сряда, 9 ноември 2011 г.

3 петъка, 4 съботи и 2 недели в градината

...или колко съм назад с материала :) . Всъщност прибавете и още цели две седмици,но за тях по-нататък,уж се опитвам да не правя публикации с над 30 снимки .
И почти ми се получава,32 този път .

Докато снимам все си казвам "за тази снимка ще напиша това,за онази друго" и изобщо вървя си аз,вече механично се навеждам под поредното никога неподрязвано и насадено насред пътеката дърво и си съчинявам публикацията. Превъртаме 4 седмици напред и познайте,не помня почти нищо. Затова ще се постарая да съм по-редовна,за мен е много важно да не забравя как се чувствам на село. Особено сега,когато ме заливат с "Ооо,нали знаеш , че заминеш ли,няма да се върнеш." На тази тема съм много...да кажем , докачлива. Нооо,това ми е от материала за по-следващата публикация, така че се връщам 4 седмици назад :). Това беше ... пика на граховия сезон . Сека чакам втора вълна от около 5-6 зрънца. И спокойно, репичките ми са на привършване, така че ще ги видите само още 20-тина пъти.

На следващата седмица си отидох на село с късния рейс, този който хваща само радио Велесина. Или Вероника, един дол дренки,мен ако питате. Шансовете са,че това беше и седмицата, в която шофьора отказа да ми спре на абсолютно официалната спирка и ме стовари общо взето насред къра, след като аз настоях.
"Ама ти защо ми се караш?"
А не,бе,ще ти се радвам .
Докато се прибера вече беше станало почти тъмно,което означаваше,че следващият ден ще бъде енергичен и хем забързан, хем спокоен.

Рано сутринта биха камбаните. На мен ми стана мъчно,защото в малко село като моето обикновено това се прави само на тъжни поводи. Самите хора вече имат някаква много странна и изкривена представа за хумор:"Ми то тука някой като го няма,или е за хляб,или..." И аха да се замисля и да ми стане още по-мъчно, и се чу музика. През целия ден докато събирах всичко,заради предстоящите слани, опаковах лимоните, за да не измръзнат, и още доста други неща, които не помня, ми беше весело, музиката определено създава настроение.
По едно време любопитството ми надделя и както си бях кална и мръсна,оставих мотиката и отидох да разбера от къде идва музиката. Тук да отбележа, че друга характерна черта за хората в моето село е, че никой, ама ептен никой, не отива "надолу"/на центъра/ или изобщо по улиците в неприветлив вид. Дядо всяка сутрин половин час се приготвяше, само дето костюм не слагаше. И не мисля, че е от суета, а по-скоро от уважение и към селото, и към хората. Аз очевидно го карам по-неглиже. Хах, една от бабите, която живее по пътя към магазина, същият ден два пъти ме пита коя съм. Вторият път реакцията й беше "Ма пак ли си ти,много си чиста."
Оказа се,че този ден е съборът на селото. На центъра - сергии,разнообразие от примерно 3 вида галоши и представете си,хора. То това си беше истинската атракция :).
Последните чушки и домати бяха обрани достатъчно набързо,че на следващия ден да събирам изпопадал зарзават по пътеките. Снимките още по-набързо направени, едната кофа е наполовина пълна със зелени аха-да-почервенеят-и-падна-слана камби, в другата пък има доста недоузряли домати. Нали знаете,че за моята градина "доста" е относително понятие, но във всеки случай бяха повече от 3-4 домата. Което не означава примерно 5.
Последен поглед към разсадите ми /това ми е специалната маруля,семето за която си поръчах от Холандия чрез баща ми (и даже имах 5 процента отстъпка)/ и зарязах кофите с зеленчука насред градината /няколко часа по-късно ще съжалявам,защото да събираш чери домати на тъмно отнема време...достатъчно време водата в чайника да изкипи цялата и да заваря прегорели шипки/ и бегом на хорото :). Аз съм им голям фен и знам доста. Любимото ми е пайдушко . Веднага се хванах . И какво беше това хоро, зор голям. Поне 3 жени се опитаха да ми го обяснят, питам аз как се казва "Право." Е това беше най-кривото право хоро, което съм виждала. Виждала,защото ако кажа "играла" не би било съвсем коректно от моя страна. Но пък да не си помислите, че съм се отказала, час и половина бях на хорото.
Не вярвах,че ще дойде момент, в който ще се моля за Бяла роза. Но така и не изсвириха друго. Даже дунавско. Или поне някое различно. Но пък аз бях много щастлива,нищо че ще ме запомнят като момичето,което не можа да научи "право" хоро за час и половина. Но пък имам 5-6 години да го науча,защото следващия събор, на който ще присъствам, едва ли ще е скоро.
И сериозно, през годините датата за събора се е местила само по-назад и по-назад. Баба ми разказа после как все е мръзнела на хорото и как на всички са им били сини устните. Бившият и сегашният кмет си разменяха поздрави, осветлението беше включено на макс /да,всичките 3 лампи пред бившето училище светеха/, някои дами даже се бяха наконтили много сериозно и знам ли, беше много хубава атмосфера, защото всички хора се бяха събрали заедно. Дори най-възрастните,които едвам ходят,си бяха донесли столове и с часове гледаха хорото .
Бях решила да си купя по нещо от сергиите, не защото си нямам достатъчно галоши и гумени ботуши, а защото исках да уважа труда на хората, които са дошли до моето село. И които явно държат да вечерят рано, защото когато отидох в 7 часа, вече нямаше никой. Е, реших инцидентно да си прекрача принципите и си купих понички. И аз ли бях много щастлива, те ли бяха неочаквано вкусни, но ми харесаха :) .
Вкъщи ме посрещна голяма бъркотия, която стана само още по-внушителна, когато 10-тина минути търсех фенерче, за да събера зеленчуците от градината. Че нали идеята беше като падне слана те да са на топло :). Моят начин на стопанисване на къща и двор е доста по-различен от този на повечето ми съседи . То вярно,че няма много такива, но мисля, че се отнася за повечето хора в селото.
Може да имат безброй боклуци, кхм, извинете, неща, които някога при специални-малко-вероятни-да-се-случат обстоятелства, биха били полезни, но има остановени норми, които спазват като закон.
"Сигурно е влизало куче в двора, намерих ти единия ботуш чак в горната градина."
"Не,аз си го оставих там."
Не питайте къде съм си оставила другия, защото за момента...буквално не мога да ви отговоря. Аз като домакиня съм ... противоречива? Да, отново. Може цял ден да чистя и да подреждам, после радвам му се ден-два и на следващата седмица съм го обърнала на тотален безпорядък. И не ми пречи да спя спокойно, дори когато за да стигна до леглото трябва да маневрирам доста внимателно измежду кашони, стари рамки на легла и подобни. Но пък и аз искрено вярвам,че всяка промяна започва с голяма бъркотия.
На следващата седмица зад любимата ми врата ме чакаше баба. Мислеше си,че ще дойда с късния рейс, но нали съм нетърпелива и пристигнах рано-рано. Стана ми мило някой да ме чака, да ме посрещне. Усетих,че чувствата бяха взаимни :). Докато бяхме двете заедно на село определено беше интересно.
Със съседа, с когото имаме общ водомер, вечно водим разговора "аз съм тук само 2 дни, вие постоянно и сте двама, аз би трябвало да плащам по-малко." и на мен наистина не ми е за парите, просто не обичам да ме правят на глупава и знам ли, звучи ми абсолютно логично.
И те три пъти се съгласяват и после аз три пъти плащам половината. Защото много съм си била поливала цветята. И преди 10 години баба ми много перяла и едва ли не сега трябва да се компенсира. Казвам му аз, че определено не съм се засилила да пера и ...след 2 дни баба пристига на село и 5 дена постоянно пра. Изобщо забавни са ми на мен съседските отношения, наистина забавни, без никаква ирония .
Следобеда аз настоявах да се разходим до гората. С много уговорки тръгнахме. Едвам бяхме стигнали до горския път и баба каза,че не може да върви повече. Очите й се напълниха със сълзи, питаше се защо вече не може, а толкова да иска. Докато седяхме насред нивата, за да си почине, ми разказа преди колко е бягала точно тук и как е ходела до гората да си бере теменужки. Съответно може да си представите и на мен колко ми стана мъчно, защото аз дадох идеята.
Атмосферата определено беше особена, личеше си, че на баба й е трудно. За първи път си беше на село, след като дядо си отиде. Спомените явно наистина са навсякъде, защото понякога я чувах как заплаква, докато върви из градината. И на мен ми е тъжно понякога, но като че ли още повече съм безкрайно благодарна за всичко, което ми даде дядо. Напоследък си пускам радиото, защото като отида да работя в градината и го чувам в далечината, ме обземат хубави спомени. Преди с дядо все се карахме за радиото, аз настоявах да е изключено, защото само бръмчене се чува. И тъкмо излезна и радиото пак тръгваше, музика да има. Вече е прекалено студено,за да ядем вън.
"За първи път ям вътре"
"Аз пък за първи път ям,откакто съм дошла." - отговори баба.
Да не си помислите, че само сме били тъжни, аз съм наистина щастлива, а баба се опитва. Пък и аз я забавлявам . Незнайно как и при кое подреждане, всичките гащи на баба са изчезнали. Аз не помня да имам нещо общо, ама то няма кой друг да е провинилият се ;р .
Друг закон на село са покривките, на мен много ми хареса масата в естествения си вид, особено с парчето вестник, което с годините е станало на декупаж. Баба беше много възмутена, веднага изнамери покривка. Ама нищо, тя ги слага, аз ги махам. Сериозно, съберат ли се две стопанки в една къща, определено става забавно. На някои предмети аз съм определила нови места, тя си знае старите.
"Мари баба,това защо все го местиш?"
"Не,ти защо все го местиш?!"
И така, влезна аз в кухнята, закача тигана на стената. След малко влезне тя и го премести в другата стая . После аз го върна и така достатъчно много пъти, че миналата седмица го намерих на ептен ново, съвсем неочаквано място.
Обрахме кратуните, баба събра канапа и изскуба доматите. А иначе още първият ден като се видяхме, аз бях "Здрасти,утре катми!" .
Тайната била поне 2 часа да се нагрява сачът. Преди дядо ставаше супер рано, за да запали огъня и да приготви дървата,този път като нямахме подготовка,  станаха по-скоро за обяд. Баба не беше особено въодушевена: "Абе,котките не искат да ги ядат,ама ела все пак да ги пробваш." И мога да ви кажа, че котките са абсолютни будали, толкова бяха вкусни. Докато бяхме покрай огъня и аз чаках поредната катма, баба ми разказа за катмите на нейната майка, те вече били "асъл катми,къдрави покрая". Това били най-хубавите катми, които тя е яла. Е, най-хубавите пък за мен са нейните :). Добре, че направи повечко, защото на мен не ми пречи да ям катми за закуска, обед и вечеря.
Една от задачите в списъка ми беше да събера боклуците от улицата. Знаех си,аз че накрая тая работа ще опре до мен. Преди повече от месец някой го домързяло да отвори капака и си оставил чувалите до контейнера. Вятър ли,кучета ли,но боклуците бяха навсякъде. Рано сутрин безброй найлончета отразяваха слънцето и ми напомняха, че трябва да ги събера. Иначе всички съседи се изредиха да се оплакват, кой го бил направил /и сериозно, омръзна ми да обвиняват ромите, може би отново съм водена от прекалената ми наивност, но все едно само те си хвърлят боклуците, където искат.../ ,как можело такова нещо и естествено всеки един ми каза "аз тея дни ще ги събера."
Минаха много дни. Баба искаше да изгори шумата от орехите и докато наглеждаше огъня, започна да събира боклуците пред нас. Аз пък взех търмъка и отидох в края на улицата и започнах да събирам всичко.
"Ама как ще събираш всички боклуци,стига вече."
Събрах ги и не виждам нищо срамно в това да събирам "чуждите" боклуци, пък баба все с нейното "какво ще си помислят хората" .
Дано наистина да си помислят нещо, да се замислят, че можеше някой да дойде да ми помогне, а не сума ти народ бързо-бързо да ме подминава. Не, че на мен ми трябва помощ, просто ей така, да се включат за каузата :). И защо всички изхвърлят мъртви животни на пътя така и няма да разбера. Аз не мога всеки ден да минавам покрай такива гледки, добре,че баба се оправи с тях.
Ей, от кога не ви бях показвала репички. Сигурно поне от пет снимки. Иска ми се да имам повече време да търся рецепти и да правя по-интересни неща с реколтата. Зелените домати взеха,че узряха, аз докато се наканя да направя чътни от тях. Даже корнишони имам още за консервиране в хладилника от мнооого отдавна .
Конструкцията на тези снимки отново не беше от най-лесните. Исках да използвам фона,трябваше на нещо да привържа репичките. Стълбата е прекалено паянтава,за да я използвам по предназначение и веднага я посурнах от единия край на градината до другия. Да,ама няма на какво да я опра. Е,нали съм силна, донесох си няколко по-тежки пънчета/или по-скоро пънове/ от ореха и стълбата взе,че застана изправена.
Връзвах репичките много внимателно,защото конструкцията ми не изглеждаше от най-сигурните. Чудя се аз какво да измисля, 2 месеца главно репички снимам ;р .
Междувременно на всеки орех има поне по три кълвача. Синигерите са навсякъде. Съвсем скоро ще подготвя хранилките :).
А вие си мислихте,че няма повече репички ... прихванали сте малко от моята наивност ;р. Не, сериозно, засега са само тези .
Разсадих половината марули, другият път още толкова и ще им правя тунел. Това разбира се при положение, че успея да отворя вратата на килера до кухнята, която е залостена от огромен топ найлон,паднал от вътрешната страна. Нали не се досещате кой го сложи този найлон там, въпреки, че си мислеше, че може да се случи подобно нещо.
И докато в повечето градини са на зелева вълна,аз още бера пъпеши :). Съвсем малки,но все пак октомврийски пъпеши.

Е, може да пропуснах много детайли за изминалите няколко седмици, но пък навсякъде нося с мен усещането за свобода, хармония и спокойствие, което изпитвам докато съм в градината. Особено полезно в разни глупави ситуации, когато ти се иска да наречеш някого мисирка за втори път и вече съвсем сериозно.
Радвайте се на есента, за мен е много "топъл" сезон, въпреки че понякога мръзна под 2 юргана /аз си мислех,че съм затворила прозорците,пък то се оказа,че на единия му липсва стъклото...ремонтирах го вече и съм на път да се науча да паля огън, траещ повече от 10-тина минути/.

8 коментара:

  1. Снимката с шипките е станала чудесна- много ми харесва. Поздравления !

    ОтговорИзтриване
  2. Обичам да те чета, Авосет.

    ОтговорИзтриване
  3. Хубави снимки, хубав текст... Много позитивно ми действат твоите публикации и ги чакам с нетърпение!
    Благодаря, че отваряш вратичката към красивия си свят!

    ОтговорИзтриване
  4. При теб винаги ми е много интересно както да чета ,така и да гледам!С две думи всичко което му трябва на окото и на душата!Поздравявам те!

    ОтговорИзтриване
  5. Много обичам да те чета. Като ми прикипи много през деня и се натрисам в блога ти. Става ми едно спокойно и много уютно.
    И да знаеш, че репичките още не са ми омръзнали:)

    ОтговорИзтриване
  6. Много е хубаво тук...ама много! Думите се леят като поточе и те пренасят в друг свят...

    ОтговорИзтриване
  7. Zdravei,da ti kaja,che se kazva (sach) ,tova deto se pekut katmi...!!!

    ОтговорИзтриване
  8. Все едно, че бях по местата, които си снимала. Разкошно е! Ще чета блога ти, успех във всичко и :) през лятото слънце, през зимата огън, ти имаш усещане за топлина :) Целувки от мен - Милена!

    ОтговорИзтриване