събота, 16 юли 2011 г.

Когато бръмбари ти огрижват вниманието...буквално


Като малка винаги съм се въртяла около баба и дядо,никога не съм стояла без работа (и с хоби като късане на глави на попови прасета,направо съм си била супер полезна),но чак сега разбирам колко труд е нужен за една градина,колко трябва да си постоянен .
Не съм била от хлапетата,които не знаят от къде идват доматите,но пък доскоро не знаех и какво са пичове и защо се махат .

Последните години си ходя по-често на село,но бях все покрай цветята,тук-таме оплевя нещо .
Тази година имах и моя реколта (спомнете си не повече от 20-те ми репички:),разсади,изобщо участвах активно.
Сега , "поради стечения на обстоятелствата", аз поех грижите за цялата градина.
Декар и половина вече не ми се виждат толкова малко.
Времето все не стига,винаги съм забравила нещо,понякога се чувствам сякаш нищо не съм направила,но пък после виждам колко са ми благодарни баба и дядо и съм щастлива :) .

Засега както трябва съм оплевила само 1 ред домати (е,малко съм пристрастна,тези домати са с мой разсад),пътека,широка 1 метър и 1 ред тикви .
Дръжте се,всички останали треви на декър и половина минус 15кв.м , идвам !

Черитата са навързали,има поне 2 различни сорта,силно се надявам единият да е жълт :) .

Когато се чувствам като губеща в борбата срещу къртиците /има една ,която упорито ми разравя градинката,даже я видях днеска,но не мога да я убия,нямам нищо против да си съжителстваме заедно,двора е голям,давам й солидна част,но защо трябва все да минава през скромните метър на метър,които се опитвам да поддържам приветливи?!/,плевелите и обичайните "селски" проблеми,винаги се случва нещо,което успява да ми вдъхне кураж .
Като това цвете. Като малък баща ми е гледал много кактуси,сега са останали 2-3 саксийки,тази е една от тях. Растението беше изгнило , нямаше корени,но пък ми хареса и реших да се опитам да го спася . Измих го,сложих го в нова саксия с хубава пръст и го натиснах силно,поливам го всеки път и... то взе,че не само се хвана,ами и цъфна даже :) .

Харесва ми,че на село всичко е по-просто . Не просто в лошия смисъл на думата . Вечерята зависи единствено от това какво си си отгледал и дали ще ръгнеш щепсела в контакта под точния ъгъл,та да тръгне печката.
Десерт ли? Един бърз тигел през градината и няколко сливи,барабонки(не знам как се казва по принцип на плодовете на черницата) и шепа касис по-късно вече си сит и направо се чудиш на онези,"градските",където си играят да ги правят на сладкиши .
Е,аз отнасям солидно количество вкъщи точно за такава цел,ама съм извинена,все пак съм градска 5 дни от седмицата :) .
Баба е изумена как все оцелвам по-ценните вещи,тази чиния е от сватбата на нейната майка,и да,процеса на правене на вечеря се удължи с 10-тина минути,защото търсех най-подходящата за снимки :) .
Пък да видите като почна да чистя къщата,за 1 ден съм отворила сандъци,отваряни последно преди мнооого години,и всички нови черги/под нови разбирайте на 60 години,просто досега до под не са се допирали/ са изкарани.
Следва : "Мариии,баба,ти целия чийз си ми изкарала."
"Защо си сложила възглавници в тези плетените?"/всъщност баба ми знае точната дума,аз я забравих/
"Защото са калъфки?"
"Ама не,те се слагат по стените."
И след като затапих баба с "Тогава защо имат дупки?!" ,вече официално са си калъфки.


Идеята беше градинката ми да е в розово и червено . Не виждате червеното ? Спокойно,както казва баща ми,ти си помни,че си я нарекла така,пък в краен случай ще сложим табела,да знаят хората за червеното.

Първата камба. Малко са му сбръчкани листата на пипера,дядо каза,че е някаква болест,но засега добре си върви. Уж си купих разсад за червени камби,тази като я гледам едва ли ще стане такава,но не ме е яд на продавача,все пак можеше и сама да си направя разсад,но предпочетох да ми е по-"удобно" .

Кайсията в двора е доста стара,някога била връзвала много,явно е било преди "моето време".
Миналата година не помня да съм яла кайсии на село,а тази имаше цели... пет.
И за тези пет кайсии търсих прът,та да ги бруля,намерих ...хм,уред за брулене (прът,привързан на друг път и накрая кука,изобщо професионална работа) на дръвника и се почна. Една зелена оставих за следващия път (вече и тя е изядена:),от останалите четири,две бяха сравнително лесна мишена,но останалите бяха над съседния двор,който така е буренясал,че ме страх да влезна вътре.
По всяка логика трябваше да паднат там. И как замахнах,вятър ли духна,не знам,но изведнъж кайсиите се озоваха до краката ми. После щастлива и горда ги занесох на баба и дядо,по 1 на тях,2 на мен,защото пръщя от скромност,бяха много вкусни .

Последните години патладжаните не са ни силната страна,я откъснем 1-2,я не .
В повечето случаи към "не"-то клоним.
Така се зарадвах като си видях патладжанчето,не знам как да разбера дали е узрял или не,но ще почакам да порасне още .
И чаках 1 седмица и днеска сутринта-изненада.

Не са на същия корен,но пък са съвсем близо и се притесних за реколтата / засега имам три вързали,но има и цветове...вече минус няколко изядени от бръмбарите/.
И понеже пак не мога да ги убия,реших просто да ги бутна.
Защото,разбирате ли,те няма пак да се качат. Но...човек се учи от грешките си и се обадих на съседката да ги събере в един буркан утре сутринта,аз пак ще й напомня,то и връзката беше много лоша,може да не ме е чула.
Утре тати ще направи някакъв разтвор,на билкова основа, а нещата взеха да се подреждат,защото другите ми баба и дядо казаха "Ако имаш нужда от помощ..." и бяха прекъснати от "Оле,супер,ще ми напръскате патладжаните!"
Дано до неделя следобед да има все още какво да се пръска . Тати каза,че и самия плод ядат,дано да се наситят с листата,че вече съм обещала единия от трите патладжана на баба и дядо,в знак на благодарност,че ще бият път за почти 10 корена.

Иначе "най-големия"/под това разбирайте,че още малко и ще мина 10см/ си го пазя и си го гледам,беше легнал на земята и реших да го изолирам малко :) .
И да,планирала съм и да ги оплевя,но това следващия път .

Ромата расте,ще ги суша и ще ги правя на буркани :) .
Не,че знам как се прави дори едно от гореспоменатите действия,но пък ще чакам да ми дойде "отвътре".

Дините още не са готови,всички чакаме с нетърпение и всеки път проверявам опашката,тропам и чакам някакъв звук,който не знам какъв точно трябва да бъде,ама пък вярвам,че като го чуя,ще го позная.

Първият пъпеш. Дините са вече 15,така че пъпешите трябва да наваксват :) .

Като си отида и първата ми работа е да проверя живи ли са ми цветята,после след експресното поливане,веднага грабвам кошницата и обирам всичко озряло .
Миналият път готвих с презрели тиквичка и домати,недоузрели моркови и нормални чушки,този път всичко си беше точно,но не исках да правя същото ядене и вместо да сложа всичко в тиквичката,реших да натъпча доматите.

Е,доматите се разпаднаха,но пък си беше все така вкусно.
Интересно как се променят вкусовете на хората,преди преди 5-6 години нямаше се доближа даже до тази "манджа",а сега ми е толкова вкусна :) .

С тази картичка ви пожелавам много слънчеви емоции това лято,пийте много вода,радвайте се на изобилието от плодове и зеленчуци и стискайте палци да не ми изядат патладжание :) !

7 коментара:

  1. Картичката е много лятна, свежа, с много весело настроение и е прекрасен завършек на чудесната ти публикация, която изчетох с голямо удоволствие!

    ОтговорИзтриване
  2. Трудът винаги остава оценен.Поздравления за градината. :) А в картичката съм толкова влюбена,че не мога да ти опиша колко пъти се връщах да я гледам. :) Невероятна е и вече ми е любимата твоя картичка.
    Пожелавам ти усмихнати летни дни. :)
    П.С. Очаквам следващата ти публикация дано да е скоро.
    Ани

    ОтговорИзтриване
  3. Великолепна е картичката, а така сладкодумно пишеш че се отплеснах.... :)
    Поздрави и весело лято!

    ОтговорИзтриване
  4. Как няма да стискаме палци - и за цветята, и за градината, след като ни правиш така съпричастни :)
    Много свежа и готина е картичката, както и останалите снимки.
    А плодовете на черницата там където я наричат така - по правилния начин, мисля, че и тях ги наричат черници. В моето село, където хората са си българи и не използват чуждици на съседни народи, черницата е дуд, а плодовете - дуди :)

    ОтговорИзтриване
  5. Много ме радваш мило момиченце.Така ме връщаш в моето детство при баба и дядо в Асеново, че докато четох публикацията ти сякаш бях там и едва не се разплаках. Стискам палци за всичко в градината. Чакам да видя как ще се развият нещата с патладжаните и камбите. А картичката е прекрасна като всичко останало.Успех!

    ОтговорИзтриване
  6. ти си чудесно дете и е истинско удоволствие да те чете човек! :-х (надявам се, не се обиждаш, че ти казвам `дете` - не е от снизхождение, а е защото си така прекрасно млада :D ) позволявам си да ти дам съвет за къртицата, който мама прилага в нейната градина - около корените на растеието, което ще пази, забива спици от стар чадър, на разстояние десетина сантиметра в земята, става и със скилидки чесън, но тази хватка е по успешна срещу попово прасе. :) стискам палци за хубава реколта :) и ти желая хубаво лято, детенце :) :ххх

    ОтговорИзтриване
  7. забравих да добавя - картичката ти е прекрасна и слънчева, много лятно настроение дава! продължавай все така :)))

    ОтговорИзтриване