петък, 17 август 2012 г.

Баланс ли? Тоя не го познавам !

Ама хич даже. И него, и онзи висш разум, дето ти позволява да си подреждаш правилно приоритетите .

Пък при мен все за приоритети се говори, с тенденцията да се заклеймяват като объркани/смахнати/нелепи/наивни.
Е, признавам си, не ме бива. Градина, семейство, работа, лични интереси и мераци... Хах, самият факт, че току-що инстиктивно написах „градина“ и после „семейство“ говори достатъчно.



Надявам се, не оставям впечатлението, че едното е по-важно от другото. Измъквам се със семейния номер: „Сложно е.“ Истина е, че това лято съм повече на село, отколкото вкъщи, ама това не означава, че не ценя семейството си. Както казва мама, пътищата ни се разминават :) .

Конфликтна ситуация си е, общо взето не можем да се траем, ама иначе от време на време си напомняме да се снимаме, понеже на снимки изглеждаме много задружни. Шш, то щото е добър фотографът ;р . Аз допринасям със склонността си да се изхвърлям. В каквото и да правя.



Няма да хвана аз примерно да чета всеки ден по малко, когато имам възможност. Къде ти такава последователност. Не, аз може години, наистина години, нито една книга да не прочета. После ще ми стане нещо и за 2 дни ще прочета примерно пет. Съответно тогава всичко останало е на заден план и страда от факта, че аз не мога да се вместя в някакви що годе прилични норми.



Искрено се възхищавам на един определен тип хора : подредени, организирани, не можеш да ги хванеш неподготвени за каквото и да е... Сигурно ако имат блог, ще пишат редовно и последователно. Понякога съм си поставяла за цел да бъда и аз такава. Изненада, за ден-два се изхвърлям и в тази насока и после пак толкова бързо се сгромолясвам. Понякога буквално, понеже то ден-два не стигат да се подреди хаоса, в който обикновено живея, и за пореден път съм се спънала в оная тенджера, дето от половин година я нося от града в село.



Общо взето аз и баланса сме трудносъвместими. Миналата година със зор събрах половин кофа домати и ги направих на три буркана доматен сок, които не успях да затворя и се вкиснаха. Тази година домати има. Много. А вкъщи се изяждат максимум по 2 домата на седмица, понеже такъв им е начина на живот. А на мен всичкото време ми отива в поливане и грижи, за да са живи доматите, че нямам време да ги обирам даже всичките.



Реве ми се като видя окапалите домати по земята. Изпитвам отговорност към тях и така все едно те са се справили, родили са, а аз се провалям, понеже нямам време да ги консервирам. А сам човек не може да изяде много на салата. Е, аз поне се опитвам, като се подрежда реколтата и една част се отделя, понеже вече е в състояние, в което само аз бих я яла. Вкиснат пъпеш, краставици с такива семки, че вече мога да ги посея, тиквички колкото на съседа преторените тикви, списъкът е много дълъг. Да не говорим за дните, когато си правех по 2 л таратор , просто защото имаше краставици. И трябваше да се изяде още на обед, понеже за вечеря имаше тава тиквички.



Дори нямам време да си снимам реколтата. Сега, когато нааай-накрая я има. То не е работа само да го отгледаш, трябва и време да се обере, да се оползотвори. Бране на чери домати- поне час. През 2 дена. Добре, че миналата седмица направих масово бране на презрели-узрели-почти узрели, та сега са по-малко. Добре, че познавам аз трима герои, които се бият за тях и ги изяждат за два дена.

Хах, самият факт, че тази публикация се появява по никое време, когато аз уж щях да пиша „кратки“ публикации, ама по-начесто. За малко да е кратко, за още по-малко да е често.



И все пак, направо си е иронично, че на всичкия ми дисбаланс, било то в градината, във времето, в семейните отношения, в живота като цяло, никога досега не съм била в такава хармония със себе си.
Всичко усещам сякаш точно така трябва да си е. Капналите домати? Развъждат болести по принцип, ама иначе знам ли, може да торят почвата. Мини компост насред вадите. Абе, успокоявам си аз съвестта, ама айде. Нали и червеите нещо трябва да ядат. Сега остава само да почнат да ядат тези по земята, а не тези, които още са вървежни.



Трябва да си въведа лимит на знаците в публикациите. Сигурно ще се съобразявам с него стриктно за 2 дена и после ще го зарежа. Позната история. Имам късмет, че няколко пъпеша чакат изяждане, та това ми е спирачката :) .

6 коментара:

  1. Eh,kakuv zalez si hvanala...blagodarya ti...!!!
    Tova e na selo,kakva krasota...!!!

    ОтговорИзтриване
  2. Аз съм от тези "подредени, организирани, не можеш да ги хванеш неподготвени за каквото и да е... ", но мога да ти кажа, че пиша ужасно нередовно и непоследователно в блога си. Просто защото цялото ми време е толкова разграфено, че едва успявам да поспя, камо ли да напиша такава вълнуваща и красива публикация като твоите. И за това ти се радвам на разказчетата, защото са спонтанни, вълнуващи, красиви и увлекателни.

    ОтговорИзтриване
  3. Привет! Извинявам се, че малко офтопик, но живо ме интересува какво е цветето на първата снимка от този постинг? Защо питам ли? Занимавам се като хоби с ръчно правене на бижута, много от тях от естествени материали. Един приятел ми отстъпи да ползвам в неговата къща помещение за ателие и склад за материали. Та там отпред, между плочките, имаше много такива, случайно пораснали цветя. Съседът (къщата е близнак) един ден надникна и се оплака, че моят домакин никакъв го няма там, а тези плевели едва ли не му пречели, щяло змиярник да стане, почти ми нареди да ги оплевя. Аз послушно се заех с тази задача, но тези цветя толкова ми харесаха, че си отскубнах с корен и си ги насадих в саксия у дома. Дано оживеят.

    P.S. Блогът е вдъхновяващ, ще следя с интерес какво се случва тук :).

    Поздрави,
    Крис

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Oo, това ми е от най-любимите цветя, само се гледа и е толкова красиво като пекне слънце и се отворят цветчетата !
      Според мен по-скоро може да се огледаш да си събереш семенца от прецъфтелите цветове, понеже коренче вече почти няма за кога да гледаш. Успех !

      Изтриване
  4. цветето е калдъръмче, крис :) едногодишно, само се сее се всяка година, и без вода оцелява :) само слънце иска :)

    ОтговорИзтриване
  5. Прекрасно, благодаря! То сега, както е засадено в саксията с коренчето, прилича на имащо намерение да оцелее. Ако не, ще си събера семенца и ще посадя дори пред блока.

    ОтговорИзтриване