5 лева в термос :) .
Останалите ми подаръци включваха тенджера,сушено манго,маскировъчна тениска,картички и разни други неща .
Сега трябва наистина да се постарая за техния рожден ден,защото те направо надминаха себе си :) .
След това отидохме на закуска,беше вкусно,на мен фаворит си ми е цеденото кисело мляко с хляб .
По план следващата спирка беше гората,в търсене на кълвачи .
Е,за малко да ни се получи , но пък попаднахме на друго хубаво място .
Малка горичка,почти като парк,пълна с улични кучета(добре,че бързо се махнаха) .
От кълвачи не гъмжеше,видях нещо,което ми заприлича на кълвач и айде след него .

Ама като кацна птицата на върха на доста високо дърво,гледам аз непознат обект .

Или първата ми белочела сврачка . С това ми наблюдение вече съм виждала всички 5 вида сврачки в България . (затваряме си очите пред факта,че едната я видях в Гърция)

Погонихме се с един кълвач,не беше идеалното време за снимки,но пък тази ми харесва .

Сестра ми също снимаше,мама каза,че е било много интересно как като видим нещо и двете едновременно вдигаме фотоапаратите,после едновременно преглеждаме направените снимки.


Опит за семейна снимка,черно-бяла защото оригинала мнооого синееше . Ако се вгледате,баща ми държи един треволяк,според нас това е дива мъка на художника (зеленина,с която мама работи в магазина),единствено факта,че се оказа лееко бодлива спря баща ми да си набере :) .


Толкова е интересно да ги гледам как порасват,как се оформят като личности и тук-таме да виждам и по нещо от мен в тях :) .

След това продължихме покрай езерото,жега голяма,слънцето пече в контражур,изобщо "перфектно" за снимки,но пък това ни беше само първата разходка за деня,почти с цел проучване на терена ;р .
Белите лопатарки се оказаха доста потайни и много плашливи,тази ми е най-близката снимка. Имаше един момент по-нататък , когато бяхме съвсем до една лопатарка,с една дребна подробност , че имаше храст,дърво и изсъхнало дърво между нас и птицата :) .

По пътя имаше доста пеликани,все къдроглави. /снимката е на сестра ми/
Разходихме се из Керкини,купихме си необелени печени фъстъци,после ни се изприщиха езиците,но пък бяха вкусни .
Следващата спирка беше Мандраки , където по погрешка си купихме биволско масло вместо кисело мляко,ядохме каза кипи / за мен много приличаше на прегорен крем-карамел/ .

Сестра ми снимаше гугутки

А аз кокошка на трактор.
Модерна работа животновъдството в Гърция,пастирите на мотори,кокошките на трактори :) .

Пробвахме се за още една семейна снимка .
Почти ни се получи ...

Тук липсва сестра ми,която снима .
В Манраки намерихме гнездо на гугутка на доста интересно място .



Нагледахте ли се на гугутки ?
Следва "големия финал" на тази част,първото ми наблюдение на ... царски орел .

През годините царския орел се беше превърнал в нарицателно за нещо,което не съществува : "да,бе,сигурно и царски орел си видял." , "да,а аз видях царски орел" .
И накрая взехме,че наистина го видяхме .
Самото наблюдение не беше нещо велико , между спора може ли или не може да се спира тук снимах нещо в далечината,почти в движение . После като приближих,непознато. Отворих определителя,това не е,онова не е ,то остана само царски орел да е .
Съответно последвано от насмешливите "дааа бе,сигурно е царски орел."
Покрай язовира се засякохме с английска група,която се радваше на бял щъркел както аз на царски орел,та от там ми потвърдиха,че наистина е царски орел .
Последвано от бягане към колата,където мама почти заспива,на останалите им е супер горещо,с голямата новина,че съм видяла първият си царски орел.

И понеже не мога ей така да не вмъкна и нещо по-скорошно,споделям и няколко снимки на божури .
Знаете ли,че има цяла научна организация,ама съвсем сериозна,чиято основна цел е да измисли как да има божури целогодишно ?

В магазина получихме божури и получих 7 подарък от щедрите ми работодатели (азбирайте майка ми и баща ми ;р).
Уникални са . Миришат невероятно .

Сега са още по-разцъфнали от на снимките и наистина са повече от красиви .

Аз по принцип все гледам максимално да си оползотворявам времето и да няма момент,в който ей така съм си седяла,но съвсем сериозно мога цял ден да седя и да им се наслаждавам :) .
Понеже точно сега нямам тази възможност,във всяка почти открадната свободна минута минавам покрай тях и забавям ход,за да поема малко красота и после да продължа по останалите ми задачи :) .

Няма коментари:

Публикуване на коментар