вторник, 27 декември 2011 г.

Бащин ден

Преди малко брат ми развя лист с надпис "ЦСКА" пред лицето ми с въпроса: "А ти какво направи на тати за Бащин ден?". Шшш, наясно сме, че деня на бащата беше вчера.
Всъщност подобна публикация ми се пишеше отдавна, беше замислена и за мама, и за тати, сега мама ще я оставим на малко по-заден план . 9-ти март (ако се чудите защо 9-ти,а не 8-ми -> 9-ми март е известен още като "оцеляхме след 8-ми и остава цяла година до следващия) е доста далече, така че редът на мама ще дойде по-скоро, заедно с подходящото настроение и вдъхновение :) .

Ноември-Декември освен много работен период, беше и времето, през което си изпратих документите за кандидатстване. Написах си мотивационното писмо късно вечерта на село, завита с юрган и достатъчно одеала, че ситуацията беше "ще пишеш, няма къде да мърдаш" буквално.
След това дойде седмицата на голямото съкращаване,ей пусти 47 реда,едвам ги закачих ;р .
То сигурно всеки така си мисли, но наистина много си харесвам писмото, като го прочета и прилича на моето. И явно не само аз си го харесвам,защото вече 4 пъти прочетох: "We are pleased to inform you..." .
Чакам отговор от още 1 университет, после ще се почне едно чудене ... всъщност аз наистина не съм от тези, които се шашват, толкова си се радвам на спокойствието. Ако всички бяха като мен, Интеграл щеше да фалира.

Специалността съм си я избрала много отдавна - Environmental Science. Защо не в България ? Ами честно казано Екология в ПУ-то не ме влече особено. Пък и този период от живота си не съм си го представяла в България, отдавна го "усещам" така. Всички решения взех сама, майка ми и баща ми винаги са държали да е моят избор. Е,тати е искал да се занимавам със спорт и навярно малко го е яд,че бягам по улиците,а не по стадионите, но иначе и двамата винаги са ме подкрепяли във всичко :) .
"Изпратих си документите!"
"И в кои университети?"
Изобщо не са се "месили" в цялата работа с кандидатстването и продължават да казват,че за мен не се притесняват и, че са сигурни, че ще се справя :) . Мястото- Англия/Шотландия.

Лирическото отклонение беше с идеята да им благодаря за подкрепата, защото знам, че за тях от всяка страна е по-удобно, изгодно, лесно и прочие, да уча в България. Ние от сега сме готови да ревем, като се замислим за заминаването, пък да ни видите догодина на летището ;р .
Вероятно съм оставила впечатлението на кхм,лека критика към мама и тати, че не прекарваме достатъчно време заедно, и още се придържам към това мнение, но във всичко останало, особено когато не са изморени физически и психически, се справят толкова добре.
Те наистина правят всичко за мен и брат ми и сестра ми и ние го знаем и усещаме всеки ден :) .
Ей,междудругото, завчера тримата чистихме вкъщи, днес аз с тази публикация, брат ми и сестра ми с рисунки, някой ще рече, че сме се наговорили да се подмазваме. Нали знаете как на всяко детско тържество,представление и прочие винаги има някой родител,който закъснява и после му звъни телефона? Познайте моите от кои са ;р.
Обичам ги, защото са различни, защото не са "по стандарт", но са толкова забавни и изпълнени с любов към нас. Майка ми отива на родителска среща от 9 сутринта, след като до 4 и половина е била на салса парти.
На друга родителска среща пък се усетила,че заспива и си тръгнала, защото знаела, че като заспи, ще й се отвори устата, и не искала да ме излага.
Но дотук за мама, "звездата" днес е баща ми :) .

Баща ми е пораснал на село. Хващал е фазани за опашките, плувал е на бента и е отглеждал гълъби. Той споделя, че е бил много послушен, пък дори когато не е, вече му е било "излезнало име" на такъв и все е бил невинен. Занимава се с 998734 неща едновременно и със сигурност му се правят още толкова.
Невероятно разпилян и разтурян. Да ви звучи познато ?
Шшш, моооже би имаше един момент, в който само двамата си бяхме вкъщи и никой не ми чиниите три дни.
Аз обаче съм способна да живея в още по-голям хаос и от него, до момента, в който не ми скимне да преведа всичко в такъв ред, че все едно е друга стая/къща/човек. Целият му живот е по чанти. Натрупани във ваната ни. В дрешника. В гардероба. Навсякъде около оранжериите. Схванахте идеята,чантите са мнооого .

Взима решения импулсивно, иначе казва, че не обича припряните работи.
В оранжериите си иска да отглежда общо взето всичко. Всяка година има много нови неща и все иска още и още. Когато планувах градина 2012 и си купувах семена,майка ми каза,че все едно слуша баща ми .
"Ама как, аз всичко обмислям толкова добре!"
"Е сега вече абсолютно си като баща ти!"
Мнооого отдавна е продавал зюмбюли пред Центална гара. Това "мнооого" май май придава усещането, че е доста възрастен, всъщност не, исках да наблегна на това колкото много е постигнал от тогава до сега . Заедно с майка ми, защото понякога някой трябва да го вразумява :) .

Предпочита да прави всичко сам, защото си знае, че го прави най-добре. Винаги бърза. Всичко е сложно, понякога много сложно. Неволно създава напрежение и е привърженик на данданията, "джумбуш да има" .
Преди да се родим ние, научил братовчедите ми са всякакви "глупости" , богат репертоар, сериозно.
Леля щяла да му го върне, но уви: "Брат ми,ти вече си ги научил на всичко!"
Сериозно,определено си личи,че сме негови. От начина на говорене, реакции до наизустени реплики. Особено когато в някоя по-"напечена" ситуация сестра ми каже: "И ний само ДЗяпаме!" и много подобни :) .

"Еее, ти ме съсипа!" Или аз пак съм си харесала нещо от новата стока и то пак се оказало най-"специалното" .
Той все се дърпа, не знам защо, при положение, че и аз, и той знаем, че накрая ще се съгласи ;р. Като орязваше дърветата на село, съседът му каза "Тва ако майка ти или баща ти ти бяха казали да дойдеш да режеш дърва..." -> "Оо,нямаше да дойда."
Това не го разбирайте погрешно, той наистина има много работа, няма почивен ден, в 5 сутринта пали печките в оранжериите и после пак в 10 вечерта. Аз просто вече съм се усъвършенствала в изкуството да вървя след него и да му давам зор. Не знам защо все се изненадва като поискам нещо и то се окаже "най-хубавото" , без значение дали ще е тор,пясък или семена, и аз като него "разбирам" ;р .

В момента в оранжериите всичко е едвам покълнало, затова снимките са малко зимни и меланколични . Скоро ще има 983249 сорта лалета и нарциси :) . На него се обаждам с всякакви въпроси, когато съм на село. Там определено си личи,че един вид той е "излезнал" от тази къща - пак същата история с чантите, ама чантите са натъпкани в кашони и чУвали (или за втори път написах тази дума правилно, та така до следващия път ;р) . По старите тетрадки навсякъде има негови подписи. На всяка снимка е или с цвете,или с риба в ръка.

Сега освен цветя, гледа и зайци, и кокошки. Има и две кучета, едното от които е ептен подивяло . То пък баш то е взето от моето село и баща ми все ме базика дали не искам да ми го върне. В мазето на село преди имаше над 100 папагала. Изобщо явно и баба и дядо са му огаждали на акъла :) . Хах, баба ми е гонела гълъби и като са се отвивали оранжериите е лягала върху найлоните.
Сега и той е така :
"Татее, искам да мулчирам!"
"Че ти имаш ли даже какво да мулчираш?!"
"Еее,искам !"
"Е хубаво,де,ще мулчираш."

Да не ви прозвуча и аз като някое разглезено момиченце, всъщност и тримата от малки сме свикнали да "работим" за това ,което искаме. Като бяхме ептен малки, на пазара правех едни кошнички по 3лв,ей много вървяха ;р. Брат ми и сестра ми пък ходеха да му помагат в оранжериите,как все се получаваше,че все те поливаха и как 1 път не се върнаха сухи и чисти. Мисля,че с всеки нас баща ми е успял да създаде специална "връзка", с всеки от нас си има за какво да говори, какво да прави. Понякога е трудно да се определи с кого е "партия", особено всеки като каже "Нали,тате?!"

За Коледа искаше единствено да сме заедно. Той е малко проблемен откъм подаръци, защото обикновено не казва какво иска и очаква ние от някъде магически да сме разбрали. Ядяло му се пуйка, пък мама искала да прави тиквички.
"Оф, какво да купя на тати, то всеки му купува шапки!"
"Ааа,и пантофи!"
Обича да ни дразни, особено мен. Пък и аз сьм толкова лесна мишена, че винаги ни се получава "спречкването" :) . Има специално отношение към тетрациклина, лекува с него всичко и всеки /това включва и хора, и животни/ .

Винаги доукрасява историите си и все се чудим истина ли е,не е ли. То на него понякога такива неща му се случват, че съвсем си объркваме радарите и все още не можем да познаваме. Е, понякога ни се получава, ама то моята реална история за маринованата мишка си беше достатъчно абсурдна и без "двете мишки развинтват капачката, третата се прощава с тях и скача в олиото" . Наистина е много забавен и има толкова много абсурдни и смешни ситуации,за които все си казваме, че ще ги запишем и не го правим и ето защо сега твърденията ми си остават без доказателства .

Много го бива по дебненето и е невероятно наблюдателен. Свикнал е с моите "странности" и сме добър екип. Ако знаете колко пъти е спирал по пътя и спокойно се е подчинявал на "по-напред","по-назад" ,пък то птичката хвъркне,та спираме пак след 10 м и прочие. Вече автоматично си спира като види нещо, такъв беше случая и с тези лебеди. Аз даже нямаше да искам да спираме, ама вече го бяхме направили и си викам "айде ще ги снимам" , едва ли не "от мен да мине". И те взеха,че се оказаха първите ми пойни лебеди . Усеща ги тези неща тати,нали ви казвам ;р .

Вчера трябваше да мръзна по спирките, за да си отида на село да спра водата, но той реши да ме закара. И добре, че, защото беше тооолкова студено. Или единствения път, когато исках да се прибираме по-бързо. По-късно ще ви покажа замръзналите прозорци и милите ми марули под 10 см лед. Показа ми следи от заек,яребица и пор. На връщане видя МНОГО яребици покрай пътя и познайте каква интересна гледка бяхме, те хвръкнат 5м напред и ние бавно с колата след тях , за да ги снимам през прозореца. Беше много хубаво,защото ги видяхме отблизо,чухме как крякат и видяхме как бягат по снега.

Много им се радвах, обикновено все вдигам яребиците и не мога да реагирам достатъчно бързо, за да ги снимам . Не и този път :) .
Всъщност с баща ми имаме много "конфликтни" точки, ама дори и когато се караме, толкова си приличаме. И във всичко, което прави, с всичките си действия и думи, прилича на МОЯ баща, все едно някой селектирано ни е подбирал :) . До момента, в който каже някоя глупост и аз остана безкрайно възмутена. Не,сериозно, тези моменти наистина са много, но те са си част от него и характера му и какво да правя, и тях ги обичам. Та така, има на кого да съм се "метнала" и макар всички вкъщи да сме толкова различни, имаме си си нашите малки аха-да-станат-перфектни-и-някой-ще-се-разреве моменти, в които сме си просто ние заедно,а тогава...о,тогава сме невероятни :) .

П.П. Баща ми като прочете тази публикация , ще ми каже, че има много правописни грешки и,че отново не съм снимала най-хубавото в оранжериите, ама и двамата си знаем,че всъщност се е зарадвал .

П.П.2 Баща ми действително прочете публикацията и като го попитах какво мисли, каза само "Да, наистина точно това щях да кажа!"

8 коментара:

  1. Радвайте се на близост,обич и домашен уют в празничните дни и след това!Пожелавам ви го от сърце!!!Весело посрещане на Новата!!!

    ОтговорИзтриване
  2. Честита Коледа! А следколедно чета една толкова чудесна и дълбоко емоционална публикация! Благодаря ти! Отново успя да ме грабнеш, да ме завъртиш във вихъра на емоциите! Това е една прекрасна, прекрасна публикация, която твоя татко е заслужил! И то много! И със сигурност, каквото и да каже, в душата, в сърцето му ще блика толкова бащинска радост и гордост! Сигурна съм! Пожелавам ви весело, незабравимо и изпълнено с чудесните ви емоции, посрещане на Новата година!

    ОтговорИзтриване
  3. Много мило... баща ти е щастливец!

    ОтговорИзтриване
  4. Много трогваща публикация, и как иначе след като е изпълнена с тоолкова много любов! Баща ти е един горд и щастлив човек, с деца като вас! Пожелавам ви повече моменти на близост и щастие, повече споделени емоции и много любов!

    ОтговорИзтриване
  5. Чудесни сте всички! Чак си зарязвам работата и чета ли чета... :)
    Весело посрещане на Новата година и късмет през нея!

    ОтговорИзтриване
  6. P.S. Струва ми се, че трябва да ти честитя едно ново стъкло с червена лентичка! :) Пък аз си имам любима фотографка вече :)

    ОтговорИзтриване
  7. :) чудничко :) прочетох и разбрах.

    ОтговорИзтриване
  8. Ако се спреш на Глазгоу ми пиши, сина ми е там - ще те свържа с него. Знам колко въпроси има човек преди да замине...

    ОтговорИзтриване