неделя, 29 януари 2012 г.

Ваканция, сирене и най-вкусният чийзкейк


На бас, че не очаквахте да ме видите отново толкова скоро !
Всъщност повечето снимки от днес бяха за вчера, ама така ми се приспа, че съкратих публикацията :) .
Тези лебеди даже са на семейна територия, някъде там е нивата на баща ми и леля ми .
Баща ми постоянно ми повтаря, че аз идея си нямам колко е замръзнала земята на село.
"Дааа бе, ще сееш ти грах..."
Ако знаете как не ме свърта . Подредила съм си семената, в един тефтер си водя записки и чертая планове. Толкова да ми липсват и градината, и къщата.
Междудругото, пак ме скъсаха на кормуването. Какво ми се случи, не знам. Този път още на първата минута.
Ама за всичко си има причина и все е някакъв урок. Ако някой ми беше казал,че каквото ми се случи на мен, е станало с някой друг, честно ви казвам, щях да му се смея.
А сега като стана с мен, вече определено съм малко по-състраделна и разбираща .
Само да беше мааалко по-евтин този урок, че всеки път по 130 лв ...

Тези делнични дни определено не ми бяха най-силните. И ми беше гадно. Забавна на работа да повториш 998364 как и защо са те скъсали.
Пък знаете ли кое още повече ме дразни - това, че масово се изопачават нещата.
Като кажа, че аз бях виновна и се почва с "Да, ама те тва инструкторите,изпитващите, те се разират още преди изпита кой да скъсат; всичко е за пари" и прочие .
Е то сигурно е така, но в случая само аз си бях виновна.
Че е тъпа системата, тъпа е. Че ми предложиха "лесният" начин да си взема изпита, предложиха ми го.
И все пак, не разбирам защо все се търси проблема в другите, особено когато дори аз ясно си заявявам, че е в мен.
Известен още като психологическа бариера :) .
Мисля, че съм по-добре вече и така искам да го взимам този изпит и да забравя за него.
Знаете ли, единствената причина да искам да карам е за да мога да си ходя на село когато поискам. А сега като съм далече от къщата и градината, се чувствам по-слаба.
Все едно са ме изкарали извън естествения ми хабитат.
Скъпи пингвини, пръстати по зоологески градини по света, разбирам ви.

Обичам зимата. И лошото време. Защото ме карат да ценя хубавото още повече.
Вчера сестра ми ми каза : "Како, ти знаеш ли че си малко странна...Много си различна."
Прескачам последната част, в която ме погледна злобно и допълни, че не знаела дали това е хубаво или не ;р .
И все пак, вече съм готова за пролет. И за края на училището. Ама то за това съм готова от много отдавна :) .

Уж щях да разнообразявам семейните снимки от тази година, ама май май ще е от тази пролет.
Дотогава позьорски снимки в снега :) .

И брат ми, и сестра ми супер много променят отношението си към мен, когато наоколо има други деца.
Аз лично обвинявам Дисни. Така де, и ние с мама и тати сигурно имаме нещо общо, ама все пак, този канал трябва да го забранят .
Понеже ми се налага да ги слушам по цял ден, трябва да споделя, че съм направо ужасена от сериалите им.
Няма един, в който главната героиня да не се прави на саркастична девойка, абсолютно над всички останали. И всичките отговарят "умно" на родителите си и това се приема като някаква висша форма на победа.

Захарницата е част от цял сервиз, подаръъкът ми от мама и тати за Коледа :) .
Сега остава само да успея да си сложа рафтове в кухнята на село и да си ги наредя.
Ох, нямам търпение да дойде пролет и да направя основно почистване на село.
Уау, това направо звучи странно, казано от мен.
Ама и с всичката ми разтуряност и неподреденост, все пак съм се метнала маалко и на мама. Пък и кой е би искал да си измие чиниите 9239847 пъти, след като види как мишки се разхождат върху тях.
Искам да променя шкафовете по някакъв начин, така че да са по-пригодени като за кухня. Дъната им са изядени от мишки, та ако има начин мишките да не влизат вътре, би било супер.
Толкова много има за чистене и разтребване. То неслучайно ме питат "Ама ти как живееш тук?!"
Е, малко по малко ще стане работата.
Не е лесно да съм и баба, и дядо на къщата и градината :) .
Освен това искам да разменя леглата в спалните, което означа да разглобя и сглобя 2 метални легла на по 100 години.
Спалнята ще бъде в новите ми любими цветове - горчица и синьо.
Плана е да си ушия и пердета. Баба вече изчисти мумифицираните мишки от старата шевна машина, та остава само да разгадаем как се вдява конеца. Направо съм си наполовина готова.
Междудругото, промених малко визията на блога. Отдавна искам да го направя, но все нямам време. Редактирах и етикетите на всички публикации, така че се надявам сега да е малко по-лесен за навигация :) .

Ходихме да се пързаляме на хижа Здравец. 2/5 от семейството се контузиха още на първото спускане, ама за останалите беше много забавно :) .
И аз бях от забавляващите се, докато мама първо търпеливо, после не толкова търпеливо, чакаше да се напързаляме .
Брат ми се оказа най-добър - засилки, завои, завъртания ...
Баща ми, от друга страна, беше тип засили-се-колкото-можеш-повече-в-посока-най-близкото-дърво и впоследствие след като ни е изкарал акъла, спираше на сантименти от дървото .
Бащата на майка ми има нива и ливада близо до хижата и все за тях говори. Ама ептен постоянно.
Той не може и да разбере какво толкова ми харесва на село. Все планината това, планината онова.
Е,че друго си е на къра :) .
Малко по-сериозно, всеки си има някое място, което усеща като "негово". Понякога не е най-приветливото или най-красивото. Но това не го прави по-малко специално за този някой .


Решихме да отидем пеша до нивата. Преди сме ходили с кола и уау, тогава изглеждаше много по-близко.
Аз и сестра ми, особено аз, вървяхме последни, доста след другите. До момента, в който не се хванахме за мама, известно като проява на обич или безплатно дърпане по пътя :) .
Така и не стигнахме, но пък обогатихме колекцията от снимки тип "Е, айде, радвай се, де !"


Няколко секунди след тази снимка, брат ми вече беше повален на земята, "набит" .
Сериозно, със сестра ми шега не бива.
А понякога изглежда толкова мила :) .

Баща ми избърза напред, за да се върне и да ни вземе с колата. Или така си помислихме ние, когато го видяхме да се приближава... и после да ни подминава.
Отивал някакви клони да бере.
Е, ние се проснахме в снега и чакахме.

Направих фейсбук на магазина. Аз все още не си падам по подобен тип сайтове, но е в името на семейството :) .

Братовчедка ми и годеника й си бяха в България за няколко дни и заедно отидохме на гости на нейните баба и дядо.
Валеше много сняг, всичко беше невероятно красиво.
На мен всичко селско много ми харесва, от дървените врати през старите чайници до настръхналите кокошки :) .
Аз по принцип яйца не обичам, особено към купешките съм доста предубедена. На баща ми кокошките я снесат, я не, та не сме се задръстили с яйца.
Тези, обаче бяха най-вкусните яйца, които съм яла от мнооого отдавна.
Навяват ми спомени. За кокошките и патките на село, топлите яйца. Така и не разбрах защо толкова дядо ме пазеше от петела, той само него кълвеше ;р .
Най-обичах като избяга някоя кокошка и да я гоним из двора. Иии може би повечето пъти кокошките не са си отваряли сами вратата ...
Сега като минавам през кокошарника и ми става мъчно. Всичко е толкова запустяло, само тук-таме се чува по някоя мишка. През покрива на плевнята се виждат облаците ...
Някой ден и аз искам да имам кокошки. И коза. Козите са ми супер симпатични :) .

И като стана дума за кози, това води до мляко и съответно сирене.
Чета си аз един ден урока по история, ама то скучна работа, та пак се зачетох по блогове. Един препраща към друг и накрая се озовах в блог за правене на сирене у дома.
Познайте кой в момента чака да му се изцеди Грюера, за да сложи на негово място Бри.
Ама как ми се приправи сирене, но си беше направо опасна работа. Поръчах си бактерии и термометър от тук .
От тогава съм направила халуми, бри, рикота, куарк, стилтън и грюер. Последните две ще видим колко са станали след 2 месеца.
На снимката виждате най-вкусния чийзкейк, който съм опитвала някога :) .
Би било прекалено егоистично от моя страна да не споделя рецептата, тооолкова беше вкусен... и така се скарахме с брат ми и сестра ми за последното парче.

Чийзкейк с домашно сирене и райски ябълки
За сиренето Quark (или както аз му казвам, кварк) :
3.79л пастьоризирано домашно прясно мляко
1/8 ч.л. закваска за сирене
2 капки мая за сирене, разтворени с 3 с.л. изстинала преварена вода

За да пастьоризирате млякото напълнете голяма тенджера с вода, в нея сложете по-малка тенджера с млякото. Бавно загрявате млякото до 63 градуса и задържате тази температура за 30 минути. След това изкарайте млякото на терасата, където сега е достатъчно студено, за да изстине.
Загрейте бавно млякото до 30 градуса и дръпнете от котлона. Изсипете закваската, разбъркайте добре, покрийте с кърпа и изчакайте 45 минути.
Добавете разтворената във вода мая, отново разбъркайте добре, покрийте с кърпа и оставете на топло за 12-18 часа. Или докато млякото добие консистенцията на кисело мляко.
Вземете марля/пелена и я сложете в гевгир. С лъжица на дупки внимателно преместете сместа в марлята. Завързвате двата края и оставяте да се изцеди.
По принцип 12 часа са достатъчни, но на мен и тогава ми се виждаше доста водно за чийзкейк, така че го оставих още толкова.
С такова сирене правят чийзкейковете в Германия.

За чийзкейка:
200гр. пълнозърнести бисквити
100гр. разтопено масло
2 яйца / моите бяха домашни, затова и крема ми доста пожълтя :)/
100гр. захар
2 меки райски ябълки
3с.л. прясно мляко
1с.л. мед

В блендер смилате бисквитите, добавяте разтопеното масло и след това разстилате сместта върху форма за торти/тава .
С малка дъска за рязане/купа/каквото имате подръка, притискате силно трохите, така че всичко да се изравни.
Разбивате с миксер/пасатор сиренето, добавяте захарта и накрая двете яйца.
Изсипвате сместа върху блата и печете на 160градуса докато по края на чийзкейка започнат да се появяват балончета (около 50 минути).
Пасирайте райските ябълки (без кората, ако са наистина меки се маха много лесно), заедно с прясното мляко и меда.
Ако сте фен на силно сладкото, може да увеличите и захарта, и меда.
Оставете чийзкейка да поизстине малко и чак тогава изсипете сместа с райските ябълки отгоре. Печете отново няколко минути, докато чийзкейк е сух на допир.
Оставете за една нощ в хладилник и на следващия ден консумирайте с удоволствие :) .
Или в моя случай , докато се прибера от училище, някой вече беше изконсумирал част от него ;р .

Не можах да намеря в интернет рецепта за чийзкейк с райски ябълки и това си е пълна импровизация, може да съм направила нещо не както трябва, но крайния резултат беше мнооого вкусен.

Лека вечер !

17 коментара:

  1. Днес ми напълни душата.Както се казва внимавай какво си пожелаваш защото може и да ти се случи.Е сутринта си пожелах да пишеш по-често -така и стана.Хубава вечер и спорна седмица:)А за шоф.книжка не се притеснявай сигурна съм ,че ще успееш следващият път.:)

    ОтговорИзтриване
  2. Аууу това за Дисни, да не го прочете в мислите ми:)Идва ми да взривя телевизора!!!
    Чийзкейка е страхотен. Разказът ти също! Ако заминеш да учиш в чужбина, нали няма да зарежеш блога:)

    ОтговорИзтриване
  3. Уаууууу! Какво удоволствие изпитах....Богата публикация, а за сладкарницата.....думите не стигат, за да изразя възхищението си! Красота!

    ОтговорИзтриване
  4. Много зареждаща публикация, много! Благодаря ти отново. Наистина не очаквах толкова скоро да се появиш, не че те следя отдавна, но все пак:) Всички снимки са невероятно позитивни, рецептата е много вкусна и интересна с тези райски ябълки, а то ва за сирената сериозно ли си правила всичките тези видове?! Благодаря ти за настроението! Хубава нова седмица от мен! И успех на следващия изпит!

    ОтговорИзтриване
  5. Гери, страхотно пишеш! Усмихна ме за седмици напред.
    А чийзкейкът вкрая направо ме размаза!
    Аз също правя сирене, най-обикновено, от краве мляко, по липса на друго домашно сега и те разбирам - направо си е зарибяващо, а и вкусът е неповторим. Ще чакам с огромно нетърпение следващата ти публикация и още от невероятните ти снимки!
    Стискам палци за кормуването!
    Хубава нова седмица!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Много ме разведри с този разказ! Рецертата е интересна- не знаех какво да правя с райските ябълки, които ми подариха прди месеци. Така си заминаха на боклука....
      От две години в къщи се гледа само Дисни ченъл- всички сериали, реклами и реплики на герои ги знам наизус. Дребните в къщи са завзели трайно телевизора и се пазарим като на пазар да се превключи на някой друг канал. Това превключване доста солено ми излиза:)
      А за кормуването- не го мисли. Ще вземеш книжка.

      Успешна седмца!

      Изтриване
  6. Еха! Влизам аз да прочета отново предишната ти публикация и какво да видя - нова. ОСтавям коментар най-напред тук. Страхотни снимки и невероятна статия отново. Връщаш ме при рохките яйца на баба и ми е толкова хубаво... Пожяланието на Бежко подкрепям и аз - пиши по-често. Страхотно е ( за нас, особено) :))) Успех с кормуването следвашия път

    ОтговорИзтриване
  7. Нарочно си оставих твоята публикация за последна, след като прегледам свички блогове. Мислех си, че днес ще си легна по-навреме, но... сега отива във фейсбук страничката на "сладкарницата" и докато не разгледам свичко няма лягане :)
    Наистина не очаквах толкова скоро да се появиш, но определено ме зарадва. Пак успя да ме заинтригуваш, а снимките ти в тази публикация са уникални! Яйцата изглеждат все едно са пред мен и при все, че не обичам яйца в подобен вид ми се доядоха :)
    За изпта по кормуване - какво да ти кажа, случва се на всеки и мен ме скъсаха, или по-точно аз се самоскъсах, след като реших да си спестя едно включване и изключване на мигача и щях да се блъсна в една кола. Но това са безценни уроци, лошото в случая е финансовата страна на нещата, която е няма как да избегнем.
    Захарницата много ме впечатли, същата имаме и на село и преди годин, когато с братовчедките се бяхме ентусиазирали да разчистваме и разтребваме, я открихме с още някои части от комплекта. Мога да ти пожелая успех с ушиването на пердетата и търпение с почистването, важно е огромното желание, което имаш!
    Забравих да кажа, че главата на блога много ми харесва, честито обновление :)
    Усмихата и успешна седмица!

    ОтговорИзтриване
  8. Мило дете, пак ти се израдвах (не на новината за кормуването, а на всичко останало). Желая ти скорошна пролет!

    ОтговорИзтриване
  9. страхотен блог, изчетох го половината и продължавам наред, като книга! :))))) многомного съм впечатлена от всичко около теб, от целия вълнуващ свят, който си си измислила сама :)
    знаеш ли - имам пресни семенца от Jacaranda Tree, донесени от Калифорния, искаш ли да ти изпратя няколко? страхотно красиво е това дръвче, аз вече имам три, израснали по десетина сантиметра...

    ОтговорИзтриване
  10. Толкова си свежа всеки път! Като избуял... като избуял грах си :). Нацъфтяла си през всеки сезон от годината :)
    Прекрасно и зареждащо!

    ОтговорИзтриване
  11. Гери, и аз те следя изкъсо, откак те открих при Лулу. Както следя и дъщеря си, която, както вече споменах ти е връстничка - е, на 20 е.
    Няма да скрия, че тя ми е по-глезанка и не толкова самостоятелна/като действия, не и като мислене!/но намирам доста прилики, особено в странностите и в "чепатия" характер, независимо от мнението на околните. Приличаш ми донякъде и на мен на младини...абе страшно ми харесваш - със или без приликите.
    И не знам - може би си споделила с Лулу, но аз прочитайки коментара, първото, което си помислих е - о, Гери да замине да учи в чужбина - абсурд...:)
    Ще видим дали съм права, но на мен не ми се вписваш в това - да, модерно е, престижно е, полезно е, но...абе аз съм си консерва, патриот...абе ...идиот :)
    Колкото до селото...тук хмм...винаги съм имала, като дете ваканциите съм била там, но някак след това загубих интерес, дори понякога и с нежелание ходя, а ми се налага - родителите ми се пенсионираха и заминаха там и все повече имат нужда от помощ...Дъщеря ми също обожаваше да ходи до към 7 клас, но сега - и тя като мен...Но ако почета още малко при теб - може и да ме запалиш, ей, дете!
    Весела

    ОтговорИзтриване
  12. Вдъхновяваш! :-) Много обичам да те чета - не само че ме интересуват същите неща, а и страшно ми харесва заразителният ти ентусиазъм и свежият ти поглед към нещата.
    Много ме вълнува темата за сирената. Ако си открила успешни рецепти, можеш ли да пуснеш един линк моля? Аз в момента съм в търсене на рецепти. Досега съм правила само масло и рикота, но ме сърбят ръцете да изпробвам и разни други сирена.
    И последно - като ти гледам снимките на птици, ми става супер драго. :-) Ако идваш някой път към София, обади се да отидем до язовир Искър или Драгоманското блато (в зависимост от сезона). :-)
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  13. Привет, Гери. С риск да повторя, каквото вече е написано тук, но така или иначе и мен много ме интригуваш с постовете си :) С фотографиите, с цветята, с размишленията, с мишките, със сиренето, абе с всички дела и документи :)
    Доколкото и аз се подвизавам в къща понастоящем ( вече 3 години ), направо съм съпричастна с твоите грижи, намерения и последващата им реализация. Всеки квадратен и кубичен сантиметър от мазето до покрива и от единия край на двора до другия - чака да го организираш. Къща с двор - цяло стопанство, имение, както и да го наречеш - си е друг живот. Трудна работа, в съчетание с всички останали работи и планове. Но си заслужава сигурно. Съграждаш и оставяш нещо реално, стабилно. В тоя днешен шеметен живот ..
    Както и да е, успех и от мен. Отивам да оправям оградата, че снегът пак я е повалил..
    Поздрави от начинаещ аматьор 'блогър' :)

    ОтговорИзтриване
  14. Браво! При теб е толкова свежо, жизнерадостно, истинско и зареждащо. Радвам се, че попаднах на твоя блог! Радвам се, че те има! Радвам се на твоето прекрасно семейство! Обичаш живота и животът те обича!
    Бъдете щастливи ти и семейството ти!

    ОтговорИзтриване
  15. Здравей Гери, имаш страхотен блог! Поздравления! Опитвах се да намеря някъде из него контактите ти, защото ми се искаше да ти пиша нещо, но така и не успях?! Аз ли не се ориентирам или ги няма? :))) Ще се радвам, ако ми пишеш на мейла и ми дадеш контактите си!
    Цвети
    tsvetomira.yotsova@gmail.com

    ОтговорИзтриване
  16. прекрасен пост, много хубав и интересен блог, много ми харесва, на село си е винаги хубаво, прекрасни снимки, мерси че ги споделихте с всички нас - прекрасни сте

    ОтговорИзтриване