сряда, 25 май 2011 г.

Размисли :)


Аз пак разбърквам хронологията на събитията,но за мен поне има някаква едвам доловина логическа връзка .
Като станеш на 18,за период от година-две си обречен на едни и същи въпроси,стане ли ясно възрастта ,реакцията е предвидима : "Ааа,така лиии... и какво ще правиш сега?Какво ще учиш?..." .
Че понякога и аз се излъгвам да отговоря искрено,а не с баналното "още не съм сигурна" .
И ама само да си отвориш устата и едвам си казал заветната дума и оп,заливат те с мнения и "съвети" .
Аз лично попадам все на опити да ме обезкуражат (с изключение на родителите ми,за което съм благодарна:) ) .
"Ооо,ама то в това пари няма."
"За това в България работа няма."
"Ти като заминеш,да не мислиш,че ще се върнеш после"
"В това бъдеще няма,то само на приказки е красиво."
"Е как ще ставаш учен,ти трябва да се занимаваш с изкуство !"
Мога мнооого да продължа.

Първо,че хич не обичам да ме приобщават към масата хора . Не защото искам да се цепя от колектива,а защото си мисля,че всеки сам си прави изборите,воден от собствени убеждения,а не последните тенденции в живота .
Като,че ли най-голяма е изненадата,че няма да се занимавам нито с фотография,нито с някакъв вид изкуство .
Да,снимам сватби,деца,птици . Харесва ми. Особено последното :) .
Но не искам да съм само това . Не искам да съм просто сватбен фотограф или нещо подобно .
Дотук-на прав път,ясно ми е какво не искам.
Обаче знам и какво искам .
До такава степен,че малко ме плаши,нали сега ми е времето да съм несигурна,това да опитам,на онова да се пробвам,пък после евентуално да реша нещо.
И аз пак напук,може би трябва да преосмисля това за цепенето от колектива :) .


Не бих казала "На 18 съм...",защото и на 17 си бях такава,но може би сега съм една идея по-сигурна в себе си :) .
Аз съм...най-вече противоречива .
Ама много . Може да ми е неудобно,притеснително изобщо да контактувам с хора и плахо да завързвам каквито и да е контакти,ама покажете ми някой на лов извън сезона и целия страх се изпарява и в главата ми вече имам план как да разбера кой е и да бъде наказан.
Е,когато реално това се случи се оказа,че бил Трою ,който е бил на лов за вреден дивеч (тук ще си сдържа възраженията по термина "вреден") , но нямаше как да знам и все пак в България по-често се случва да е бракониер,отколкото нещо законно .

Като се замисля колко неща ми се правят...
И все пак,ще съм добре и да не се случат . Не,че съм от тези,които правят компромиси в стремежите си и лесно се отказват .
Просто истински държа на едно и ако то стане,мога да си затворя очите за всичко останало :) .
Чужбината не я знам , явно ще да е хубаво,щом всички отиват и не се връщат .
Аз обаче вече съм си намерила моето място и въпреки,че мога да претендирам само за 1/5 от 2/3 от него,го чувствам наистина като мое.
И ама толкова да mи е присърце и толкова да mи е драго като си там,че наистина да mи се просълзят очите от щастие :) .
Че не е красива картинка...зависи от къде гледаш. Тендеция за обезлюдяване ? Абсолютна.
Но нали за това съм аз,току виж след мен тръгнат и други и накрая положителен прираст :).
Проблеми и спънки,както винаги много,при мен ситуацията е да кажем "особена",не влизам нарочно в детайли,но ако знаете колко ще бъда щастлива някой ден да кажа,че всичко вече си е както аз го чувствам,че трябва да бъде .
До тогава правя каквото мога според възможностите си сега,привидно малко,но пък си вярвам,че ей така,една скромна постъпка след друга,и някой ден мечтата-реалност .

Ново цвете в старото мекреме (голяма вероятност да бъркам думата),леко пострадало при транспорта (понеже бях само с 4 чанти и раница). Много го харесвам и едвам го овардих в магазина да не ми го купят . Надявам се всичко да му е наред като се върна.
Всеки път първо винаги минавам на оглед,хортензията как е,другата хортензия как е,на розата има ли въшки,падналия дувар паднал ли е още повече и така нататък.
Защото всичките ги чувствам като моя отговорност,аз трябва да се грижа за тях .

По последни данни миналогодишната хортензия още се държи,макар и леко наядена от охлюви :).

Насадих нова на мястото на измръзналия лимон. Скоро ще боядисам контейнера :) .
И всеки път,отворя ли дървената врата за първи път от седмици,усещам и лек страх,ако нещо не е оцеляло,ако падащата мазилка е паднала още повече,ако съм забравила да свърша нещо и сега виждам недобрите последици.

Първите ми репички. Сяти от мен,поливани от мен,брани пак от мен.
Това е цялата реколта./тайно се надявам следващия път да има още толкова,дано :)/
Удоволствието сам да си отгледаш продуктите,да знаеш,че като е репичка на вид,ще е репичка и на вкус, е меко казано голямо.
Десетината репички,някои нагризани от попови прасета,ми бяха най-вкусните досега :) .

Тази хортензия,преди стилно опакована в тишу и тюл,намери мястото си в стара глинена саксия върху изгнил дънер,целия в пирони,които съм забивала в него преди 13-14 години.
Революции от раз не мога да правя,но малко по малко,може би всичко ще се нареди.

Тук преди освен неметеното от години,имаше гуми,железа,примитивен навес,касетки,доволно количество найлони и боклуци .

С помощта на дядо подредихме и разтребихме всичко,останаха няколко плочки,но скоро те ще са някъде из градината .

Хостите вече са в повти еднакви някога бели,сега сиви саксии .

От пламъчетата на баща ми насадих пред вратата. Връщам се аз след 2 дена в магазина и вече имаше нови цветове . Под това разбирайте ,че следващия път ще добавя и поне едно тъмнолилаво :) .

Помните ли миналата година бях писала за поставка за гнездо,която сложихме със съдействието на EVN на стълба пред къщата ?
Е вече е заета. Аз до последно не знаех,вървя си аз , говоря си с дядо и изведнъж "а,ама то има гнездо!"
Да гледаш как единия пази сянка на другия ,как тракат...най ми харесва късно вечер,по-тъмно,аз-завита с поне пет одела и евентуално нагорещена тухла,ако е чак такъв студ,и на фона на всички насекоми,едно последно изтракване,като за лека нощ :).

Харесва ми познатото,знам къде да търся пчелоядите,къде сврачките и познато,познато,но всеки път има някаква изненада,нещо ново,неочаквано .
Не искам да описвам чисто положителна картина,защото изобщо не е така. Отидеш на разходка покрай реката и някой си хвърлил мъртвото животно там . Изхвърлени боклуци в дългъна,спорове между хората,спорове,които се водят от десетки години,още малко като в "Чичовци" :) /признавам,че така и не прочетох книгата,но пък камарата анализи ми стигат /

С този речен дъждосвирец се гоним отдавна,този път имах късмета кравите да минат 2 пъти точно на това място,ама нали съм инат,лазя си измежду оставените сувенири,тук таме се олисам в птичката и пропусна да заобиколя някой...

Първият ми малък брегобегач/ако съм познала с определянето :) /

Вече става доста късно,от утре пак на училище,пак се започва с една досадна монотонност,в която ще си спомням за първата ягода от тази година,за големите бели чапли на язовира и ще очаквам с нетърпение следващата възможност пак да съм си на моето място :) .

9 коментара:

  1. Посещението н твоя блог в началото на работния ден е повече от добро утро. Усмихваш деня ми и съм радостна, и щастлива, че около нас има млади хора, като теб. А колкото за бъдещето, следвай сърцето си и няма да сгрешиш. Хубав и усмихнат ден и на теб!

    ОтговорИзтриване
  2. Страхотно е, че знаеш точно какво искаш. Не са много младите хора като теб. Следвай мечтите си!Успех!

    ОтговорИзтриване
  3. Публикациите и снимките ти са уникални, и е такова удоволствие да ги чета. И въпреки, че не всеки път коментирам, всеки път се удивлявам на начина ти на мислене, на картичките.. Аз също съм на мнение, че не са много хората на твоята възраст като теб и предполагам, че родителите ти и средата имат "вина" за това :)
    Знам какво да е "да си различна", да мислиш различно от масата, повечето творящи вероятно също знаят, но с това можеш само да се гордееш и непременно прави каквото каквото искаш, както си го решила. Ако не го направиш цял живот носиш някаква тъга - казвам го от опит.
    Успех ти желая!

    ОтговорИзтриване
  4. Съвети няма да ти давам,имам си студент,малко по-голям от тебе,някак отрано си избра специалността,или тя-него...дай боже да сте ни живи и здрави,всичко си идва ,наречено е!!! .Ще се радвам на снимките ти винаги,макар напоследък да "идвам "все набързо!
    А думата е "макраме",много обичам да го правя и да си слагам цветя в него.Как се казва разкошният ти екземпляр в него?

    ОтговорИзтриване
  5. Отново много интересна публикация! Браво и успех!
    Ани :)

    ОтговорИзтриване
  6. Благодаря ви за милите думи,винаги са повод да се усмихна :) !
    bearkis, хахах,близо съм била. Цветето е седум бурито,много некапризно и подходящо за село,защото си ходим най-често 1 път в седмицата и рядко го поливаме .
    Казаха ми,че много лесно се захваща,сега чакам да видя дали наистина е така,и ако успея и го развъдя,мога да ти изпратя :) .

    ОтговорИзтриване
  7. Не мога да спра да се усмихвам, когато те чета. Да те поживи!

    ОтговорИзтриване
  8. Не мога да не оставя втори коментар за днес, този път под горния текст, защото пишеш много искрено и ми харесва. От няколко дни попаднах на твоя блог чрез "В кухнята на моето семейство", където имаше линк към твоя. Правех торта за синът ми който навърш 4 години и някак си покрай неговия рожден ден, те открих и теб. Искам много неща да ти кажа, но едва ли тук ще успея. Първо, че съм съгласна с горните мнения, че е важно да правиш каквото искаш. Понякога е трудно, но тръгне ли веднъж, няма спиране, а ти вече си тръгнала. От всякъде личи, че обичаш много природата, отдаваш са в отглеждането или наблюдаването на растение или животно. Затова правилно си избрала специалността, която да учиш. Картичките и фотографията също ще те следват, но те са допълнение към по-голяма страст, която имаш - екологията. Сигурна съм, че ще си намериш работа или ти сама ще си я създадеш. Колкото повече хора като теб, толкова повече ще се променят и нагласите. Аз живея в Англия и от тук по-лесно виждам предимствата и недостатъците и на двете култури, но българската определено е по-топла, по-емоцинална и шарена, по нашенски. Тук нямат градини като българските, имат алотмънтс, колкото да кажат, че отглеждат нещо. Повечето продукция се вкарва от чужбина, както знаеш. Тъжно ми е, че България е бедна и раздирана от политечески псевдо кампании, но вярвам, че ще се оправи. Както казваш и аз си я харесвам и такава и винаги с радост се завръщам. Искам да ти пожелая успех в обучението и бъди все така вдъхновяваща и горда българка. Поздрави, Яна

    ОтговорИзтриване