четвъртък, 22 ноември 2012 г.

"Умна, забавна, наивна"



В шести клас имахме посещение от училищния педадог/умиротворител/психолог/узаптител. Толкова съм внимавала, че даже не съм запомнила официалното име на длъжността. Типично. Все пак месеци, месеци!, си мислех, че в руския език няма буква "ю". Ама как искрено се чудех как се оправят тея хора без "ю". С какво пък могат да бъдат важни някакви си пет минути от първия час?! Да знаете само как се пише за любимото ти място, когато буквално нямаш букви даже за името му... Ее, ама много ме беше яд на руснаците, мислех си едно "ю" да бяхте сложили, бре, толкова щяхте да ми олесните писането на съчинения. Мда, заради тези ми качества ме приеха в Единбург.

И пак се отплеснах. Сигурно затова съм пропуснала моментът с "ю"-то.
Та тогава, в шести клас, имаше игра. Пишем си името на лист, който после минава през всеки съученик и той споделя мнението си за теб. Анонимно. Всеки прегъва листа след себе си, да не влияе на следващия.
Повечето момичета получиха детински обяснения в любов. Кой колко бил готин. На някои листовете бяха целите изписани, други бяха с по една-две думи на ред, колкото да се отбие номера.



Получих си листа обратно и разгъвам първи, втори път, все празно. Най-горе някой от хорски срам беше написал, че съм "добро момиче", което в контекста на акъла на един шестокласник, не е комплимент. Ама айде, преживях го. Малко по-надолу, имаше три думи, грижливо написани, сякаш който ги е писал наистина се е замислил.

"Умна, забавна, наивна." От тогава мина много време, но често изникват тези три думи в съзнанието ми. Не бяха анонимни, знаех кой ми ги е написал. Не съм общувала наистина с него, едно-две "здрасти"-та от куртоазия. Толкова съм се чудила как е възможно така точно да ме описват тези думи. На другите момичета им казаха, че са красиви. Мен не ме възприемаха така. И следващите години. Че дори и сега. Понякога ми се иска да питам момчетата защо не си говорят с мен. Толкова си съм прозрачна? Явно достатъчно прозрачна, за да ме разгадае някакво си хлапе.

Умна. Натам сочи всеобщото мнение, че и аз в кюпа. Ама то в днешно време на всички ни казват, че сме умни. Глезотии. Особено в училище - "Те всички са умни, просто някои са мързеливи". Ще ви прозвуча ли по-малко "умна", ако кажа просто "Дрънци." ? Знам и сложни думи, ама хич не ми отиват.
Забавна. Страничен ефект на петчленно семейство и леко чалнати роднини. Мнооого истории за разказване, много възклицания от рода на "Ама наистина ли? Не,не, шегуваш се!" . Знаете ли какво установих за себе си - не се шегувам. Че то реалността си е достатъчно смешна, няма нужда да си измислям.



И да си дойдем на думата - наивна. И това беше преди да разглася как някой ден ще имам семейство в 3/3 от къща с двор, за които ще се грижа, понеже ще имам магическа работа, снабдяваща ме с достатъчно пари и свободно време. Ако ме чуе сега същото момче, сигурно щеше да се поправи на "много наивна".
Иска ми се да спрат да ме предупреждават колко съм наивна. И как ме заплашват с тоя пусти "живот", дето щял да ме смачка. Че тази ми наивност, с всичките й мечти и надежи, да не се е пръкнала от въздуха?! Не, и тя ми е от живота, онзи "страшния". Аз най-добре си знам колко точно съм наивна (и скалата, повярвайте ми, не е по-малко наивен - средно наивен - наивен - много наивен - аз) , понеже всичките "странични ефекти", всичките разочарования и рани съм ги преживяла аз.

Страдам от липса на дипломатичност - казвам каквото мисля. Цензурата рядко е опция, но в името на добрите взаимоотношения се уча да акцентирам върху положителните ми мисли спрямо някой/нещо. Това не ми е голям проблем, понеже обикновено в акъла ми има все хубави мисли. По-вероятно е 991837 пъти да ви благодаря, понеже наистина го мисля, отколкото да ви обидя. Проблемът идва от това, че очаквам същата прямост и от другите. Но не би. И все пак, друго исках да ви кажа /добре,че няма лимит на думите тук!/.

Знам, че светът не е толкова розав. Заобиколена съм от хора, които ме обичат и пазят. Късметлийка съм. Проблемите ми обикновено са смешни и го осъзнавам, затова и не им се връзвам. Честно казано не харесвам розавото като цвят, а като прилагателно, описващо живота, още по-малко. Предполага някаква заблуденост, винаги се противопостая на "реалния" живот. Моят живот не е розав, може да е наивен, малко смахнат /все пак току-що си пожелах оборски тор за Коледа/, но е също толкова истински, колкото и по-тъжните и груби житейски истории.
Рядко си чета блога, но предполагам оставям впечатлението за точно тази нехаресвана от мен розавост. Поне да беше някой друг цвят, ама не, розаво. Истината е, че аз съм щастлива. Понякога съм тъжна, ама точно толкова, колкото да ми напомни, че все пак съм щастлива. И не се чувствам виновна, че аз съм щастлива, докато толкова много хора страдат.



Животът - зелен, розав, идеалистичен, груб - сами си го правим. Тук се замислям - ами всичките тъжни хора, те как така са си направили живота тъжен, нали уж точно към обратното се стремим всички. "Сложно е." Пфф, чувствам се като от света на "големите" като казвам тази фраза. Не си личи много, ама зад всичката ми наивност, придружена с доволно количество егоизъм, се крие и прагматизъм. Мама все говори за сили, енергии, божествени планове. Вярвам й. Донякъде защото е по-лесно да вярваш, а не виждам защо насила да се пъна да ми е трудно. И все пак, рядко се замислям за живота по-мащабно. Всичката мъка, ама и всичката радост. Живея си в моя свят. Понякога си се ядосвам задето пренебрегвам всички останали светове. Че те, чуждите, защо да са моя грижа. Добре, че уча специалност тип "как да спасим планетата", та да се чувствам по-малко егоистична.

Казват ми, че съм заразна. Засмуквам  околните в моя свят. На хора, непипвали мотика, им се прикопава. На други напомням за едно минало "някога", съхранило в себе си спомени за слънчево детство и селски улици.
Ще се опитам да надникна и в чуждите светове. Всъщност, чета около 300 блога, може да се каже, че несъзнателно съм го правила отдавна. Ха, за това чак сега се сетих. Ее, олекна ми, не съм чааак толкова егоистична.
Не искам да се ограничавам. Няма да пренебрегвам жестокостите на реалността. Но нека същите тея жестокости да не отписват напълно и моя свят. Явно е розав и обикновено се говори за компоти, ама иначе си е съвсем истински.

19 коментара:

  1. хи-хи, тъкмо щях да те похваля, че си написала цял дълъг постинг без да споменаваш компоти :)
    ама ти пак се изпусна, пък макар и на последното изречение ;)
    Харесват ми картичките ти - едни такива розави са!
    А колкото до останалите сериозни писания - заставам 100% зад тях. Светът ни е такъв, какъвто сами си изберем да бъде, колкото и да е банално казано. Аз също наричам себе си щастлива, напук на ежедневните битови простотии... ще ми се повече хора да мислят за себе си като за щастливи и да спрат да мрънкат!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Хах, с тея компоти положението е дотолкова сериозно, че имам на чернова публикация, озаглавена "Време безкомпотно" , ама сигурно ще си я запазя за себе си :)) .
      Ако няма да спасявам света, ще рекламирам компоти, мисля, че ми се отдава ;р .

      Аз често затапвам мрънкащи хора, като отговарявам примерно на "ох, толкова съм тъпаа, ще ме скъсат на изпитите, олее." с "Да, съгласна съм. И като те скъсат, ще бъде защото ти самата си казала, че ще те скъсат и си си го навлякла на главата."
      Много ми е забавно да гледам реакциите на хората /е, не е най-добрият начин да се харесаш на някого/, понеже искрено се дразня, когато някой се оплаква само за да получи престорено състрадание от околните.
      Тя ситуацията от първи клас час по рисуване, когато всеки казва, че рисунката му е грозна само за да чуе как 99847 души твърдят обратното, се оказа много по-общовалидна, отколкото си мислех.

      Лека вечер и ти благодаря за милите думи!

      Изтриване
  2. Чета те отскоро,но много се радвам, че попаднах на блога ти. Ти си едно много зряло за възрастта ти момиче, без да губиш от неподправеното, което имаш в себе си. Бих се радвала, ако моята дъщеря прилича на теб като порасне.
    Съжалявам за суховатото изказване в стил възрастен - то е защото се притеснявам да навлизам с мнение.
    Та- прекрасна си, не си наивна, а позитивна и си съвсем права за всички неща.Аз и на 40 мисля като теб :)

    ОтговорИзтриване
  3. Много ми допада блога ти. Но е малко странно като казваш "възрастните". Защото от това, което аз съм разбрала по себе си, докато мислиш и чувстваш нещата така, както ти го правиш, и гледаш на живота с отворени очи, но от позицията на защитен в любов и наивност малък свят, в умът си, в сърцето си, ти няма да се промениш. Поне не много. Поздрави, остани чудесна!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Хах, това с възрастните беше скрит намек към родителите ми, понеже знам, че те ми четат блога и цял живот съм слушала "Сложно е" и като питам защо е сложно, дежурният отговор беше "Ще разбереш като пораснеш."

      Аз вярвам, че хората се променят, ама не е баш промяна точната дума. По-скоро развитие. И все пак си оставаме същите, поне съдейки по себе си, за толкова неща съм си казвала "не, това вече не съм аз." и животът така се извърти, че пак се озовавам там, откъдето бях тръгнала :) .

      Лека вечер !

      Изтриване
  4. Ех,мило момиче!Изчетох на един дъх твоите мисли и ме порази,че това може би са моите мисли от преди 20(ужас,колко бързо лети времето!)години! И за мен не беше ясно как за момиче "умна" всъщност, съвсем не е комплимент, защо това притеснява другите и особено "силния" пол, и как да се "затъпя" като просто не мога и устата ми бърза да каже каквото мисля,пък да става каквото ще! Дай си/им време, качествените хора ще те оценят, ама трябва и те да поотрастнат и да доузреят като теб!А ако това са моите мисли,да занаеш,че след 10 години ще се чувстваш прекрасно в кожата си, хаоса в главата леко ще намалее(ама, само леко)и ще държиш света и другите в ръцете си! Моят съвет е да бъдеш такава каквато си,(не че имаш друг избор)! И се надявам да чета блога ти и след 10 години и да се радвам,че съм била права днес!

    ОтговорИзтриване
  5. Странно е но нещата малко се видоизменят, но ние в същността си оставаме същите, за голяма радост моя :) Когато бях малка ме описваха точно с три думички ... малко по различни от твоите ... " умна, добричка и наивна" аз дори не бях и забавна, да не говорим, че с тази къдрава бухнала коса и голям нос приличах на бяла афро - американка, а и ужасно кльощава ... Минаха много години ... Доживях да чуя за себе си думите " умна, хубава и зла" :)))) Е тогава нямаше по щастлива от мен ... А аз не се бях променила, само се бях научила, че имам правото да се боря за себе си, да отстоявам позициите си и бях мъъъничко крайна, заради все още " зелената ми главица", но пък всичко беше в името на някаква илюзорна справедливост :) Светът ми в очите на околните винаги е бил розов и даже безгрижен, защото съм оптимист, предпочитам да се радвам на хубавото и да омаловажавам лошото ... А всъщност през цялото това време аз просто се уча как да живея и да се адаптираме към околния свят, защото съм странница и много често съм си доста самодостатъчна :)))
    Бъди себе си и да знаеш, не само си много умна, а си красива и добра, а егоист неможе да израснеш в дом с толкова много деца, от личен опит го знам :) Не е егоизъм да се опитваш да съхраниш себе си и близките си!

    ОтговорИзтриване
  6. Толкова ми е хубаво да идвам тук,зареждам се положително и оптимистично,което е много добре за един умерен песимист като мен.Мен ме определяха като странна,което и до ден днешен не знам как точно да тълкувам(за свое успокоение съм го възприела за различна,което все пак е хубаво погледнато днес , но не много добре за един подрастващ).
    Може би и ние сме "слепи" за хората ,които ни разпознават и тълкуват най-точно.Но в един момент обаче нещо става - някаква магия и човек открива сродната си душа,която въпреки всичките ни различия и безброй нюанси ни намира измежду хилядите хора,моменти и места.И тогава "Умна, забавна, наивна" просто става моето момиче.Пожелавам ти да изживееш в пълнота мечтата си за семейство в 3/3 от къща с двор и всички дребни ,но важни детайли ,които ще те правят щастлива.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ех, благодаря ти за хубавите думи!

      Изтриване
    2. Снежана, чудно написано!!!

      Изтриване
  7. Пестелива съм на думи, не обичам да коментирам. Ако имаше бутон "like" щях да кликна около 1000 пъти и с това да се изчерпам...
    Колкото до оборския тор - само кажи къде да ти го изпратя. :) Разполагам с конски в излишък - резултат от една сбъдната мечта :))

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Като някой, който също е пестелив на думи /като изключим когато пиша публикации...очевидно/, наистина оценявам коментара ти! Благодаря ти!

      Аз съм напълно на принципа дават ли ти, взимай, така че ако по някаква случайност сме близо, определено бих се възползвала :) . Моето село е близо до Пловдив, Брезовския край.

      Лека вечер !

      Изтриване
  8. Няколко пъти тръгвам да пиша коментар и се отказвам. И все пак реших, че трябва да ти споделя, че много се радвам, че попаднах на блога ти. Страшно ми харесаха твоите публикации, докоснаха ме някак и се припознах в много от написаното:) На една възраст сме почти и се надявам да попадам на повече млади хора като теб и в реалния живот!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти, че този път не се отказа, зарадва ме :) !
      Откровено казано и аз на това се надявам :) .
      Лека вечер !

      Изтриване
  9. То каквото и да напиша, ще се повторя и ще преповторя горните мнения, но все пак да кажа, че в теб откривам частица от себе си :) Ако до сега не си чувала, хората да казват за теб, че си красива, със сигурност не си се срещала с правилните хора! Ти не само си красива, но си и обаятелна, чаровна, забавна, интелигентна, истинска и още хиляди неща! (И повярвай ми, не го казвам от съжаление или задължение, а защото наистина притежаваш тези качества) Уникална си и точно това те прави блестяща! Не се променяй, остани си такава! - Мечтаеща за прекрасната градина, къщата на село и задружното семейство! Сигурна съм, че един ден ще ги имаш!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ех, благодаря ти! Преди време ти бях писала имейл, исках да се уверя, че си го получила, та получила ли си го :) ?
      Последните месеци като срещам повече нови хора, ми е много забавно да гледам как реагират общо взето "на мен". Сега се замислих, че това говори и за тях самите, а като гледам някои колко бързо ме отписват, си взимам и аз поуки - не искам да повтарям тяхната грешка.
      Завчера ми казаха, че съм много невъзпитана и нахална и мен като ме напуши смях/което признавам си е малко невъзпитано:)/, интересна ситуация беше. Вчера пък показвах на една от съквартирантките си снимките от блога и момичето толкова искрено ми каза, че притежам природна красота.
      Ох, и аз имам чувството, че ще стане на моето и тогава ще се връщам назад да се чета и ще си казвам "Знаех си, знаех си :)!"

      Лека вечер и отново благодаря!

      Изтриване
  10. Хихи, това със засмукването искрено ми допада!!! Дано да засмучеш повече в красивия ти истински свят. Дай боже всекиму ;)

    ОтговорИзтриване
  11. Нека и аз напиша три думи- удивителна си, красива и отвътре и отвън и много земна1
    Направи живота си такъв, какъвто ти харесва, пък нека да си егоист!
    Виждай само красотата и се съобразявай предимно със себе си, защото си достатъчно силна и харизматична, за да си център на твоята вселена, около който да се въртят всички останали!
    Целувки детенце*)

    ОтговорИзтриване
  12. Прекрасна, истинска, съвършена! Това са моите три думи за теб, впечатлена съм от теб, респект и към родителите ти, които са ти осигурили свободата, за да разцъфнеш такава, каквато си! Страхотна си!

    ОтговорИзтриване