понеделник, 19 септември 2011 г.

Мечтая си за ... (или една по-различна реколта в понеделник)

Противно на учителските твърдения,че нашето поколение не си използваме главата,аз все си мисля за нещо .
Хах,явно достатъчно,за да кажа на мама и тати кои са Будлер и Рембо ,докато гледаха телевизия .
Всъщност аз запомних само по-интересните факти,единия в момент на пиянство застрелва другия,който после пък го праща в затвора .
Какво да ви кажа,френска работа .

Всъщност обаче постоянно си мисля за много далечни от френската литература теми .
Вървят в комплект с градинарството и съм може би малко /много,много/ обсебена :) .


Миналата седмица заради многото работа в магазина /вмъквам леко лирическо отклонение : "Видя ли,мамо,справихме се!"/ , успях да си отида на село само за 1 ден .
Поливане,плевене,пръскане и още много задачи в момента са ми са се слели в едно и дори не помня отчетливо какво правих .
Помня,че докато разнасях поредната лейка си мечтаех за по-практична поливна система .
Помня,че минути по-късно , когато се подхлъзнах и паднах ама съвсем централно в калта,се усмихнах и благодарих за старата чешма,която аз напълно не мога да затворя и с която явно разорявам съседа,понеже водомера е общ и делим на две .
По пътя към градината минавам покрай тъмния навес,вътре нахвърляни всякакви предмети или части от тях,без какъвто и да е ред .
Някъде по пътя ще си одаря главата в клоните на дърветата,неподрязвани от години .
И това не ми пречи .
Пречи ми миризмата на запустяло,на неподдържано .
Дразня се от хм,ами направо да си го кажем,окаяния вид на всичко .
Не само в нашия двор,като цяло по селата .
Така се радвам на спретнатите къщи и красивите градинки .

Вещите са страшна работа . Няма шкаф или чекмедже,където да си сложа дрехите,защото всичко е пълно .
Прелива . От дрехи,неносени от години,които вероятно няма и да бъдат носени .
Навсякъде пък,където няма секции или техни подобия,са нахвърлени чували (виждаш ли,мамо,чУвали,изучих се ;р) със стари вещи .
Не ме разбирайте погрешно,аз съм най-големия фен на всичко състарено,намирам олюпената боя на старата дървена врата за очарователна,но всичко си има някакъв предел .
На село той е подминат някъде преди 20-30 години .
Не искам да критикувам,моля единствено за възможност да променя нещата .
Тук се сблъскват моите разбирания с тези на баба ми,може би изглеждам несериозна и глупава в нейните очи .
Но долавям подобрение,и тя иска на село да е хубаво и приятно,просто това двете го дефинираме по различен начин .
За всичко си има време,аз не бързам . Малко по хм,много малко .
За нея мястото е като,че ли болезнен спомен за времето,когато с дядо са били заедно там,пък за мен е бъдеще,при това щастливо,от части точно защото ще се гради върху земята,по която е стъпвал и дядо,и която и аз,и баба,и дядо толкова обичаме .
Баба предлага помощта си,та така,съседите да се готвят за "Бабо,моля ти се!" , "Ама как ще го хвърляш,това е *нещо си*" .
Да не си помислите,че съм някакво троснато момиче,което ще мрънка,докато не стане на нейното .
Обикновено зависи от ситуацията спокойно или почти спокойно казвам,че за мен е важно,че така ще е по-добре не само за мен,но и за къщата,че искам в нея да има свежест,светлина и гостоприемност .
И ако не спечеля,то поне въпросното нещо отива в избата .

В по-скорошен план,мечтая си да вадя репички .
Малурите ми растат,сях и нови .
Откъснах пъпеш ! И да,крушите са по-големи от пъпеша ми .
Ама миришеше като за 10 големи и беше достатъчно вкусен , за да се скараме за него .
Да подчертая , че го ядохме 6 човека . С неговите размери на топка за тенис, "за малко" да остане и за кокошките :) .

Имам три лука поникнали . Да ми имаш и количеството,нали .
Но всичко така си го обичам и така го представям .
Вкъщи каже ли се компот и баща ми е трениран веднага да вмъкне колко уникален е моят компот от праскови .
Пък аз понякога като хвана баба с купешки домати,който е под ръка влиза в ролята на дегустатор и му давам парченце купешки и резен от моите .
Междувременно само "няколко" пъти съм изтъкнала колко са ми сладки доматите .
И вече имам шушулки на фасула .
Или имам няколко седмици да заобичам и зелен лук,и зелен фасул .
Ама то на мен отвътре ми идва и съм толкова предубедена,че няма да ми е трудно .
Откъснах и първите корнишони .
Моята къртица и нейното ровене достигат все нови и нови измерения,изрови ми коловете на телената конструкция .
И като стъпах на пътеката пропаднах 20-тина см надолу .
Но съжителстваме си двете и не ми пречи .
Вече втора седмица бера есенен грах . Засега 4 шушулки . Бяха 5 ,но загубих една по пътя и после не можах да си я намеря .
Като нося продукцията на баба,не оставям нищо . Дребно,криво,леко нагнило,има ли какво да се изяде от него,задължително отива в чантата .
Икак винаги него се разтича или разкашква вътре .
Последният път баба разтребва чантата,вади нещо,хвърля бърз поглед,поглежда го пак,пита "Това какво е?"
И аз отговарям сякаш е най-ясното нещо на света,че е круша. Цяла 3-4-сантиметрова деформирана и тук-таме наядена круша .
Аз за градината мога така дълго да продължа да си говоря,но не беше това идеята на публикацията .

Чувствам,че мога да постигна всичко,за което си мечтая . Не ми пречи,че изглеждам колкото наивна,толкова и глупава .
Аз си вярвам достатъчно,че когато си мечтая за нещо,всъщност все едно не мечтая,а просто го чакам нетърпеливо .
Пък понеже съм голям привърженик на всякакви списъци със задачи,цели и идеи,сега хаотично ви представям и моите .

Мечтая си за голям килер,в който ще си подреждам сладката,туршиите и всякакви подобни неща . Знам,че моя ще е по-скоро разтурян,пък не искам все да отварям и затварям врати,затова ще имам нещо тип перде,което ще се дърпа,когато наистина е бъркотия .
Знам,че от време на време ще го подреждам и ще се чудя това бурканче отляво ли да е,отдясно ли да е . И после ще ви показвам снимки колко е подредено . Понеже не ме е срам,ще ви покажа и колко хаотично е било преди :) .
Сега "кухнята" ми е по-малка от бъдещия ми килер .
Source: bhg.com via Gergana on Pinterest

Голяма бяла мивка,до още по-голям прозорец,с изглед към градината ми .
Сега имам голяма мръсна мивка с една умряла хлебарка в нея .
Да уточня,че възнамерявам да я изчистя и да махна хлебарката,просто не ми остана време .
Белите шкафове сама ще си ги боядисам . Или поне нещо ще боядисам аз .
По тях ще има много бели чинии и съдове,те са ми страст отдавна .

Аз съм си реалистична,затова ще има два входа за къщата,единият от към градината .
Защото съм такава,че ако случайно не съм се накаляла,докато работя,ще мина през току-що полятите вади и сама ще се накалям .
Пък знам ли,може да е лековита кал :) .
Лековита или не,аз съм склонна да вярвам,че всичко наше е хубаво,така че "Ейй,каква кал имаме,да знаете,да ти е кеф да се накаляш !"
Source: None via Gergana on Pinterest

Не съм голям фен на саксийните цветя,или в градината,или във вазата .
Затова ще имам достатъчно много в градината,та да бера и да си правя аранжировки .
Любими са ми анемонетата,далиите,английските рози,хортензиите,ранинкулуса и още няколко,които забравям :) .

Склонна съм да отглеждам лавандула само заради възможностите за снимки .
Но ако ще гледам,ще е много .
Хах,думата "много" ми звучи странно,свикнах аз на малки количества :) .

Мечтая си баща ми да е по-свободен,да има време и за себе си,и за мен .
Каква градина може да направим двамата ...

С много сукулентни и седуми .
Source: flickr.com via Gergana on Pinterest

Наистина много .
Другият път като си отивам на село ще помъкна с мен и доста цветя,ще преработвам изцяло градинката ми,всичките 2 кв.метра от нея .
И тук да ви разкажа "случка" .
Баща ми влиза в магазина,забелязва,че на едно от новите цветя пише "продадено" .
"Няма ли да искаш едно от тези за село?"
"Ти това кой мислиш,че го купи?"
Та както казва тати,само стока изнасям .

Моят седум расте и много му се радвам,дано да ми се прихванат и малките седумчета .

Нашия двор е достатъчно сенчест,че целия да бъде в хортензии .
Различни цветове,главно сини и лилави .

Засега имам по много от това,снимката е стара,вече е малко по-подредено .
В нечии очи може би се излагам с тази снимка,но аз съм просто обективна .
И обичам всичко прекалено много,за да ме е срам .
Засега си отглеждам паяци,бравите на вратите си остават в ръцете ми,пък като готвя минавам през три помещения/удобна работа мивка,чинии и печка да са все на различни места/,но аз си натапям цветя до напуканата стена,усмихвам се и се радвам и на този период,защото знам,че ще мине и ,че точно заради него,после когато си имам и къща,и градина,ще ги ценя още повече .
Пък мен сякаш някой ме е вързал към това място и макар там да ми принадлежат само 2 чинии,4 купички и една дъска за съобщения,чувствам и обичам всичко като мое ... защото вярвам,че някога ще бъде .

6 коментара:

  1. Пожелавам ти, и знам, че ще имаш всичко това от снимките. Даже по - хубаво , защото ще си го създала ти!
    От последната снимка ми направи впечатление, бебешката количка :))

    ОтговорИзтриване
  2. How wonderful vegetables you grow! I guess you have a much warmer climate for growing vegetables than we have here in Sweden.
    Have a nice evening,
    Charlotta

    ОтговорИзтриване
  3. Заела си се с вълнуващи и смели проекти.Продължавай да следваш мечтите си.Чета с интерес всяка твоя публикация и очаквам следващата.Поздравявам те за хъса,с който правиш всичко.

    ОтговорИзтриване
  4. Гери, ако всички от твоето поколение бяха като теб (и мислеха) - уау, това щеше да е прекрасно! Но за съжаление, все по-голяма част от младото поколение, не използват главите си по предназначение. В този ред на мисли, отново заслужено, ще те поздравя и ще призная, че ти се възхищавам!Освен, че разпръскваш позитивизъм, всеки път като се отбия в твоя блог, си поставям цели, които да следвам.
    Хубаво е да мечтаеш и да вярваш, защото само когато вярваш във тях, мечтите се сбъдват! И аз съм убедена, че ти ще постигнеш своите - просто хубавите неща, се случват бавно! На последната снимка все едно видях къщата, в която баба и дядо живеят на село и там в една от стаите цари същия хаос :) но пък и той си има своя чар! Все пак,това са техните спомени, трудно им е да се разделят с тях, но човек трябва да живее с настоящето, затова малко по малко е хубаво да се разделяме със старите вещи. Говоря така, но и на мен сърце не ми дава да се разделям със стари "неща", все са ми мили :) Извинявам се за дългия пост, но ще споделя и моето мнение за запустелите села - в началото на тази година правих филм за дядо ми. Започнах с разказ за родното му село. Толкова китно и красиво е било това селце на времето, а сега е толкова запустяло, чак не ми се снимаше действителността, за да не се натъжи дядо. Но пък реших, че по-добре е да покажа истината, отколкото да заблудя човека. И така, правейки това филмче, си обещах, че ще помогна селото отново да стане онова китно място от едно време. Надявам се да успея, наскоро разбрах за една европейска програма за "Развитие на туризам в изоставени селски райони".
    Така, че мила с право чувстваш всичко там като свое. Не е нужно ти да си го купила, това, което го прави твое е обичта ти към него! Продалжавай да следваш мечтите си - само така ще се сбъднат!
    Поздрави,
    Катя

    ОтговорИзтриване
  5. Mila sterko, vinagi s#m znaela, 4e si unikalen 4ovek(dori i v puberteta,kogato si me4taeh da porasnesh i da se iznesesh ot k#sti s nacupenia si harakter)i tova go kazvam ne ot maj4ina gordost(zastoto Gospod te e s#zdal takava,a az i basta ti samo te "dovedohme" tuk),a s bezkrajno uvagenie i respekt k#m tova, koeto si! Tova za koeto na men mi triabvaha godini za da go nau4a i razbera, ti go nosish v sebe si-filosofiata na stastlivia 4ovek! Prod#lgavaj da si viarvash i znaj,4e az s#m vinagi do teb! P.S. Ako tezi redove se 4etat i ot brat ti i sestra ti, neka znaiat, 4e i te nosiat v sebe si ot "stastlivoto seme", no ot tehnite grigi zavisi kakvo "d#rvo" ste izraste, t.e. kak#v ste e givot#t im!

    ОтговорИзтриване
  6. That is a beautiful colourful harvest!
    What an enchanting place to sit on that bench and relax looking at those beautiful bloom on top of your head. Is that flower wisteria? Gorgeous and stunning photos. I enjoyed looking at them very much.

    ОтговорИзтриване