вторник, 26 юли 2011 г.

За магията на селото :)

Лятото не е лято,ако не си бил на село. Брат ми и сестра ми не са прекарали толкова време там,колкото аз,но им харесва също толкова много .
Преди няколко години ме чакаха на село,още на спирката щели да отидат.
Пристигам си аз,на спирката само аз и тръни със съразмерна на моята височина.
Хванах прашния път към къщата и изведнъж ги виждам - брат ми бяга,ама се раздава напълно,ръце и крака се размятат така,че със сигурно поне 1-2 комара са оцелили,зад него се показва и сестра ми - също толкова разбързана...и с две филии , намазани със сладко в ръцете .
Бяга,размахва филиите и в движение си гризва по много :) .

Типично за мен,вървяхме с 1 час подраняване .
Това лято за първи път прочетох книга от списъка за училище (отне ми само 11 години :),понеже чета бързо,целия Железен светилник замина за 3 часа . Сега съм на Тютюн.
Не съм най-големия фен на книгите,просто все си намирам нещо по-интересно за правене .
За училище не съм чела нищо по-обемно от 15-тина страници . Реших да изневеря на себе си и прочетох Под игото .
И изкарах 5 на него,защото видите ли,говоря прекалено подробно .
Добре си ми беше на мен ,когато знаех началото,нещо загатната от средата и края :) .

Този път за малко да ви покажа узрели чери. Или по-точно 1 узряло доматче. Ама не,ще чакам хубава светлина,все пак както трябва да е всичко. И тъкмо застанах в позиция,търся го във визьора и брех,то няма на какво да фокусирам .
Някой го беше изял.
Та затова продължавам със зелени черита :) .

На село нямаме кухня,през годините "багажлъка" се пригодява за такава . Което означава,че просто вътре се сложи маса и три стола .
И все пак,предпочитам да се храним на вън,толкова по-приятно е .
Събудихме недоволството на съседите,докарали сме били всичките мухи от квартала .
И въпреки,че успях да сдържа ироничното в себе си ,трябва да отбележа,че грешат,не всички,направихме селекция и оставихме само най-големите :) .

Опит за нормална снимка . Или в очите на брат ми и сестра ми,кой ще се надигне повече на пръсти,за да изглежда по-висок .
Това с краставиците на челото си е направо традиция,и до днес,прави ли салата дядо,винаги ни слага и на челото,за да не ни боли главата.
И аз съм си напълно убедена,че работи,не толкова заради чудодейните свойства на краставицата,а защото вярвам,че помага,пък вярата си е голямо нещо :) .

На село с брат ми и сестра ми си беше приключение,не знам дали скоро ще повторя експеримента,защото още се възстановявам от първия път,но понеже на моменти наистина беше забавно,ще споделя няколко "случки" .

Бият се двамата,ама работа е сериозна,бой,нареждат се кой какъв бил. И в един момент измежду "много си гаден" и "ужасен си" ,сестра ми казва "ааа,чакай,че излезнахме на слънце" .
И съответно за секунда боят се разтурва,местят се на сянка и продължават .
Примерни деца,имало е файда,където толкова години баба и дядо им разправят да не стоят на слънце .
Аз от друа страна съм си инат по природа и затова гърба ми е изгорял на три вида презрамки :) .

Предизвикала съм недоволства у тях,започва се :
Сестра ми : "Срамота,срамота!"
Брат ми : "Пу,пу,пу!"
Възмутеният отговор : "Абе,кво викаш "пу!" , плюй я наистина !"

Аз отново си мисля,че закъснявам,бързо се поливат току-що засятите корнишони. Вадите лееко се разпадат,водата прелива от едната в другата .
И изведнъж се пу писък,попово прасе .
Години наред не бях виждала,бях започнала да си мисля,че съм унищожила цялата популация като малка .
Ама си беше бая попово прасе . Нито аз,нито сестра ми,искахме да го убиваме,сестра ми ще го хване.
Две малинови листа и 5 минути пищене по-късно,поповото прасе е "хванато" .
Поради стремежа ми да запазим добрите съседски взаимотношения,няма да ви споделя новият му дом ;) .
/и да не си помислите,че съм някоя отмъстителна и гадна,при нормални обстоятелства никога не бих го направила,но при нас ситуацията наистина не е нормална/
Минути по-късно,на спирката,естествено повече от половин час по-рано,сестра ми разказва за поповото прасе :
"Ама разбираш ли,то беше огромно. Като шеф,сигурно боса на мафията на поповите прасета. И аз го причаквам с листото от едната страна,ама то се обръща,ама ей такова голямо."
Малко по-късно се установи,че това е било от старшите попови прасета и сигурно вече е извън длъжност,направо сме го хванали по пътя към пенсионната служба :) .

Брат ми се излъга и изяде три череши от фруктиерата,накрая ги направих на сладкиш,или в по-"ядлива" форма за тях .

Реакцията на брат ми и сестра ми : "ама това ли ще ядем?"
И все пак,беше си вкусно,направо те връща в миналото,когато баба правеше сирене и кашкавал . Мен ме отвежда и в бъдещето,защото съм се заредила с мая и остава само да издебна някой на село за мляко . Явно , за да се вредиш трябва да отидеш в 4 часа сутринта .

Започна се голямото плевене. Доста работа свършиха и брат ми,и сестра ми . Е,имаше и неполезни действия,като например,брат ми се уморил и неволно реших да се облегне на ромата. И та така,абсолютно неволно,съм на минус един домат.

Късните не са навързали много,но поне са здрави.

Тук поливам един фасул,който още малко и ще върже 4-тата си шушулка . Да уточня само,че е 4 реда .

Засадих червена капия и праз. Абстрахирайте се от изсъхналата бакла,трябва да й събера семето и я махам.
Обожавам пръстта и изобщо земята. Винаги съм имала наклонности към отглеждане на каквото й да е,но не предполагах,че така ще ми хареса и,че няма да мога да спя от вълнение какво ще гледам догодина .

Добре,че имаме голяма слива посредата на почти 1-метрова пътека . Все пак върза цяла една и даже не беше червива .

Вече имаме 1 мамул царевица,ще ядем пуканки скоро :) .

Откъснахме първата диня,беше много вкусна и ароматна,ядохме я направо на големи резени и се омацахме като музиканти (сравнението е на дядо ми,аз не знам какво общо имат музикантите с мазането...) .

Последният корен е паднал жертва на сушата,иначе според дядо динята е готова,та днеска ще я ям.
Всичките дини са ни МНОГО малки и вече поддържам версията,че са специален сорт,мини .


За вечеря манджа,всичко се изяде :) .


Градинката ми се разраства,все още няма следа от червеното,но пък добавих кампанули,сукулентни и камъни от Беклемето :) .


Вече вадим мааалко по-големи моркови,ако случайно ви изглеждат малки,да знаете ,че просто ръката на брат ми е много голяма .

Понеже пак вървя малко назад с времето,ви оставям,защото горната краставица /известна още като втората некрива краставица на сезона/ ме чака за таратор :) .

7 коментара:

  1. Ех, как ме връщаш в моето детство на село.....Най-хубавите ми спомени са от там.

    За човек, който не обича да чете, пишеше много увлекателно :-)

    ОтговорИзтриване
  2. Анонимен26 юли 2011 г., 9:47

    Хубаво е на село,нали? :)
    Много,много,много се радвам,че пишеш по-често вече. Постовете ти са толкова услекателни,че ги препрочитам даже. :)
    Ани

    ОтговорИзтриване
  3. Ех, село и детство ръка за ръка!Страхотен пост отново!

    ОтговорИзтриване
  4. Страхотни снимки! Чета публикациите ти от скоро и съм възхитена от теб. Пожелавам ти голяма реколта! Успех!

    ОтговорИзтриване
  5. Чета те като да съм взела интересна книга която не искам да свършва....

    ОтговорИзтриване
  6. Поздравления за блога, невероятните снимки и свежият текст! Поздрави и все така!

    ОтговорИзтриване
  7. въздишка в забързания ден и щастливо намигване за миналото ми детство!

    ОтговорИзтриване