неделя, 16 септември 2012 г.

"За мен"


Почти сигурна съм, че когато създадох този блог не знаех даже какво точно е блог. Хах, ако можех да предположа тогава каква голяма част ще бъде от живота ми, щях да му измисля по-хубаво име. Чудили ли сте се какво е "аvocet" ? Саблеклюн на английски. Не че не е готина птицата, даже ми е от любимите, но кхм... тогава такава беше модата. Ако се разровите из фотографските сайтове,ще забележите, че почти всички, снимащи птици, са известни с някое латинско наименование на птица. По-масово харесваните, като пчелояд, рибарче и т.н., естествено бяха вече заети.

Та така, защо "avocet ли? Защото беше свободно. Да, знам, много съм оригинална, чак понякога аз се удивявам от себе си. Малко по малко поприведох блога в по-блогърски вид, искам да го направя още по-пригледен, дано да ми остане време.
Е, ако не друго, искам тази част да отметна. Тая категория "За мен" винаги ми е била странна.
Че то целият блог е за мен, от това по-егоцентрично няма накъде. И не че не мога да напиша още една за себе си, сигурно би била дълга, леко иронична,на моменти прекалено розова, с нотки на самосъжаление. Ама ще ви я спестя ;) . То накрая май пак ще ме избие на егоизъм, ама преди това за друго исках да пиша.


Удобно би било просто да кажа, че обичам земята, слънцето, семейството и градината си. Иронично, не обичам да тичам боса в росната трева. Понеже ме сърбят краката от мокрото и ми идва прекалено поетично. Предпочитам да стъпвам по напуканата земя и да ми пари на краката. Верно щеше да ми е по-удобно да си продължа в този дух, позната история, аз това, аз онова, обикновено после ме хвалят.

Ама не е толкова просто. Виждате ли, зад "и тази градината цялата я гледаш сама, това всичкото ти си го отгледала" остават скрити двама родители, които пускат дъщеря си сама ама ептен на кънда мънда в дивия да копае.
Бива ме в копането, но това е така, защото ми беше дадена възможността да се науча. Както и още 99874 възможности. Така че явно съм по-добра в това да се възползвам от тях.
Все разправям на наште, че им е скучно с мен, понеже не правя нищо от типичните "тинейджърски" неща. Ама и на тях не им е лесно с мен, понякога чак аз се чудя как ми се връзват на акъла.
Другите искат да излизат по дискотеки и да се напиват, аз - да варя компоти. Защо да ходя по магазините, не, аз ще правя сирене. Едните викат "тате,дай пари", аз пък квича "татее, за петък искам 10 литра овче, 8 краве и 4 литра козе мляко". И май май и двете опции не са съвсем безпроблемни. И все пак, мен с нищо не са ме ограничавали.
И сирене, и компоти, какво ли не ми мина през ръцете.  Че даже и учебници по едно време. С тази част също се справям добре, ама зад моя успех трябва да се отбележат и двамата работохолици, които ми плащаха уроците.
Та така, мен все ме хвалят, ама не съм само аз за хвалене.



Дори не са само родителите ми. Не бих казала "тооолкова много хора", по-скоро даже везната клони към "толкова малко". Но пък на всичките съм благодарна, всичките са изиграли някаква роля в моя живот.
Често си мисля за дядо. Чудя се какво би ми казал сега. Супер глупаво е, но докато си бях на село, постоянно се ровех из стари бележници, хвърчащи листове и измачкани писма. Четох за партийната дейност, за на еди-кой си почивката и като, че ли все не намирах каквото търся. А то и аз не знам какво търся, абсурдно е да си мисля, че някъде има нещо оставено специално за мен. Ето, той човекът цяла градина и 2/3 къща ми остави, а аз пак искам още. И после още толкова. Пуста ненаситност. Пък на него му стигаше да го черпиш кафе и беше най-щастливия човек.

С баба сме много различни, даже цяла публикация имам подготвена по темата. И въпреки всичко ми дава аз да се разпореждам на село. Загорели тенджери, счупени чинии, откачени корнизи, списъкът с поражения е дълъг. Добре, че лесно си успокоявам съвестта. Все са уроци, остава само аз да си взема поука.
С повечето хора не съм особено разговорлива, предпочитам да наблюдавам. И как си мечтая някой ден просто да си мълча с някого, без да е неудобна тишина. Много ме дразни презумцията, че като не си сам, трябва да си говориш с човека до теб. И като гледам другите, в главата ми все се изреждат плюсове и минуси.
"Ее, ще ми се и аз да бях така" или обратното.



Това лято беше най-хубавото ми досега. И не само заради градината и зеленчуците. Повече заради хората. Дръжте се, дойде моментът, в който ми се иска да прегръщам не само къщи и дървета, но и хора. Никога не ми е идвало отвътре, ама на, явно просто не съм познавала хора, които го заслужават (разбира се, с изключение на семейството ми, тях винаги съм ги познавала и почти винаги съм ги прегръщала). Сега съм сама в Единбург, но ми става мило като се замисля за приятелите ми в България. Оказа се, че харесам ли си някого, много се привързвам.
Привързах се и към блога, към всички вие, които четете. Даже май май са ми грешни сметките и нещата отиват към "толкова много" хора.

"За мен" - предоставено с почти винаги любезното и само понякога насила измолено съдействие на сумати народ, който си остава скрит зад снимките на домати и разказите за градината. Защото без тях, "мен" просто нямаше да има.

Аз съм си аз, ама съм си и аз, понеже никой не ми пречи да съм себе си.

32 коментара:

  1. Коментирам рядко, защото често "просто си мълча с теб и тишината не е неудобна" :)

    ОтговорИзтриване
  2. На добър час,с каквото и да се захванеш!!!

    ОтговорИзтриване
  3. Е, имам си и аз един такъв мълчаливко до мен...само дето покрай цялата тая работа, аз се научих да говоря...повечко отколкото трябва ;-)

    Успех в Единбург, пък знае ли човек - имаме един приятел, дето живее там и все ни кани на гости...Ако някога му отидем, може и на теб да се натрапим, нищо че не се познаваме :-)

    ОтговорИзтриване
  4. Чудесен разказ, за един мрачен неделен ден! Усмихна ме, накара ме да се замисля...
    Желая ти, не "тоолкова много хора", а тоолкова истински хора, около теб, които дори само с присъствието си да те карат да се чустваш жива! Успех в Единбург и ще чакам да покажеш снимки и от там :)

    ОтговорИзтриване
  5. Чудесна публикация. Изчетох я на един дъх и се сетих за времето, в което бях на твоята възраст и пишех подобни есета и в подобен стил, но в един остарял вече тефтер. Не е зле да го изровя. Колко различна бях тогава и колко близко беше моето тогавашно аз, до твоето сегашно. Намерих доста прилики. Единствено не съм имала толкова възможности за оползотворяване, а в твоите думи откривам доста предоставени възможнодсти. Грабвай ги, това е рядък шанс! Харесва ми стила ти на писане, показва светогледа ти в момента. "Егоцентризма" е моментно явление, споко, когато се появи семейството става обратното /това от личен опит го разбрах/. ;-) Градината ти е чудесна, продължавай да копаеш и не се отказвай да мечтаеш! За мълчанието - станахме две, но на мен ми се налага да говоря! Харесват ми и снимките ти, ...аз все се боря с фотоапарата. Поздрави! Ели.

    ОтговорИзтриване
  6. Гери, и аз се усмихнах широко от публикацията ти. Много ми харесва твоята "нетипичност". :-) Цветна си и пълна с изненади, вдъхновяваш, понеже самата ти явно си вдъхновена.
    Хихи, и аз с птичарски профил съм навсякъде - Alauda, полската чучулига. Ама да знаеш, има и по-шантави от нас - мъжът ми ми разправяше за свой познат, който кръстил дъщеря си Галерида (латинското на качулатата чучулига) :-).
    Ти самата ми напомняш на птица - изглеждаш ми някак вътрешно свободна и готова за полет.
    Пожелавам ти много попътен вятър в новите ти занимания на Острова! :-)

    ОтговорИзтриване
  7. оо, вече си в Единбург и не си пуснала нито едн снимка от там, нито разказ?!!! чакам с нетърпение следващите ти приключения :)))))

    ОтговорИзтриване
  8. Privet,naistina sum mislila kakvo znachi -avocett...no sega zmanm,sho e to..!!! lubimata mi tema
    ti i baba ti,koeto se smyah prez cyloto vreme dokato chetyh...!!!
    Pojelavam ti budi zdrava i se pazi...tam dalech..ti si nad men na ostrova...!!!

    ОтговорИзтриване
  9. Ще станат нещата, не бързай за деня, дето го мечтаеш! Колкото по-дълъг е пътят, толкова по-сладко е пристигането. Дано запазиш тая настървеност през времето, като се нароят други житейски красоти като семейство, деца, работа, годинки. Това последното доста променя физическите възможности - аз лично не го вярвах до преди 10тина лета, ама...

    Аз лично бих се радвал на по-практични блогирания, по-малко разхвърляна младежка мисъл и повече споделен опит, цифри, хватки, проби и грешки. Може би това ще дойде по естествен път като премине еуфорията.

    И накрая - повечето ти терзания са напълно човешки; надявам се не се усещаш различна в лошия смисъл на думата. Нас също ни гонят подобни мераци (особено след купуването на 900+ страничната "селска библия", както я зовем www.amazon.com/Encyclopedia-Country-Living-10th/dp/1570615535/ ), за ужас на хората около нас. Но нали, гледаме да сменяме обкръжението или да превъзпитаваме.

    Успех!

    ОтговорИзтриване
  10. Успех и много радости в Единбург, Гери!!!
    Сега вече си имаш и "За мен". Зарадва ме и ме усмихна. :-) Аз този пост си чаках. ;)
    "Удобно би било просто да кажа, че обичам земята, слънцето, семейството и градината си."
    И само това би ми стигнало! :-)

    Да не забравя - Честито за "Градината на слънцето"!
    Хрумна ми още едни вариант: "Саблеклюн в градината на слънцето", но става малко дългичко. ;)
    И така си е добре! :-)

    Дерзай смело напред, трупай опит и нови преживявания!
    А тя, градината, ще те чака, защото когато даваш любов, непременно ще получиш!
    Бъди здрава и много щастлива!!!

    ОтговорИзтриване
  11. Ееех ,волна птичка божия си ти Гери.Щастливка.Дерзай, мило ,красиво момиче.Прегръщам те.

    ОтговорИзтриване
  12. пожелавам ти много успехи в Единбург, не е лесно да се бъде далече от къщи, особено за човек, който е привързан към къщата и домашните неща; ти израсна чрез този блог - виж сега стана и студентка - с нетърепние очакваме да чуем за нови неща и нови успехи

    ОтговорИзтриване
  13. Важното е да си живееш живота си както ти искаш, да бъдеш себе си и да се гордееш с това, че ти си по различна от другите наоколо. Не е по-добре да си copy-paste, както всички. Винаги прави това, което е различно, прави нетрадиционното. Изразявай себе си, без да се притесняваш, какво ще мислят за тебе. Рано или късно ще намериш хората, които наиста ще са с теб, просто защото си себе си. Успех!

    ОтговорИзтриване
  14. Ти си родена писателка ;-) не знам дали ще опиташ тази професия; не знам даже името ти, та ако се появи някъде книга и го забележа на нея, да си я купя, но съм сигурна, че ако напишеш книга, рано или късно ще бъде и направен филм по нея ;-)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ех, ама и аз една публикация "За мен" съм написала - даже името не съм си казала :) .
      Казвам се Гергана, приятно ми е! Знаеш ли, напоследък все по-сериозно си мисля за писане, книги, изобщо въртят ми се разни мисли в главата и кой знае, може наистина да се случи :) .
      Лека вечер !

      Изтриване
  15. Напомни ми за детството,в което с дядо ми ходехме за дърва в гората,а с баба ми беряхме лайка по поляните. После с любопитство ги гледах как варят компоти от ароматните ни ягоди, в един стар варел на стъкмения огън.
    А Сега вече мога да се похваля,че имам собствено производство мармалад :)
    Желая ти още безброй безгрижни години в тази красива градина!



    ОтговорИзтриване
  16. Здравей, прекрасен блог :) Впечатлена съм! Мога ли да те помоля за някакъв мейл, искам да те поканя да направим материал с теб за сайта sun-bg.com! Меги :))

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Здравей,
      Благодаря ти за хубавите думи!
      Можеш да ми пишеш на avocet@abv.bg :).
      Успешна нова седмица!

      Изтриване
  17. Zdravei!

    Pozdravlenia za tozi taka hubav i inspirirasht blog. Sus sigurnost shte minavam cesto tuk ;-)
    I za da ne izpusna neshto, vedaga te dobavih vuv blog-listata si tuk dekovibe.com

    Pozdravi,
    Dekovibe

    ОтговорИзтриване
  18. Радвам се ,че Ви открих.За сега толкоз.Нямам време,но Ви желая успех.

    ОтговорИзтриване
  19. Възхищавам ти се, Гери! Благородно ти завиждам за градината, аз още мечтая за своя собствена... И снимките са прекрасни. Ако се бяхма срещнали някъде, със сигурност щях да поискам да те опозная, но ще се задоволя да те чета. Радваш ме =)

    Елвира

    ОтговорИзтриване
  20. Е, дете! Ама пишеш фантастично! Даже и не си спомням вече каква поредица от неграмотни натискания ха на този линк, ха на онзи и от незнамкъде си, та право на твоя блог ме доведоха (има Бог!). И уж беше за малко, но вече го откарах към час, сега само малка пауза за похвала, после пак се втурвам да те чета. Пък аз, извинявай за анонимността,съм една стара чанта, горд, че растат деца като теб. С най-добри пожелания!

    ОтговорИзтриване
  21. Благославям те с любов..., и Бог да те благослови!

    ОтговорИзтриване
  22. Прекрасна си мила! Много ми хареса блога ти, ти си същата натура като мен - мечтател :) И това е много хубаво, в повечето случаи :) Пожелавам ти да влагаш толкова много нежност и любов във всеки аспект от живота си :) Желая ти много щастие. Мисля, че сте прекрасно семейство и живеете истински , както трябва да бъде... :}}

    ОтговорИзтриване
  23. Доста земно момиче и красиво Успех..

    ОтговорИзтриване
  24. Здравей, имаш прекрасни публикации. Сабуди у мен спомените за село когато баба и дядо бяха живи. аз също така доста им помагах , сега живея и работя в града ,и си остава прекрасно , на село винаг, но не съм забравил хубавите моменти на село с дядо , с животинките , и тн.
    може ли да ми пратиш едно писмо на емайл l.peychev@abv.bg . искам понякой път да си пишем

    ОтговорИзтриване
  25. блогът ти ме оставя без думи. всичко събужда толкова много спомени у мен и е някак ей така земно и красиво!

    ОтговорИзтриване
  26. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване