събота, 14 януари 2012 г.

"Трябваше да дойдеш"


Може би чувам тези думи малко по-често отколкото обикновения средностатистически човек . Отчасти защото съм дежурно заета, но и защото не съм най-големия привърженик на социални събития .
Рядко ме е яд после, ама сега, о, сега определено ме е яд .
По-разумното нещо, имайки впредвид факта, че имам 50 покани за правене и доза макарони+снимки, беше да не отида заедно с останалата част от семейството на имен ден.
Не се чудете кой имен ден е днеска, на патерици е ;р.
Инструктирах ги да минат първо през село "на проверка", пък аз си останах сама с купчина хартии и пълня мивка с мръсни чинии .
И естествено когато мен ме няма, тогава мъжки фазан се разхожда из двора .
Аз такова животно не съм виждала (тези в зоологическата градина не се броят) и ако знаете откога го търся.
За капак,после на нивите още 2 видели .
Не обичам да се чувствам сякаш изпускам нещо.
Искам да съм си повече време на село. Ама на, трябва да ходя на училище. Което е мъка, сериозно. Знам аз,че едва ли ще срещнете някой 12-класник,който ще сподели колко мнооого обича да ходи на училище.
Нали, пък аз си мислех, че все се цепя от колектива.
Та така слушам си аз по цял ден какво е уместно да се прави в училище (ако някой се чуди, уместно е да ядеш,говориш по телефона и 5 минути преди да бие звънеца да си изкараш кутията цигари и нервно да тропаш с нея по чина, ама видите ли , не е умесно аз да плета чорапи през междучасията). А междувременно фазани крачат из градината.

А аз като съм там само кълвачи, 3 вида синигери, орехчета, черешарки, чинки и врабчета има. Така,де "само". Ама наистина искам да видя фазан. И морски орел. И пъдпъдък. И още 9982347 неща, ама тези вече им е време да ми се покажат.
Наскоро гостувах на блога на Лулу и уау, това са мноого положителни коментари по мой адрес. Благодаря! Още малко и ще ме хване сценична треска :).
Измежду тях прочетох и думите "толкова ощетена" и определено се изненадах .
Засега мисля,че единствено аз самата бих могла да се ощетя по някакъв начин, нали живота аз си го правя :) .
А аз имам толкова много. Когато се замисля за себе си, тази дума даже не ми и минава през ума.
Радвам се,че е събота. Делничните дни бяха оплътнени с учене, учене и няколко филма за разнообразие. Имам петици,та ми е лееко тъпо, защото аз петици изкарвам и без да уча, ама преживях го, вече съм над "за една точка, само за една точка".
Знаете ли как нямам търпение да завърша училище. Хич няма да ми липсва. Направо ми е смешна цялата система.

От 4-5 дни искам единствено да се прибера и да си легна да спя мноого рано.
Вчера понеже реших да пропусна семейното пътуване, ми се освободи време и най-накрая си легнах преди 8.
Събудих се поне 5 пъти, все сънувах нещо, което ме стряскаше. Дядо присъстваше във всеки сън, даже ме пита как са ми разсадите. "Цъфнаха" е краткият отговор, ама поне може да си произведа семе за зеле.
Усещам се, че често искам да прескоча дадени периоди от време.
Когато е понеделник ми се иска вече да е петък. Още не съм си засяла доматите,а вече искам да бера. Като,че ли съм си вкарала в главата разни картини и идеи и искам да превъртя направо на тях.
А не трябва така, защото и ежедневието си има своя чар и е такова, каквото аз си го правя. Ще взема аз да му дам шанс, може да ме изненада.
Колко вълнуващи неща могат да се случат между историята и зипа по химия... Примерно да изплета още 1см от чорапите.
Малко по-сериозно, искам да си намаля списъка със задачите. Повечето от които са на него, защото аз така съм искала. Ама да не взема много да се засиля, да си оставя нещо за правене и като се пенсионирам :).
Искам да ми е по-малко "сложно". Не само заради мен, но и заради семейството ми.
Да виждам какво се случва сега, пък за после винаги имам какво да правя :) .

Иии макароните не се спукаха и имат поличка!

11 коментара:

  1. Гери, ти имаш толкова много! Имаш душа, очи и сърце, отворени към красотата, която не всички виждат край себе си.
    Ако си ощетена, то сигурно е откъм време - не ти ли се е искало понякога денонощието да има поне 25 часа, та да успеем да свършим всичко от безкрайните си списъци...
    И поздравления за макароните - аз, срам не срам, още не съм правила...

    ОтговорИзтриване
  2. Ей, дочаках! От три дни проверявам дали няма да се появи нещо ново при теб,Гери!
    Благодаря за това, че направи вечерта ми специална.
    Мариета с коментара си вече е изчерпала това, което исках да кажа :))) Имаш невероятният талант да изпълваш хората ( в това число слагам себе си ) с оптимизъм. Прочитам твоя публикация, по-скоро чета , докато синът ми се пробуди и лягайки да го приспивам отново, знам, че всичко ще е наред, че ще се справим с всики трудности , които ни очакват...Нлагодаря ти! А за коментара...завистливи и недобронамерени хора има навсякъде, те не виждат (красивото, уникалното, таланта) , те завиждат. Остави ги.

    ОтговорИзтриване
  3. Следя блога на Лулу, но явно точно тази публикация, ми е убягнала! Няколко дни по-късно, имах удоволствието да я проета и единственото, което мога да кажа за теб, Гери, че си възхитителна! Каквото и да кажа, със сигурност бих се повторила, но когато срещнеш нещо красиво, не може да не му се радваш всеки път, когато се докоснеш до него! Та, както написах и при Лулу, в заобикалящия ни комерсиален и безчувствен свят, където всички са изкривили представите си за живота, ти си като една истинска перла, която блести с неотразима светлина! Радвам се, много се радвам, че съм те открила и ти пожелавам винаги да бъдеш толкова импулсивна, позитивна и истинска! Не спирай, това освен, че те прави щастлива, кара и околните да се чувстват щастливи и да се усмихват!

    ОтговорИзтриване
  4. Здравей, Гери! Много се радвам на твоите публикации - на хумора и искреността в тях, на това че пишеш за птички, градинки и плетки :-). Някъде по това време и мен започва да ми се върти в главата какви семена да поръчвам и малко по-късно да ме сърбят ръцете да ги заровя в дъхавата пръст. И тъкмо ме подсещаш да си довърша жилетката на моята малка Рада преди да е свършил студения сезон. А радостта от нещата които обичаме да правим е по-голяма, когато имаме с съмишленици, с които да я споделим.

    ОтговорИзтриване
  5. Здравей! Случайно попаднах на блога ти, просто не знам как съм изпуснала гостуването ти при Лулу, иначе щях да го открия по-рано. Искам да ти кажа, че това, което видях и прочетох много ме впечатли! Имаш талант не само да гледаш, а и наистина да виждаш и да улавяш това с фотоапарата. Невероятно момиче си! С интерес ще следя твоето виртуално кътче :)
    Сърдечен поздрав!

    ОтговорИзтриване
  6. Ех, само пишеш за тези чорапи, ама не ги показваш.Ще умра от нетърпение да ги зърна.
    И не съжалявай за нищо изпуснато. Ако беше не там, където си, пак щеше да изпуснеш нещо.

    ОтговорИзтриване
  7. Здравей, Гери! Открих блога ти чрез Лулу и откакто щракнах на линка му, не можах да го затворя докато не прочетох всичко. Впечатлена съм от теб, вижданията ти за света и живота, невероятните ти снимки и нещата, които правиш. Прочетох и онова изречение - "аз нямам приятели". Не се учудвам - ти си толкова различна от твоите връстници, толкова си напред в разбиранията и интересите си, че сигурно за тях си "странна птица". Едно ще ти кажа - бъди себе си, дори понякога да ти е трудно и самотно! Това е най-ценното, което помага на човек през криволичещия път на живота. И понеже стана много философско, последно - ако имам деца, бих искала да са като теб! :)

    ОтговорИзтриване
  8. ti si edno prekrasno momiche,dali she se nameri tolkova dobur muj,koito da te zasluji...naistina se chudya..!!!

    ОтговорИзтриване
  9. Благодаря ти, слънчево същество :)

    ОтговорИзтриване