събота, 30 юли 2011 г.

С аромат на боя,домати и много чесън

"Виж я ти ще става земеделец!" Абстрахирам се от подигравателната нотка, с която ми бяха казани тези думи. Но пък те ме накараха да се замисля, че не искам да съм само едно нещо. Аз това отдавна си го знам, сега го затвърдявам още повече, защото ... ям домати, плевя домати, поливам домати, после се прибирам от село и почвам да сънувам домати :).

Преди да се втурна в разкази за сладостта на дребните черита, трябва да спомена и къпините на тати. С кофи да береш :). Преди да узреят влизат в интересни букети и аранжировки, сега в буркани и сладкиши. Имаме 2 сорта, едните са почти колкото палеца ми (е, тук трябва да отбележа, че имам малки пръсти, но все пак размерът им е впечатляващ :) .

Последният път ви оставих точно с тази краставица. Като пристигнах, след рутинната проверка на хортензиите, веднага отидох да видя колко е пораснала, все пак тя ми беше обяда :). Последните 1-2 години вкусовете ми много се промениха (и все пак, леща не искам даже да помириша), сега постепенно опитвам наново всичко, което някога грижовно съм сортирала извън чинията. И се оказа, че масово нещата ми харесват. Сигурно много се дължи на това, че е отгледано от нас, сготвено от мен. Да знаете колко съм чувствителна на тема реколта, просто по никакъв начин не може да ме убедите, че моето производство не е най-вкусно. Бих направила изключение, ако срещна хора, които с любов се грижат за градината си и това ги прави щастлива, ама на, засега ми върви само на намръщени земеделци, оплакващи се от жегата, тревата, пък като завали - калта, изобщо винаги има за какво да се мърмори.

Понеже се оказа, че обичам и копър, и чесън (първо предпазливо сложих половин скилидка и малко стръкче, още малко само като за украса, една лъжица по-късно и бягах в градина за още...да кажем много :), реших да пробвам и орехи. Много беше вкусно. Толкова, че си запазих половината краставица за още една доза таратор. И после я забравих в хладилника и сигурно ще се е развалила, като се върна. Но пък бяха оползотворени три ореха, остават само още три големи чувала, единият от които вече с 20-тина грама по-лек :).

Пиперът е моята гордост, даже тати каза, че е "добър". Имаме още 1 сорт зелени за пълнене и тъмно зелени, които след като бях уведомена, че ще станат червени, вече не бера. Разрових се из старите снимки, но вече освен хората, гледам и царевицата зад тях, кое как и къде е засадено.

Вече ви разказах как се размятаха във въздуха филии, намазани със сладко от дюли, тази снимка е от същия ден. А аз се хваля с моите 6 чушки на корен ... Онази година беше много хубав пипера на дядо, цяла фотосесия имаме в него. Няколко часа след последното щракване на фотоапарата за деня, удари много силна градушка и всичкия пипер беше изпочупен.

Нали на село има всичко (не, наистина, буквално всичко; мислите си, че няма как да имаме примерно част от маркуч на стара прахосмукачка? Прави сте, вече не е в наличност, ама то и боклука на село го хвърлят 1 път на 2 месеца, така че ако ви потрябва ...), реших,че трябва да си намеря дъска, на която да снимам. И как всичко си дойде на мястото, когато минавах през кокошарника(в който поради липсата на кокошки тревата е колкото мен) и се спънах в перфектната за снимки дъска :). Тези "чери" са от наше семе, малко са възголемички, но пък вкусни.

Тази салата я ядох 4 пъти и всеки път увеличавах количеството на рибките. Обичам люто. Кисело . Всякакви комбинации на предишнитедве със сладко и солено. Изобщо силните вкусове,които все едно те удрят в лицето. Или по-скоро във финансите,защото сигурно изядох половин хляб с последната свръх люта салата/добре,че имаме купони,които надявам се няма да забравя за пореден път при следващото ми ходене на село/.

Малко таралежче,вероятно от тази година. Погребахме и втори мъртъв таралеж, и двата ги намирам на 2-3 метра един от друг, според тати са отровени. Ако знаете колко мъчно ми става. Нито аз, нито дядо сме пръскали или торили каквото и да е, освен моите патладжани, но първия таралеж го намерих преди това, но не е нормално и двата, през 2 седмици, на едно и също място... Ако аз съм направила нещо, което им е навредило... Тати ме успокои, че могат да се тровят примерно в съседите, или даже през няколко къщи. Но пък то оставаше и да каже,че аз съм виновна. Малкото таралежче го намерих пак на същото място, едновременно се зарадвах, че не виждам само мъртви, но и се притесних за него, явно или е опасна градината ни, или е толкова хубава, че таралежите избират да прекарат последните мигове от живота си там.

Късните краставици поникнаха. Ама защо ли съм изненадана, то от нещо, наречено "Гергана" лошо не излиза ;) . (ако не сте я усетили, върховна скромност). Не мога да кажа същото за корнишоните. Добре, че с брат ми прекопахме мястото, после го обърнах цялото с вилата, изравних го, разбивах буци и всичко както си му е реда, за да поникне 1 и то с жълти листа. Дано следващия път да заваря повече, че ми се ядат кисели краставички.

Аз иначе внасям смут и потрес в монотонното ежедневие на "опитните земеделци": разкарвам се с една тетрадка и си водя записки, ходя до магазина в най-голямата жега,не спя следобед, а се връщам във времето, когато ми беше голям кеф да забивам пирони във всички дънери (то затова сега не са препоръчителни за сядане,освен ако целенасочено не искате да си скъсате панталона), само че сега ремонтирах панера за хляб, шумна работа, ама те добре, че не чуват, та не им притесних съня. И на всичкото отгоре явно толкова ми е "зела-дала" градината,че от нямане накъде ям цветовете на цигулките. Ама и те пък не знаят какво пропускат. Толкова са вкусни панирани.

Белият ми патладжан излезе шарен, ама нищо, и така ще го ядем ;р. Вече патладжаните официално са добре, имат нови листа и ако не се вгледаш във старите, ще кажеш, че колорадски бръмбари никога не са стъпвали на тях. Първите два вече са изядени, останалите ще стоят за кьополу. Като бях малка, не харесвах лютеницата на баба. Предпочитах тази на съседката и все гледах да се въртя около нея, като я прави. Много тактично от моя страна. Кьополуто на баба обаче винаги си е било най-вкусно. Много други съм опитвала и ги бие всичките до едно :). Е, сега съм сигурна, че и лютеницата на баба ще ми се стори най-хубавата, аз бих го твърдила до край, дори и да не беше така, само от чиста лоялност към доматите ни.

На село всичко е занемарено. Изглежда тъжно. Навсякъде има пирони, на всеки пирон по торбичка или две, пълни с всичко от пластмасови бутилки до подметки от стари сандали и дребни парчета тел, които едва ли могат да влезнат в употреба, но не се хвърлят. Понякога подминавам натурията заради други по-наложащи задачи, но този път градината полята, аз наядена, пък не ми и се спи като всички останали, какво да правя ? Ремонт. Събирам смелост и започвам предпазливо да отварям всяка торбичка, защото кой знае какво може да изскочи отвътре. Постепенно найлонките намаляват, контейнерът за боклук се пълни. Започнах от навеса пред "кухнята". В кавички, защото това, че има контакт, в който може да се включи печка, не прави помещение с размери метър и половина на два кухня. Изметох достатъчно много кофи с изсъхнали листа, окапали сливи и борови иглички, за да спра да ги броя. След това се захванах с един "ъгъл", който така беше затрупан, че отдавна беше загубил ъгловата си форма. След като си я върна, реших там да преместя разваления хладилник, който преди стоеше до вратата на "кухнята". Защото на всеки човек му трябва и развален хладилник до работещия ;). Викам си аз, един хладилник, колко ли може да тежи. Явно много. Ама и аз съм търпелива, бавно бавно го присурках на новото му място. Махнах балатумите от всички шкафове. Изненада, който навремето ги е боядисвал, е решил да си спести боядисването на горната страна. Нали тъй и тъй ще сложат балатум отгоре, откъде да знаят хората, че 50 години по-късно ще дойда аз, върл враг на стари проядени балатуми. Шкафовете бяха боядисани, краката и ръцете ми също. Няма проблем, в новия магазин продават разредител. Е, в последствие се оказа, че в новия магазин всичко е с изтекъл срок на годност. За мен това не е нормално, собствениците злоуотребяват с доверието на купувачите и сигурно си мислят, че като масово на възрастни "селяни", трябва да си избутат старата стока. Няма да ви показвам снимки преди, предпочитам да не си спомням какво беше преди.

Понеже имах само 50мм, ви показвам тази страна, иначе има още един висок шкаф, хладилник, новият стар панер за хляб, в който вече ще държим хляб :). Вече има къде да си нарежа продуктите за готвенето ,прескача се момента, че печка, маса, играеща ролята на плот,  и мивка са всичките в различни помещения.

Печката не мога да повярвам, че се изтърка. Преди около котлоните имаше всякакви отенъци на оранжево, червено, кафяво и черно, но не и бяло. Изхвърлих всичко с изтекъл срок на годност,което включваше ...всичко без солта,защото на нея нямаше обозначен такъв,но реших да й дам шанс :). Бизнесът с картичките просперира, ще си купувам нова печка и дъска за рязане :). Вече съм си я избрала и като нищо следващия път ще се помъкна по рейсовете с нея.

И като стана дума за картички :

За първи път във моите спомени крушата ни е вързала повече от 2-3. Усетила се е тя, че с дядо имахме договорка ако и този път няма круши, да я режем. Тази картичка ми напомня за село, само, че нашите круши са два пъти по-малки :).



Преди да се върна към планирането на градината догодина (пред мен има списъци със сортове, 2 каталога, схеми на мястото ни и купчинка книги, които домъкнах от село) , искам да ви благодаря за коментарите :).
Всеки един от тях искренно ме радва и наистина съм благодарна, че всеки ден имам още един повод да се усмихна.

вторник, 26 юли 2011 г.

За магията на селото :)

Лятото не е лято,ако не си бил на село. Брат ми и сестра ми не са прекарали толкова време там,колкото аз,но им харесва също толкова много .
Преди няколко години ме чакаха на село,още на спирката щели да отидат.
Пристигам си аз,на спирката само аз и тръни със съразмерна на моята височина.
Хванах прашния път към къщата и изведнъж ги виждам - брат ми бяга,ама се раздава напълно,ръце и крака се размятат така,че със сигурно поне 1-2 комара са оцелили,зад него се показва и сестра ми - също толкова разбързана...и с две филии , намазани със сладко в ръцете .
Бяга,размахва филиите и в движение си гризва по много :) .

Типично за мен,вървяхме с 1 час подраняване .
Това лято за първи път прочетох книга от списъка за училище (отне ми само 11 години :),понеже чета бързо,целия Железен светилник замина за 3 часа . Сега съм на Тютюн.
Не съм най-големия фен на книгите,просто все си намирам нещо по-интересно за правене .
За училище не съм чела нищо по-обемно от 15-тина страници . Реших да изневеря на себе си и прочетох Под игото .
И изкарах 5 на него,защото видите ли,говоря прекалено подробно .
Добре си ми беше на мен ,когато знаех началото,нещо загатната от средата и края :) .

Този път за малко да ви покажа узрели чери. Или по-точно 1 узряло доматче. Ама не,ще чакам хубава светлина,все пак както трябва да е всичко. И тъкмо застанах в позиция,търся го във визьора и брех,то няма на какво да фокусирам .
Някой го беше изял.
Та затова продължавам със зелени черита :) .

На село нямаме кухня,през годините "багажлъка" се пригодява за такава . Което означава,че просто вътре се сложи маса и три стола .
И все пак,предпочитам да се храним на вън,толкова по-приятно е .
Събудихме недоволството на съседите,докарали сме били всичките мухи от квартала .
И въпреки,че успях да сдържа ироничното в себе си ,трябва да отбележа,че грешат,не всички,направихме селекция и оставихме само най-големите :) .

Опит за нормална снимка . Или в очите на брат ми и сестра ми,кой ще се надигне повече на пръсти,за да изглежда по-висок .
Това с краставиците на челото си е направо традиция,и до днес,прави ли салата дядо,винаги ни слага и на челото,за да не ни боли главата.
И аз съм си напълно убедена,че работи,не толкова заради чудодейните свойства на краставицата,а защото вярвам,че помага,пък вярата си е голямо нещо :) .

На село с брат ми и сестра ми си беше приключение,не знам дали скоро ще повторя експеримента,защото още се възстановявам от първия път,но понеже на моменти наистина беше забавно,ще споделя няколко "случки" .

Бият се двамата,ама работа е сериозна,бой,нареждат се кой какъв бил. И в един момент измежду "много си гаден" и "ужасен си" ,сестра ми казва "ааа,чакай,че излезнахме на слънце" .
И съответно за секунда боят се разтурва,местят се на сянка и продължават .
Примерни деца,имало е файда,където толкова години баба и дядо им разправят да не стоят на слънце .
Аз от друа страна съм си инат по природа и затова гърба ми е изгорял на три вида презрамки :) .

Предизвикала съм недоволства у тях,започва се :
Сестра ми : "Срамота,срамота!"
Брат ми : "Пу,пу,пу!"
Възмутеният отговор : "Абе,кво викаш "пу!" , плюй я наистина !"

Аз отново си мисля,че закъснявам,бързо се поливат току-що засятите корнишони. Вадите лееко се разпадат,водата прелива от едната в другата .
И изведнъж се пу писък,попово прасе .
Години наред не бях виждала,бях започнала да си мисля,че съм унищожила цялата популация като малка .
Ама си беше бая попово прасе . Нито аз,нито сестра ми,искахме да го убиваме,сестра ми ще го хване.
Две малинови листа и 5 минути пищене по-късно,поповото прасе е "хванато" .
Поради стремежа ми да запазим добрите съседски взаимотношения,няма да ви споделя новият му дом ;) .
/и да не си помислите,че съм някоя отмъстителна и гадна,при нормални обстоятелства никога не бих го направила,но при нас ситуацията наистина не е нормална/
Минути по-късно,на спирката,естествено повече от половин час по-рано,сестра ми разказва за поповото прасе :
"Ама разбираш ли,то беше огромно. Като шеф,сигурно боса на мафията на поповите прасета. И аз го причаквам с листото от едната страна,ама то се обръща,ама ей такова голямо."
Малко по-късно се установи,че това е било от старшите попови прасета и сигурно вече е извън длъжност,направо сме го хванали по пътя към пенсионната служба :) .

Брат ми се излъга и изяде три череши от фруктиерата,накрая ги направих на сладкиш,или в по-"ядлива" форма за тях .

Реакцията на брат ми и сестра ми : "ама това ли ще ядем?"
И все пак,беше си вкусно,направо те връща в миналото,когато баба правеше сирене и кашкавал . Мен ме отвежда и в бъдещето,защото съм се заредила с мая и остава само да издебна някой на село за мляко . Явно , за да се вредиш трябва да отидеш в 4 часа сутринта .

Започна се голямото плевене. Доста работа свършиха и брат ми,и сестра ми . Е,имаше и неполезни действия,като например,брат ми се уморил и неволно реших да се облегне на ромата. И та така,абсолютно неволно,съм на минус един домат.

Късните не са навързали много,но поне са здрави.

Тук поливам един фасул,който още малко и ще върже 4-тата си шушулка . Да уточня само,че е 4 реда .

Засадих червена капия и праз. Абстрахирайте се от изсъхналата бакла,трябва да й събера семето и я махам.
Обожавам пръстта и изобщо земята. Винаги съм имала наклонности към отглеждане на каквото й да е,но не предполагах,че така ще ми хареса и,че няма да мога да спя от вълнение какво ще гледам догодина .

Добре,че имаме голяма слива посредата на почти 1-метрова пътека . Все пак върза цяла една и даже не беше червива .

Вече имаме 1 мамул царевица,ще ядем пуканки скоро :) .

Откъснахме първата диня,беше много вкусна и ароматна,ядохме я направо на големи резени и се омацахме като музиканти (сравнението е на дядо ми,аз не знам какво общо имат музикантите с мазането...) .

Последният корен е паднал жертва на сушата,иначе според дядо динята е готова,та днеска ще я ям.
Всичките дини са ни МНОГО малки и вече поддържам версията,че са специален сорт,мини .


За вечеря манджа,всичко се изяде :) .


Градинката ми се разраства,все още няма следа от червеното,но пък добавих кампанули,сукулентни и камъни от Беклемето :) .


Вече вадим мааалко по-големи моркови,ако случайно ви изглеждат малки,да знаете ,че просто ръката на брат ми е много голяма .

Понеже пак вървя малко назад с времето,ви оставям,защото горната краставица /известна още като втората некрива краставица на сезона/ ме чака за таратор :) .

неделя, 24 юли 2011 г.

Накъде?


Обичам да бягам. Баща ми винаги е искал да се занимавам със спорт , ама нали съм си инат, въпреки че ми е хвърлил пъпа на стадиона, аз си бягам по улиците. Не вървя до магазина, аптеката и прочие, а бягам. Понякога за да не закъснея (и съответно винаги пристигам 1 час по-рано:), друг път от страх, но в повечето случаи като, че ли бягам за самото бягане. Въпреки че понякога наистина съм страхлива, все си мисля, че бягам от нетърпеливост. Не мисля от какво бягам,а към какво. И вероятно защото знам , може би нямам търпение да стигна .

Последният месец ми изредиха доста дълъг списък с неща ,които уж не мога да правя, за едно съм нямала сила, за друго не съм знаела чалъма. /а после хората на село били мили и дружелюбни/
Толкова е неправилно да говориш така за някого, без дори да го познаваш. Просто защото ти изглежда по някакъв начин, не определя какви са способностите му .

И с всеки заядлив коментар, като че ли ускорявам темпото, не тип "ще им покажа аз на тях", защото го правя за себе си, дори не искам и да докажа, че грешат, защото приемам това, което аз чувствам за истина, просто отново от чиста нетърпеливост. И покрай цялото бързане, колкото и странно да звучи, станах по-търпелива от всякога. Вместо да пропускам "спирки" , искам да се насладя на всяка една от тях, защото после връщане назад няма . Вишните на село, за които като малка ама съвсем искрено съм се чудела защо ги държим, се превръщат в повод да се изпробва стария дувар, наполовина паднал вече. И докато бера вишни, покатерена на него, си мисля,че това може би ще е един от последните пъти, когато се държа за клоните за бора, защото дуварът всеки момент може да се срути. Скоро наистина ще падне, но не се притеснявам, защото знам, че аз ще направя нов. Може не буквално да го направя аз, защото тогава вероятно след месец-два пак ще се чудя ще падне ли, няма да ли падне, но поне ще купя материалите и ако е по вишнево време,ще черпя майсторите с щрудел от вишни :) .


През юли не съм се спирала много вкъщи, но имахме възможност да се съберем цялата "рода"и по този повод сготвих вечеря ... и свалих великденската украса :). В салатата звездата беше доматът от село, защото в Англия толкова вкусни няма, а основното е сьомга със сос от касис и печени пресни картофи със салвия. Да,нашите ранни картофи стават през юли.

За десерт спайдушено клафути с касис и топка сладолед. Не съм опитвала клафути, направено както трябва, но спайдушеното си беше задоволително вкусно :) .

Повечето събирания на родата се въртяха около един щастлив повод, но с повод и без повод, беше много хубаво поне за малко да сме всички заедно: лели,калековци,братовчеди и т.н. :) .

Този подарък го бях замислила още по Нова Година, "бързата" му реализация си дойде точно навреме :) .



Обожавам лятното време, засега понасям добре жегите, но най-обичам когато изведнъж завали дъжд. Допълнителен бонус е ако точно в този момент си на някое тепе и няма къде да се скриеш. Но и аз никога не съм искала да се крия, предпочитам да си се намокря едно хубаво и после вкъщи горещ душ и леген със сол и аспирин :) .

Понеже последният месец видях наистина колко бързо растат краставиците (а пък като ги и полея,едвам ги удържам направо), мога смело да кажа, че брат ми и сестра ми растат като краставици. И колкото повече ги гледам как аха и ще са високи колкото мен, а след още малко дори по-високи, толкова повече искам да запомня всеки един момент, как измежду какосването се появява ядосано и пълно с темперамент наричане по име/и то пълно, още малко като по паспорт ще почнат/. Интересно ми е накъде ще побягнат те, дали изобщо ще бягат или ще вървят спокойно,но във всеки случай колкото и да ми е любопитно и да нямам търпение да разбера в какви личности ще се превърнат,толкова и им се радвам точно сега, когато все още от време на време им домилява за мен и ме търсят за помощ .

Юли месец минава едновременно бързо и бавно, превръща се в смесица от щастливи и тъжни моменти, ту надделяват едните, ту другите, а някъде в търсенето на баланс и аз, и всички покрай мен, пристигаме на нова "спирка" и сме една идея по-близо,само че до какво не знам, защото не вярвам в крайни дестинации :) . Ама така си е като все искам да бягам, иначе като "пристигна", ще излезна от форма :).