четвъртък, 26 април 2012 г.

По принцип рядко слушам учителите. Повечето нямат много интересни неща за казване. Или поне мен не ме вълнуват. Но се случва от време на време някой да каже нещо и да ми остане в главата за дълго.
Още есента една учителка ми каза да не се уча да правя всичко сама. Сега, тя днес ни обясняваше и,че на бебетата онази кост на главата не им била затворена, за да имат връзка с космоса, та не винаги може да й се има много вяра. Обаче аз наистина се замислих и много често си спомням тези й думи.

Наскоро пък г-жата по литература ме попита какво ще прави момичето от Тюркмен в Единбург. Ще реве за село сигурно. От сега съм почнала още. В понеделник имам рожден ден. И знаете ли какво? Ядосана съм. Ядосана съм, защото вече няколко години си пожелавам едно и също нещо и не се сбъдва. Мъчно ми е, защото го искам толкова много. Може би него ще ходя да търся по чужбината :) .

Омръзна ми все да ми се смеят. Аз все се правя,че не забелязвам, пък после си го изревавам вкъщи. Чудя се дали хората осъзнават колко някакво тъпо подхвърляне, от тея много забавните, може да нарани някого...
И на село съседите ми се смеят. Идва ми и аз като брат ми да почна с "Ами толкова мога!". А всъщност целия ми "проблем" идва от факта, че знам, че мога повече. Аз цял живот имам чувството, че мога повече.
И все нещо не ми стига. Обикновено време. Оправдания обаче явно имам в излишък.

Половин година живея насред мишки. Нормалните хора сигурно биха взели мерки. И аз ги взех миналата седмица, но все пак - 6 месеца с мишки. Причуват ми се мишки и имам странните опасения,че мога да си донеса мишка от село вкъщи. Мога да се заблуждавам, че съм водена от някакви хуманни прищявки, ама дори и това не е. Все си мислех, че нещо ще се случи, че някой ще ми помогне. Аз принципно не вярвам много-много в разделението на работите на "мъжки" и "женски", ама мишките са си мъжка работа.

Е,хубаво, не ме бива по мъжките работи, поне да се справях с женските. Пак от 6 месеца печката е развалена и не съм организирала носенето й на ремонт. Всеки път ям салати. Това са много салати, дори за някой, който като мен обича салати. Половин килограм аспержи се развалиха в хладилника, защото нямах време да ги сготвя. Шкафовете са толкова прашни,че не да рисувам, ами скулптури мога да правя. А толкова искам да е хубаво. От сутрин до вечер се занимавам с къщата и градината и все едно нищо не съм направила. Е, айде, аз виждам, че са ми поникнали анемонетата, ама всеки друг вижда падналата мазилка, счупените прозорци, скърцащите врати и списъкът продължава още много.

И как да не се уча да правя всичко сама, като няма кой друг да го свърши. Правя 99028347 неща не както трябва. Ако ви покажа снимка на стаята ми в момента, ще питате кой човек може да живее така. Аз предпочитам да мисля, че вещите ми са разпилени, а душата ми подредена, ама май не е точно така.

Чувствам се сякаш съм изгубила контрол над нещата. "Overwhelmed" както би се превело на български. Точно така се чувствам. И това ще мине, знам. Откровено казано ми е трудно. Наистина ми е трудно. Вятърът ми е отнесъл оранжерията с доматите и всичките растения са изсъхнали. Явно с право 981273 човека ми се смяха на оранжерията. Баща ми й даваше 3 дена. Ха, то работата май е станала на 4-тия.
И съседа, кво, стоял е и е гледал как изсъхват. Да бе, те на село хората са много солидарни, всеки на всекиго помага. Само аз, дето имам толкова много за учене, че даже акълът не ми го побира, си зарязах всичко, за да му нося разваления телефон на ремонт и ме разкарваха из половината офиси на М-тел. Другите съселяни, какво? Или ще ми се смеят, или ще ме крадат .
Специални благодарности към този, който ми взе 2 мотики, 2 брадви и 1 вила. Все пак ми е оставил малката мотика. Какво ли си е мислил, нека все пак да има с какво да копае. Или те май не мислят много-много такива хора.

Аз обикновено не давам глас на отрицателните си емоции. Нали съм си била себедостатъчна, бързо ми минава. Ама явно ептен съм се минала, защото постоянно в главата ми се въртят неосъществени диалози. Е, докато не почна на глас сама да си говоря, значи съм добре още :) .
Чудя се аз ли съм виновна, светът ли. Но пък вярвам, че живота аз си го правя, така че в мен ще да е проблемът. А се опитвам, наистина се опитвам. Още не ми се измирисало якето от миризмата на цигари, иска ми се да бъда по-"социална".
И даже не мога да си позволя да си кажа всичко. Нощта е пред мен - съчинения за писане, тестове за решаване. И класна по математика имаме утре, а аз, понеже уча по литература в часовете по математика, дори не знам за какво иде реч. А някой ми сви учебника. Трябваше и по история да уча, но днес си дадох учебника на едно момче и той забрави да ми го върне. Аз по принцип не обичам да си давам нещата. Направо съм си скръндзава. Но си мислех, че ако съм "услужлива", знам ли, ще ме харесват малко повече. И какво, сега съм хем необразована, хем нехаресвана .
Дори и в моите очи се виждам като смешна. Защото "проблемите" ми са глупави, има къде-къде по-важни и сериозни неща.

Вярвам, че някой ден няма да се чувствам така. А тези своеобразни мрънкания ги пиша, за да може тогава да ги прочета и да си оценя бъдещето щастие още повече. А аз наистина съм щастлива и сега. Просто ми омръзна да съм щастлива сама.

Чао, домати. Бяхте добри домати за краткото ви двумесечно съществуване.
Съжалявам, че бях лош стопанин.

12 коментара:

  1. Много е важно да бъдеш добър стопанин на душата си, а ти звучиш като такъв. Бих ти казала, че си се гиржила така добре за нея, че е научила неща, до които някои хора дори никога не се докосват. Но разбирам, че когато човек е сам (или самотен) нито мъдростта, нито познанието и понякога дори и щастието не струват кой знае колко. Не виждам в теб нито една причина някой да ти се смее или подиграва, а само да ти се възхищава, мило момиче и със сигурност ще се сбъдне онова, което си пожелаваш, няма как иначе :) .Обичай се, такава каквато си, защото го заслужаваш напълно. А на непознатите във виртуалното пространство, които ти го казват, задължително трябва да се вярва :) .

    ОтговорИзтриване
  2. Naistina se smyah na nykoi nesha mnogo...no naistina sujalyavam za domatite ti..Jelaya ti uspeh...dosetih se che baba ti ti kazvashe ..Gale kak ucelvash nai- cenite nesha..?Ah,ah kakvo dobro dete si ti..!!!

    ОтговорИзтриване
  3. Стегни се! Не се предавай на хорско очакване или чужди намерения. Не си мисли, че някога ще получиш 100 %-во одобрение от околните. Важно е да го имаш от близките си, но не винаги ще бъдеш разбрана дори от тях. Достатъчно живец и колорит имаш ти, като личност - не се опитвай да я "продадеш" заради бездушието на останалите. И нищо не би трябвало да те спре от това, което си ти самата - следващия път пак ще занесеш повредения телефон на съседа ти, не защото той го заслужава, а защото това е правилно, според убежденията ти. И понеже не ми се е случвало май да коментирам в блога ти (макар да го следя с голям интерес), ще ти пожелая авансово за рождения ден, този път желанието ти да се сбъдне, ако не точно сега - то ще е на най-правилния момент, не го забравяй!

    ОтговорИзтриване
  4. Всеки път когато чета твоите разкази, намирам частица от себе си в тях. Всеки път докосваш толкова дълбоко душата ми, че имам чувството, че те познавам. Този път леко се натъжих и мноого се замислих. И знаеш ли, Гери, всяко чакане си струва; всяко желание се сбъдва, стига да го искаш силно. В живота няма такова нещо като рано или късно... Всичко се случва точно когато трябва.
    Единбург те очаква, а аз ти пожелавам, сбъдването на едно твое желание, да постави началото на поредица сбъднати желания! Посрещни празнка си с усмивка, с вяра и изпълнена с любов към хората около теб, но най-вече бъди безкрайно щастлива!

    ОтговорИзтриване
  5. Животът ни поднася различни изпитания. Често нещата, които искаме тъй силно, се случват точно, когато не очакваме и дори сме се отказали от тях. Моето Желание сега ме дърпа за ръкава. ;) Пожелавам ти всичко най-хубава за предстоящия празник и нека тази година желанието ти се сбъдне!
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  6. Гери, освен имената ни намирам и доста общи черти на характера, чувства и настроения. От позицията на човек, с десетина години по-голям, искам да ти кажа от сърце да не се притесняваш да бъдеш такава, каквато си! Всичко ще се случи по най-добрия начин за теб, повярвай! Понякога преди това не е лесно, но не се отказвай от себе си - ти си едно чудесно момиче с интереси, познания и умения, които малко хора притежават на каквато и да било възраст, така че можеш да се гордееш със себе си! Успех и, както се казва - търпение и силна храна :-)

    ОтговорИзтриване
  7. Avocett, пожелавам ти наистина да намериш това, което търсиш.Искам само да ти кажа,че ти си невероятна,защото успяваш да си щастлива,докато търсиш щастието си. Бъди смела и бъди себе си, въпреки сълзите и заради тях. Гуш!

    ОтговорИзтриване
  8. Винаги ще се намери кой да ти се смее, да подмята, да те подиграва. Че мен вече 30 години ме гледат странно. Ама на-оцелях. И дори си намерих половинката същата кукувица като мен. И сега двамата обсъждаме останалите, както и те обсъждат нас. Но вече не ми пука. След още няколко години, особено като намериш съмишленици, и на теб ще спре да ти пука. Но сега си изживей емоцията.После ще се чувстваш по-добре.

    А онази твоя учителка е много права. Аз до преди 2-3 години всичко сама правех. Казвах, че никой не ми е длъжен, не съм саката - мога и сама. Да, ама е много изморително. Околните после те гледат с други очи и когато наистина имаш нужда от помощ, отказват, защото знаят, че всичко знаеш иможеш сам. А и се чувстват ужасно кофти, ако не могат да ти помогнат, пък искат. След една случка ми стана жал за един приятел и от тогава, ако някойми предложи помощ, дори за нещо глупаво - приемам.Така и той е щастлив, и аз имам повече свободно време да върша милионите неща, които съм подхванала. И на края нищо не изпипано, нито добре обмислено, а просто скалъпено в последния момент. Ако някой ден се науча как се лекува това - непременно ще ти пиша.
    И не се замозалъгвай, че можеш да контролираш нещата и че сама ще 'изковеш" живота си. Животът си има свои планове. Ти просто се опитай да извлечеш максимална полза от това, което ти предоставя и го живей така, както ще се чувстваш добре.

    Прегръдки ти пращам, мъниче! И ти пожелавам един страхотен рожден ден!

    ОтговорИзтриване
  9. NE OBICHAM DA PISHA NA LATINICA,NO TOKU SHTO MI IZCHEZNA KIRILICATA.TOVA,KOETO SI POJELAVASH ZA ROJDENNIA SI DEN SAS SIGURNOST SHTE TI SE SLUCHI ,KAZVAM GO ,ZASHTOTO I AZ KATO TEB BIAH IZGUBILA BROIA NA ROJDENNITE DNI ,NA KOITO VSE SI POJELAVAH EDNO I SASHTO.POJELAVAM TI VESEL PRAZNIK!

    ОтговорИзтриване
  10. Пожелавам ти късмета да срещнеш сродните души, с които да садите домати и хрупате марули и да те отменят при гоненето на мишките (междудругото пробва ли с ултразвук) :-) Ще ги срещнеш. Всяко нещо с времето си. Тук на местна почва вярно, че са голям дефицит, особено ако се цели и близост във възрастовата група, но все пак се намират чудесни хора понякога. Остани си със здраве и хъс. Специални поздрави за специалния ден!

    ОтговорИзтриване
  11. Съжалявам, че нямаш онези прекрасни ученически години, които аз имах допреди 4 години, но съм сигурна (и това не е клише), че те чака едно прекрасно студентство. Като човек, обиколил цяла Европа и с особен сантимент към Великобритания, искам да ти кажа, че там ще откриеш дори по-странни хора от тук - от съседа, от учителката, от съучениците си. И тогава тези тук ще ти липсват, повярвай ми :-) Но за да оцелее един човек в този суров свят, трябва да се научи да общува с всеки, понякога да бъде егоист, а друг път да иска помощ от онзи, който би му подал ръка. Някой по-горе каза - ти мислиш и чувстваш така, както някои хора никога не са или няма да го правят. Така да се каже - май си пораснала преждевременно. И аз бях така - пораснах буквално за 1 минута в 10-ти клас, докато станах свидетел на едно от най-трагичните събития в моя живот. Но всичко се преживява - дори най-лошото. И не, не се забравя, но се продължава напред!

    Желая ти честит рожден ден с малко закъснение и повече усмивки :-)

    ОтговорИзтриване
  12. Гери, Гери...Не знам дали осъзнаваш, какво съкровище си и как просто е невъзможно да намериш съмишленици на твоите години. В същото време обаче има много хора, постигнали твоята мъдрост и начин на светоусещане, но на доста по-зряла възраст, така че просто потърпи:-) А дотогава имаш толкова много неща за правене...
    Старата оранжерия беше от една палатка - само алуминиевата конструкция, с найлони отгоре. Миналата година, след като бях посадила вече доматите, на 15-ти април се изсипа такъв сняг, че всичко съсипа. Скъса найлоните, изпочупи растенията, измръзнаха...Е, някои успяха да се възстановят - като по чудо от на пръв поглед мъртвите стебла тръгнаха нови връхчета или пък колтуци, от които си израстнаха съвсем пълноценни растения и имах страхотна реколта. Като ги видях обаче...оплаках ги. Като живи същества ги оплаках.
    Знам, че не е същото, но все още на пазара има добър разсад.
    Тази година направихме нова оранжерия от дървени греди и мога да ти подаря палатката. Да видим тогава баща ти колко дни ще и отреди...
    Къщата ще я постегнеш като я направиш свой дом. И това ще стане някой ден.
    Честит Рожден Ден, на патерица! Пожелавам ти все така да си себе си и да се научиш да наслаждаваш на това!
    И да, времето никога не стига, важното е, че знаеш как да даваш живот на всяка минута.

    ОтговорИзтриване