петък, 23 декември 2011 г.

Тиквен ден 2011


Ей,липсвам ли ви :). И аз си липсвам на мен самата, но за това какви ги върша напоследък...е,надявам се така често използваният вкъщи израз "тея дни по Нова Година" да приеме буквалния си смисъл и да ви разкажа скоро .

Не бих казала "нямах време за блога", време да искаш (особено ако спиш по 2 часа:) , но нещо ме спираше .
Хах,току-що бях прекъсната от баща ми, който ми донесе да видя бебе риба в черпак.
"Майка ти искаше да я глътне,за да й живее в корема и да оздравее."
"Ама какво й е на рибата?!"
"Не рибата,майка ти е болна."
По последна информация 5 рибки са вече спасени,та така,успокоих се за бъдещето на популацията ни,и продължавам :) .


Съзнателно отлагах и отлагах тази публикация, защото не исках да напиша нещо,което да нарани мама/тати .
Бях доста раздразнена, малко ядосана даже. То при нас винаги е малко тип да се чудиш да ревеш ли,да се смееш ли. Такива сме си ние, силни характери, големи крайности. И не миришем. Но за това и останалите ни положителни качества, по-надолу. Доста по-надолу, че са бая снимки.
Не, че сега ми е минало и всичко магически се е оправило, просто е прекалено глупаво в малкото време, през което сме заедно, да сме(съм) си сърдити(та), че не се виждаме толкова често, колкото ни се иска.


От Тиквен ден насам сме вечеряли заедно 3 пъти. Ако изобщо има почивен ден, мама чисти вкъщи . После аз пък имам поръчки и 450 сладки по-късно ... определено не е чисто :) . Дразня се,че винаги има някакво напрежение, става ми "гадно", когато усещам как си говорим по телефона и искат разговора да приключи възможно по-бързо,защото имат работа. Не искам да виждам мама нещастна. В този дух мога да продължа опастно дълго. Просто искам нещата да се променят. Не обичам предсказуемото. А ние сме точно в тази клопка на ежедневието, всяка вечер едни и същи забележки,тук-таме някое хапливо подмятане. Мама не може да спи, звука на телевизора е прекалено висок. Тати не иска да го намали. В крайна сметка го намаля,ама дотогава мама се е разсънила. И така все едно и също и всеки е прав за себе си,ама като се съберем заедно,според мен грешим.
Грешим, че не си даваме шанс, че не се учим да бъдем заедно. Към "работещите" отнасям и себе си, защото този месец ми беше много натоварен и аз самата може би не съм положила достатъчно усилия. Или пък чаках някой друг да поеме ролята на обединител :) . Е, засега със сигурност знам,че имаме потенциала. Дни като Тиквения го доказват.


В моето семейство няколко човека имат специално отношение към "чантите". Не, не говоря за дамски чанти под 982347 разновидности, а за големи платнени пазарни чанти. На баща ми целия живот е по чанти, баба ми и тя все нещо мъкне, пък аз ли, ооо, аз отнесох носенето на чанти на нови, тежки, много тежки висоти.
Всичко на снимката + 10-тина килограма "личен багаж" (известен още като фотоапарата с обективите и чифт чорапи, винаги различни), 2 кофи орехи, букет цветя, 1 голяма чанта продукти за готвене и освен кратуните на снимката , още 2 големи тикви за печене и ваза и няколко по-малки декоративни, беше пренесено на гръб+ръце от автогарата до центъра до пазара на Гребната до Мола до вкъщи. За последната голяма тиква малко се зачудих, ама викам си, като ще е цирк, да е пълен. Смених 4-5 рейса, ей как обичам като нося багаж,по-тежък от мен самата, да ме бутат изнервени пенсионери. Сериозно,аз съм напълно тип "винаги отстъпвам място",ама от пенсионерите по-нахални няма. Поне по рейсовете.

Как тежеше само аз си знам :) . То ще прозвучи смешно,но пренасянето на целия багаж ще го запомня като голямо постижение. Керамичните неща бяха особено тежки,саксиите хризантеми пък достатъчно обемни. Със сигурност забравям нещо, ама е достатъчно да кажа, че по улиците хората се стряскаха като ме видят,майките дърпаха децата си още като приближа на 4-5 метра от мен .
Е,добре де, бях прекалено съсредоточена, за да видя има ли майки с деца, няма ли, но ако е имало, абсолютно възможно е реакцията им да е била такава :) . Сумати възрастни жени пък ми се скараха защо съм го мъкнела този багаж, била съм много дребна за него, а ако се бях сетила да си сложа надпис "Багажа ми тежи *** килограма", щях да спестя 939847 въпроси от случайни минувачи.

Макароните ми от макаронена гледна точка бяха доста несполучливи,но пък се оказаха най-вкусните,които съм правила сега. Абсолютно всички,което ядохме,имаше тиква,под една форма или друга . Представете си нещастната физиономия,с която брат ми питаше "Във всичко ли има тиква?",последвано от "Да" и "Ама и в салата ли? И на пицата ли? А в сладките?"

Всички бяха готови да действат по плана ни,"Кажи каква е програмата?" Шшш,не ме издавайте,нямах конкретна програма. Само бегло загатнати часове за закуска/обяд/вечеря.
Ама то отвътре ми идва да организирам пододни събития и на бас,че не ми е личало :) .
Идеята беше почти всичкото ядене да е готово от предния ден. Е,след като се намерих да изрязвам соленки като тикви на ръка посред нощ, реших да преосмисля плана на действие :) .
Закусвахме всички заедно,палачинките ми не бяха перфектни,нито пък макароните (е,тиквените курабийки бяха друга работа:),но пък някакси всичко това оставаше на по-заден план . Сега не си спомням за какво сме си говорили,какво точно сме правили,по-скоро едно топло чувство на уют и спокойствие. Със сигурност в някой момент поне един от нас е бил недоволен и намръщен,но това са си наистина подробности.

Брат ми и сестра ми теглиха чоп кой да измие чиниите . Светкавичната реакция беше "А ти какво ще правиш?!"
"Ама аз ще си измия само моите." и наполовина избърсана маса са често явление вкъщи. Организацията си беше сложна работа,иронично,на мама и на тати им беше най-трудно,а от тях се искаше единствено да присъстват. Аз се разревах само 2-3 пъти,в определени моменти си бях абсолютно като пъдарин.
"Ама ние няма да идваме,имаме много да учим?"
"Какооо,знаеш ли колко домашни имаме."
"Ама аз тва за първи път го чувам,къв Тиквен ден?!"
Нали,само 2-3 седмици бях говорила за него ;р .

След закуска, тати отиде на работа,пък с мама останахме вкъщи. С фотоапарата и обектива имахме леки пререкания,фокуса просто го нямаше. То вярно, че всеки,който прави снимки без фокус си мисли,че проблема е в обектива,ама сериозно, какво ли не опитвах. Съответно на всички снимки им беше отделено време в Lightroom, който от своя страна зареждаше достатъчно бавно, че вчера заспах, докато чаках да се обърне една снимка.

На сестра ми сигурно й е омръзнало да й казвам колко е голяма, колко е пораснала.
Ама сериозно, тази червена блуза е моя. Редовно застава до мен да провери колко е висока и ми казва "Герганоо,ш'та мина!"
Позицията, в която се намирам, е много интересна, разбирам защо мама им казва определени неща, а знам и защо тях пък точно тези думи ги дразнят. С брат ми естествено се скараха кой да мие,кой да раздига,кой да бърше чиниите. Сметкаджийска работа,"Да,ама вечерта ще има повече мръсни чинии."
Следващото ни занимание беше свързано с моя албум,всеки трябваше да направи по 1 страница за него.

Усещате ли въодушлението ? Брат ми се заотказва поне на 3 пъти,то не беше мрънкане, не беше тюхкане.
Всъщност макар и на мен безспорно да ми харесва,че вече имам повече от 3 страници, цялостната идея беше да се започне нещо и да се довърши .
Независимо дали ти харесва страницата, по-важното беше да се справиш, колкото и да ти се иска да се откажеш. Майка ми, природно послушна, тихичко си избираше снимки и материали. Беше странно удовлетворяващо всички да правят каквото им кажа /с малки изключения за цвят и разнообразие/ .

Секунди по-рано брат ми беше готов да се разреве,сестра ми пък намръщено му казваше "Абе не ме пипай!" .
Актьорите ми те,как примерно се усмихват за n-ти път,докато някоя снимка има поне бегло загатнат фокус.

Страницата на брат ми. Не знам той колко е доволен от себе си, но аз така се радвам, че успяхме да го уговорим да не се откаже :) .

Сестра ми и преди е правила страници,та тя имаше "опит" и по принцип й харесват подобни занимания,та нямаше нужда от дълги лекции за вечните човешки въпроси,за да спечелим съдействието  :) .

Докато правеше страницата си, мама ми приличаше на малко дете, как си подреждаше снимките, хартиите. Личеше си,че е била прилежна ученичка .

Най-трудната част за нея се оказа да надпише творението си. Да, годината е объркана 2 пъти. Двойното "а" също . Пълен автентизъм :) . Междудругото, аз също бъркам годините, 2-3 страници по-напред в албума, се случи общо взето същото .

Аз направих и още една,но имам още съвсем малко работа по нея и не я снимах .

Следващите 2 са по-стари, но реших все пак да ви ги покажа.

Интересен факт,като дръпнете тага изпод снимките, има текст, в който за пореден път съм написала "чОвали". А уж щях да почвам да събирам всичко в касетки.

Хубаво е да имаме време, през което да се чудим какво да правим :).
Познайте кой изпусна своята част от мама първи. Е, в защита на брат ми, на мама главата тежи много ;р .

Толкова бързо растат,че като ги гледам и ми става малко мъчно,защото като замина да уча и после като се върна сигурно ще ми се трува,че съм заварила други хора :) . Започват да се превръщат в личности, забавно е с тях. Това със забавното трябва да си го припомням доста често,защото е много по-лесно да те изнервят и ядосат . В момент на искрено откровение, сестра ми казала на баща ми "Тате,само ние двамата останахме нормални."
Да уточня,че в този момент аз сигурно съм обръщала на село,облечена с 3-4 ката дрехи,а майка ми се подготвяше за салса парти с костюми. Нали ви казвам, че е послушна, имаше прическа, професионален грим, костюм и приличаше на Шер невероятно много. Завчера пък имаха коледно парти в клуба и сестра ми я изпраща ,като й личка вода, пожелава й много да й се лепят кавалерите, а аз допълвам "като мухи на тиксо" . При нас вярно е шантава работа :) .

Обожавам игри. Всякакви. Без шах, ама нали той е спорт ;р. Все си мисля, че вече кхм,някой, е достатъчно пораснал, за да не се сърди, като не печели, но уви. И все пак,има напредък, с тази се справихме.
Всеки си изтегли по едно име и трябваше да напише в една колонка всичко,което харесва в него, а в другата неща, върху които има нужда още да "поработи" . Замисълът е съвсем простичък, но се получи забавно и емоционално .  Брат ми отново не кипеше от ентусиазъм, ама го навихме, задобряваме !
Ето ги и част от "откровенията ни" :


Ех,че сме немиризливи. Всъщност това си е цяло постижение, впредвид, че имаше момент, в който който и шкаф да отвориш вкъщи, миришеше на развалено. Масово разпространени са и едни бели червеи. О,сега си спомних,че това беше и времето на великото нападение от мушици.  Всъщност замалко и щяхме да сме по-подготвени за Хелоуин, отколкото за Тиквен ден.
"Сутринта си взимам чая и вътре червеи. Казвам на майка ти и тя ми отговаря: "Спокойно, от чая са, аз ги знам тези."


Изведнъж всички огладняха и нетърпеливо питаха за пицата, която брат ми трябваше да омеси. В името на общото благо, след като той се отказа, аз поех обяда и бързо-бързо се наядохме. Тестото,вместо с доматен сос, намазах с пюре от тиква. На мен ми хареса, брат ми попита дали може да отиде да си купи дюнер.

След това тати се върна замалко и излезнахме да се снимаме . Имахме цели 5 минути. Както виждате, брат ми отново не беше "в настроение" и тогава и на мен вече ми беше омръзнало да го развеселяваме цял ден ...

Е,положихме усилия и се справихме още веднъж.

Нали сме си изпълнителни,не си личи,че минута преди тази снимка 2/5 от нас ревяха. На следващия ден познат на мама й казал, че ни е видял да правим "нещо" на поляната и изглеждало "много професионално" . Да,то тва статива е внушителен предмет ;р.

Измръзнахме от студ, после всички бяхме болни. Но си струваше и всички се правехме,че не ни е студено :) .

После тати пак отиде на работа,а ние направихме няколко жалки опита да скачаме на 2 въжета, но въжетата бяха прекалено леки и нищо не стана. Чакахме тати за баскетбол,но докато се върна,вече беше тъмно. Оцелихме коша 2-3 пъти и се прибрахме за вечеря :) .


Баща ми ми подари гъби в саксия и още 2 цветя, много им се зарадвах, почувствах, че е уважил празника :) .
Беше толкова хубаво. Вечеряхме, гледахме телевизия, ей такива съвсем обикновени неща. В някой момент някой е казал нещо забавно и сме се смели,със сигурност пък и по някое време някой е бил намръщен. Замислям се, че ако трябва да измислям празници, за да сме заедно, има ехее още колко зеленчука, които може да почетем. Задобряваме. По-бавно отколкото аз си обръщам градината(а аз я обръщам наистина бавно),но все пак малко по малко напредваме. Преди няколко вечери мама ми каза,че имала чувството,че скоро живота ни щял много да се промени. Пък аз имам усещането,че ще е към по-хубаво :) .

П.П. Докато напиша тази публикация изминаха три дни, изпих поне литър сок от грейпфрут, изядох достатъчно меденки,че мама да се стресне,като отвори кутията (пък аз си казвам,че щом премине моментът, в който не си личи,че съм яла,защо да спирам:), заспах 2 пъти върху масата, украсих стотина сладки, научих 2 стихотворения наизуст, изрязах 40-50 коледни звезди иии да,вече сигурно разбирате защо ми отне толкова време :).

6 коментара:

  1. Весели празници, мила! Не се и съмнявам, че ще бъдат такива :-)
    И ще чакам снимки с нетърпение.

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря! За настроението, за емоцията, за красотата, която ми донесе и тази твоя публикация! На моменти ми ставаше смешно, на моменти още по-забавно, на моменти умиляващо, на моменти просълзяващо! Е, при толкова емоции, които преживях, няма как да не ми е хубаво! Благодаря, че сподели толкова моменти от вашия ден! И знаеш ли, нещата не винаги са идеални, това е за филмите, но пък са толкова истински при вас и ти толкова искрено си ги споделила, че човек няма как да остане равнодушен! Пожелавам ви весели празници, които съм сигурна, че ще изпълните с много красота и емоции!

    ОтговорИзтриване
  3. Много увлекателна публикация, а....снимките са както винаги невероятни!
    Весела, бяла и щастлива Коледа!

    ОтговорИзтриване
  4. Ето това е щастие и щастливо семейство! Снимките са страхотни, разказа увлекателен и истински! Радвам се, че попаднах тук!
    Поздрави и много усмихнат ден и година!

    ОтговорИзтриване