сряда, 22 юни 2011 г.

93 дни лято - ден първи :)

Ейй,вижда му се края на училището :). Вече официално е лято, на мен ми е лятно много отдавна (но пък аз се замислям да си почвам зимните картички и ми е почти коледно вече ;р) и реших да започна проекта 93 дни лято. Тук да си призная, че в началото на годината имах амбицията и за 365 дни снимки, даже издържах повече от месец, обаче какво стана не знам, голяма част от снимките изчезнаха. Винаги ме е яд за погрешно изтрити снимки, този път повече от обикновено, защото загубих една минифотосесия на мама с брат ми и сестра ми, а те снимки заедно нямаха от години. И от тогава не съм имала възможност да я повторя, а от проекта отдавна се отказах, може би догодина. 93 дни лято звучи по-постижимо :). Моделът беше обичайният заподозрян - сестра ми. Честно казано не ни спореше много. И тя вече не е толкова подкупна (и все пак,1 лев за да ти направят кок си е добра оферта !), и обектива ми последно време не иска да фокусира, чак се притеснявам вече и сигурно ще го нося някъде на проверка... Разходихме се из квартала, харесах си една стара ограда, сестра ми не беше въодушевена от идеята, заради вероятността да има кучета. За по-сигурно се надигна да провери, аз направих няколко бързи снимки и всъщност те се оказаха най-сполучливи.


Е,останалите 200 и няколко несполучливи опита пък ни дадоха доста идеи,така че не беше съвсем безпредметна цялата операция :) .

Отново ще се включа в предизвикателството на Двете Елши (брей,аз почти ще стана редовна:). Още като прочетох за какво става въпрос и веднага се сетих какво ще направя. В магазина постоянно комбинираме картички с букети, често клиентът си избира картичка и изработваме букета в същия стил и цветова гама.
Цветята винаги са добра идея за подарък, а когато се сложи и картичка, която "допълва" букета, резултатът винаги е сполучлив :).


Този букет си е направо специален,първият ми "счупен" букет. Преди все се дърпах да правя букети,не защото си мислех,че няма да мога,даже напротив,ама явно толкова ми е бил акълът. После постепенно се започна с единички,кръгли букети, асиметрични. Е, вече се пречупих напълно и правя всякакви :).

Много се гордея с това,че повечето цветя в магазина са отгледани от баща ми,в този букет има доста от тях - цветна кала, мини гербер, алтромерия, трахелиум, мъка на художника, лимониум :).
Лятото ще отида да снимам в оранжериите,така че очаквайте скоро публикация с много цветя,квачки,гащати петли и зайци :). Тук ще вмъкна и част от ежедневието на баща ми. Той думата "не" не я знае и винаги иска да помогне на всички. Затова и се нагърбва с 98934563 неща, постоянно дава съвети на хората как да си гледат цветята,прави им отрови, разнася расади, зарежда магазина, раздава луковици, полива, гледа си своите цветя и в този момент лошата квачка тръгнала да кълве пиленцата, от горещината новите пиленца нямат сила да счупят черупката, та той им помага, а един от петлите така го накълвали, че станал кокошка горкия.
И по думите на тати "Спря да снася."
"Ама нали беше петел?"
"Добре,че вие поне внимавате,че аз съвсем се ошашавих!"

Е ,от мен засега толкова, следващите няколко дни ще бъдат доста заети, защото някакси се оказах доброволец-гид на фестивала на франкофонската песен. То на мен само това ми липсваше,но пък е много ...нетипично за мен и реших да опитам. Току-виж цял живот подтискам в себе си невероятен талант за развеждач на туристи ;р.

четвъртък, 16 юни 2011 г.

Моите "съкровища"

Още миналата седмица харесах предизвикателството на Елшите "Състарено",но не мислих,че ще имам време да се включа.
Оказа се,че имам още няколко часа и направих набързо картичката.
Тази роза от месеци си мисля да я изрежа и най-накрая дойде момента :) .


Понеже много обичам състарени и ..ххм,естествено стари предмети,все си набелязвам по нещо и реших,че днес е подходящо заедно с картичката,да споделя и моите "съкровища" .
За днес единствено материални неща,по-нататък за най-големите съкровища :) .


Този чайник ми е подарък от сестра ми за рождения ми ден . Бях си го харесала отдавна и си знаех ,че ми го е купила,но тя до последно ме разиграваше,че са свършили :) .
Все още не съм го изпробвала,защото не мисля,че е подходящ за нашите котлони (вече съм нанесла достатъчно щети в кухнята),така че засега единствено си го гледам и си мечтая как някой ден ще варя липов чай на село.
Малка подробност е,че нямаме липа в двора,ама то съседите за какво са :) .

Лейката си я взех от магазина,дядо много й се зарадва като я видя,щял да си полива расадите с нея.
И после стана ясно,че е спукана,но аз я приспособих за ваза :) .
Тук ще спомена и една метална кофа,отвън цялата в кора от бреза,но не слагам снимка,защото все още не е моя :) (тънък намек към мама:)

Бялата чиния,отново подарък. Обожавам бели сервизи. Засега притежавам само тази чиния,но и тя ми е достатъчна,защото ми е много скъпа и наистина си я харесвам.
И понеже в последствие не харесах макарона,който е на фокус,ето и още една снимка,в доказателство на това,че не правя само спукани :) .

Рецептата е на Ирина Купенска,много добра комбинация е :) .



Хортензиите ми . Е,може да не са най-впечатляващите,но аз мисля в перспектива и много им се радвам.
Някой ден ще пиша публикации ,пълни със снимки на много,ама много хортензии,всякакви цветове и ще показвам как съм си натопила във всяка стая :) .

Розата,засадена от баща ми,спасена от въшки от мен :) .

На село имам чувството , че всяко дърво е садено произволно,"ландшафтния дизайн" е определено хаотичен.
Боровете,добре,че ги има,в къщата лятото е много хладно,но можеше да не са на един метър от нея.
Малка смокиня насред пътеката към дръвника ? Е,нали трябва да има какво да прескачаме :) .
Тук слива,там орех,но за мен най-интересни си остават розите.
Идеята на баба ми е била да се катерят по дувара.
И затова ги насадила на поне 6 метра от него.
Но пък сега си имаме роза на покрива.
Също и киви,високо десетина метра,увило се е по бора.
Така ми се иска да върже,само защото беритва определено ще е приключение :) .

Реколтата ни :) . Чистихме грах до късно,добре че съм аз да улеснявам процеса,като изяждам голяма част от него суров :) .

Аз уж само за материални неща,но само леко ще кривна от темата.
Обичам как се чувствам на село. Не съм винаги щастлива,проблемите винаги ги има,от малки като 3-сантиметрови комари,до доста големи,за които няма да говоря,но бързо ми минава и все си напомням колко много потенциал има в мястото и колко искам да го развия :) .

сряда, 15 юни 2011 г.

В търсене на българската дума за scrapbooking

За малко да започна публикацията с "Бързам да...",но веднага се отказах .
Реших поне тук да не бързам :) .
Юни месец за мен е безсмислено да се учи.
До 30 юни пък още повече.
Борбата за тройки е...ами сравнително лесна,достатъчно е да се появиш в час.
Като изключим изкренното ми дразнение от образователната система,всичко около мен си е наред,с перспективата да стане още по-хубаво юли месец :) .
Сигурно като ме слушате (или четете в случая) си мислите,че съм най-неученолюбивия човек на света.
Напротив,просто изкуството да си държиш очите отворени в момент,в който направо сам се изненадваш,че успяваш,отдавна съм го усвоила .

След последния звънец става далеч по-интересно. Обожавам това време на годината :) .
Домашна лимонада,слънчево време,аз си мечтая за пътувания със семейството,контражурни снимки,вкусни десерти с плодове и много усмивки :) .

В училище и изобщо навсякъде постоянно слушам чуждици,аз самата не се усещам как ги използвам,макар и да се опитвам да не го правя.
И това води до целта на публикацията,да ви покажа страница от моя албум.
То крайно време беше и аз да си имам мой собствен,няма само за хората да правя :) .
Когато предлагам услугите си на клиенти,не използвам думата "scrapbooking",звучи ми неествествено.
И няколко секунди по-късно си представете едно объркано лице и репликата "Ама какво точно ги правите тези албуми?!"


Стикерът "11" първоначално не беше включен в плана,но се оказа единственото ми спасение,когато сестра ми отбеляза,че съм написала "12" вместо "11".
"Аа...а това 12 какво е? Ние не бяхме 12 човека."
"Е,годината."
"Како,ние сме 2011 година."
Още по-ироничното е,че преднага вечер,докато го писах,действително се чудех поне 1-2 минути. Даже накрая ме беше яд,че двойката я написах малко крива...
А цялото маене можеше да се спести с един бърз поглед на другата страна на листа :


Когато правя букети в магазина,все залагам на контрастните цветове (например оранжево,червено и тъмно лилаво). Установих , че при картичките ми е точно обратното.
Реших сама да предизвикам себе си,да направя нещо по-различно.
Първо,бяла основа. Даже не успях да я изцапам в процеса на изработването .

Ако трябва да бъда честна,не съм сигурна до колко ми харесва резултата,но пък съм доволна от това,че не се ограничавам от определен стил и направих картичка,не толкова типична за мен :) .

Нямам търпение да свърши училището и ... да си подредя стаята . Чакам ваканцията,защото ще ми отнеме дни със сигурност. Не,че съм толкова разхвърляна,просто ми се иска бавно и спокойно да си създам организация на материалите,дрехите,пък и като събера праха зад шкафовете,току виж спра да кашлям :).

Вчера сестра ми си беше вкъщи (иначе е при баба),толкова бързо расте и така да ми липсва като не е при нас ...
Слънцето вече беше залязало,но пък реших,че ще изпробвам ISO 6400 . Излезнахме на терасата за по-хубав фон,но ми беше прекалено изкуствена цялата постановка и когато казах на сестра ми,че искам да документирам живота ми,тя отговори "Добре,снимай ме как прибирам дрехите."
След едно-две щраквания се задава въпрос с интонация,подсказваща,че питащия вече си е наумил нещо,но да пита все пак,от чиста проба учтивост :) .
"После да ги връщам ли?"
"Не,прибери ги."
"Е,нали само ме снимаше?!"
И така уж само за пред фотоапарата,едно домашно задължение се свърши почти без недоволство. Но пък и за късмет на сестра ми повечето въженца от простора се скъсаха,така,че нямаше чак толкова дрехи за прибиране :) .


Бях си на село за 1 ден,ето и обещаната снимка на каскадните калибрахоета :) .
Толкова се радвам,че въпреки,че съм там рядко,всичките ми цветя и зеленчуци се развиват добре. Може да не ги поливам ,от колкото имат нужда,но пък си мисля за тях постоянно и явно има ефект :) .

И като за финал,гнездото пред къщата. Крайно време беше да мътят,но пък сега го приемат по-насериозно и седят постоянно на гнездото. До толкова,че се схващат и от време на време се протягат :).

петък, 3 юни 2011 г.

Цветя, птици, прах и много джанки

...или на село :). Носталгията е голяма работа. Веднага след като написах предишната публикация ми стана мъчно и нямаше как да не отида, дори и за един ден. Хах,а ако знаете сега какво ми е. В училище все същата монотонност,полагам някакви усилия да присъствам не само физически,но май това е едно от малкото неща,в които не ми пречи да не се справям. Ще издържат ли петуниите и калибрахоетата без вода,ами хортензиите? Цъфнали ли са божурите? Изгнили ли са ягодите? Въпросите не свършват,добре,че часовете ни са по 45 минути,та имам бая време за чудене :). Само дето аз предпочитам направо да разбера,вместо да се чудя и мая...но засега трябва някъде между мислите за това как да спася божурите от охлювите и ще падне ли дувара,няма ли да падне,трябва да вместя класна по руски,изпитване по общо взето всичко...

Реколтата от репички тази година достигна невероятния брой от 18. Направих си салата от краставици, репички и тиквички и я изядох в градината, между доматите, които аха да вържат и се отказват. Около мен славеи, синигери, сойки, кълвачи, само да искаш някой да ти пее :).

Задачата този път беше привидно по-проста,нали времето ми беше ограничено,занимавах се с цветята.  Тенджери, празни саксии и изобщо празно всичко, в което може да се сипе пръст, по дувара, найлони, борови иглички в изобилие и изгнили сливи. Включено беше и голямото метене, сериозно всеки път мета поне по 3 часа. То не са прах, кал, опадали цветове от дюля...

Вече саксиите са подредени по цветове и форма, добавих ново сандъче с петунии и каскадни калибрахоета /ще го снимам следващия път/ . Не направих много хубави снимки и не си личи идеята ми за подредба, но доста време я мислих,в крайна сметка добре се получи. Остава и само мушкатата да цъфнат ...

Розата е без въшки вече, сапунената вода си е свършила работата :). Сливата и черницата от съседния двор пазеха много сянка на цветята, затова орязах малко сливата, но всички джанки бяха изядени :). Всички казват, че ядат джанки докато ги заболи корема, аз не виждам смисъл да се спира и тогава, тъй и тъй вече ме боли, поне да изям колкото искам...количество известно още като всички, които мога да стигна.

Голям фен съм на цъфналите рози, много ми е странно в магазина всички като си избират възможно най-дребната роза, "по на пъпка". Но пък аз си купувам и цъфнали божури, които на следващия ден окапват, само защото за времето, в което съм ги носила вкъщи, натапяла и после съм им се радвала цели 2-3 часа, съм била щастлива :).


Ейй,голяма работа са нашите ягоди. За малко да напълня цяла купичка. Но затова пък може да ги помиришеш от 1 метър :).

Късният следобед отидох на язовира, беше много хубаво време за пейзажи, но с 400мм, малко зорлян :) .

Не беше най-приятното ми ходене, навсякъде бучаха трактори, достатъчно роми, за да ме е страх, птици нямаше много и се прибрах по-рано. Честно казано радвам се, че се прибрах жива и здрава, наистина ме хвана страх по едно време.

И все пак, една радостна вест, имаме си лебедчета :). Последният път не видях никакъв лебед и се бях притеснила да не им е станало нещо, но заети са били явно. Много се зарадвах, за първи път виждам малки на язовира. /миналата година имаше само млади лебеди,които така и не стигнаха до мътене/ Лебедчетата са 7, на следващата сутрин ги видях на семейна разходка всичките :).

Навръщане се пробвах да дебна пчелояди, неуспешно :). Не можех да позволя това да ми е ходенето на язовира, затова сутринта отидох пак.

Времето беше приятно, всичко беше спокойно, птичките пееха и знаех си аз, че ще е хубаво :).

От люцерната побягнаха два заека, как ми се иска някой ден да видя на някой погледа, все в гръб ги хващам :).

С речния дъждосвирец пак се погонихме, все някога ще успея да го снимам съвсем от близо.


Щъркелите пред къщата само се ослушват и май нямя да стигнат до мътене/дано да не стане така.../, но поне постоянно тракат и ни радват. И все пак, защо все на нас несериозните щъркели! Най-интересното наблюдение беше на два кокилобегача, за първи път ги виждам на язовира :). Броя на видовете птици се увеличава всеки път. Три белооки потапници и обичайния тръстиков блатар също бяха видени :).

Новият бръшлян се развива добре / поливането прави чудеса/, дано да продължи все така.

Едно време "бижутата" ми бяха сезонни и то само ако старата череша реши да върже двойни :). Тази година скромна работа, до чифт не го докарахме, но пак си набрах една купичка.

Тази година имаме повече божури в сравнение с миналата /когато цъфна ...цял един./ и си направих букет с божури, рози, млечка, макове и лайка :).

След няколко дни се отвори и розовия. Е, малко са наядени от охлюви, но са не по-малко красиви и ароматни. Пък и аз скромно си мисля, че тази година божурите заради мен цъфнаха, наистина много ги харесвам и си се грижих за тях :).

Покрай баловете направих достатъчно пликове, за да ми се разранят ноктите от двойнолепящо тиксо, картички също, но са снимани със стария фотоапарат и нямам снимките все още. Малко ми омръзна да редувам все едни и същи печати и реших да пробвам нещо различно. Първо,нали ми е лято, нека да е цветно. И второ, защото явно си нямам друга работа, нека да изрязвам дребни детайли десетина минути.

Правя доста малки картички, тези две ми станаха любими заради цветовете.

За Деня на детето родителите ми ми дадоха пари да си купя нещо, аз първоначално се дърпах (същото е направил и брат ми, но сестра ми бързо бързо го окуражила: "Абе, взимай, ще ми купиш нещо!"), но после реших да си купя цветя (пък и да останат парите в семейството ;р).

Пак се стремях към цветно, иначе не-лятно-настроената-аз би го направила само с червени рози, петльов гребен и хиперикум. Но пък ми харесаха и жълтите рози и реших, че трябва да е по-весело и не толкова строго и претенциозно :).

Е, моята силно казано кратка, защото качването на снимки ми отнема много време, почивка приключи, обратно към падежи, нежни революции и скептици :). Лека вечер!