четвъртък, 6 декември 2012 г.

Липсва ми...



Евтиният хляб с купони на село, който догодина няма да ми е толкова евтин, понеже загубих 200 купона. Или хич да не около 150 лв, ако ги обърнем в пари. И с житото ме излъгаха, та айде още 600лв загуба. Те парите не ми липсват, липсва ми честността на хората. Липсва ми и да имам проблеми от този сорт - кой на кого си дал житото, кой си купил праскови за 60 стотинки килото, кой за лев и петдесет. Тоя втория, будалата, съм аз. Ама да кажа, че аз напявах да минем през борсата, ама не, борсата много далече - купи си праскови от селския магазин в Раковски, пардон - градския магазин, нали за такъв се водят. Градски, градски, ама все същите селски пазарлъци. Липсва ми ей такива мисли да са ми в главата.

Липсва ми хубавата светлина. Откакто съм тук съм снимала само картички и една преяла катерица. Дори и картичките малко насила ги снимам, ей така, колкото за активност. Събуждам се все едно посред нощ, а тамън мине пладне и вече вън пак е като нощ. Но пък катерицата наистина беше преяла - на това ни учеха - как да различаваме преяли катерици. Е, те го казаха много по-сложно и завъртяно, сакън да не ги обвини някой, че ни учат на "прости" неща.


Липсва ми да съм част от данданията вкъщи. Брат ми е прав, че сега си говорим повече, в сравнение с когато си бях на село, ама не е същото. Липсват ми хора, които могат да ми произнесат името.
Липсва ми чувстото на ситост, на храна, на емоции. Липсва ми да ми е вкусно. Знаете ли - дали ще ям или не , все ми е тая. Не се чувствам различно след като съм яла. Не чувствам глад, ама и ситост също. Имам списък с всичко, което ще ям, като се прибера. Още по-дълъг пък ми е списъкът с нещата, които ще помъкна наобратно. Аз от носталгия още малко и вафли "Боровец" ще проям , а не обичам шоколад.
Хах, сега се сетих, това ми беше сиромашката вечеря на село, когато нямах печка и вода - 2 филии хляб и между тях вафлата.
Липсва ми като е чесън да мирише на чесън - тва ако слагах същото количество, ама нашенски чесън, и съседите щяха да го помиришат. Баба ще ходи на село да вади морковите - първо, ха, да види той съседа, има моркови, второ - искам си ги, моите си моркови. Тея дето уж под ябълка не можели да растат. Дето всеки ден ги проверявах поникнали ли са, не са ли, заради които ставах "като малаче", понеже бяха на неудобно място за поливане и трябваше да премятам един кален маркуч. И съседът цъкаше след мен: "Ее, каква е тая твойта любов с тоя маркуч, стига си го размятала вече, де!", без да разбира защо ми става смешно като го чуя - тъй де, все пак съм на баща ми дъщерята, който държи всички простотии от него да науча, а не от улицата ;р .

Чувствам се дебела. Без да съм такава. Липсва ми физическата умора - вечерта да се просна на леглото и да не мога да стана. Какво е здрав сън ли - здрав сън е когато цял клан мишки се разхождат върху юргана ти/а вероятно и по теб самия!/, ама ти си спиш и спиш, нищо че мишките цял концерт от неприятни звуци изнасят. Сега се чекна по цял ден на един стол и чета, решавам минали изпити, готвя и ям ей така за принципа, понякога гледам стари български филми и слушам "Хубава си моя горо" .
Е, явно има ефект от чекненето, понеже на междинните оценки имам 7 шестици и една петица. Няколко пъти ходих да бягам в близкия парк - голям зор ми е, просто не ми се получава да бягам ей така без причина, без някаква крайна цел. Миналата седмица ми беше прекалено студено, че да вися на спирката и бягах до общежитията, голям мотиватор се оказа шотландския вятър.


Ходих на нещо като мини семинар за храната - био, органична, локална, кой каквито етикети иска да й слага. Беше забавно, радвам се, че отидох, ама ми стана и малко мъчно, понеже аз всичкото това го знам и съм миналата през този етап... искам вече следващия.
Писах на всички близки ферми, предлагайки се като доброволец, ама не ме искат. Тези, които благоволиха да отговорят, казаха, че не им трябва поредният студент, може ли да ме сложат на списъка с чакащи. Сериозно - списък с чакащи за мераклии да работят безплатно?! А толкова сърцераздирателни ми бяха писмата - то ако някой може да се превъзнася по земя и градина, аз съм.


Липсва ми дядо. Вече мина време, но той не ми липсва по-малко. Прияждат ми се лионски наденици, като се сетя за него. Тогава работеше само една електрическа скаричка, която за да добиете представа колко работеше - дядо не ми даваше аз да я включвам в контакта. Много им се радваше на тези наденици, понеже в селския магазин не ги продават, и изобщо "кой като нас". Цепихме ги на две и скаричката винаги ги прегаряше отгоре. И дядо винаги побутваше към мен парчето, на което се е паднало повечето кашкавал.
Иска ми се да му бях казала, че аз ще се погрижа за село и, че всичко ще е наред, да не се притеснява. Е, може би и сега ме чува.
Та така, ще се чекна засега на стола, ще взема да стана някой супер учен, който с 1-2 кратки експедиции си изкарва достатъчно пари за цяла година и ... ще мога да купя и по-сносна скара :) .

Пък дотогава вие се радвайте на България и заради мен, от моето пристрастие няма накъде повече, ама наистина - от наше село по-хубаво няма :) .

П.П. Всичките ми картички се продават в Сладкарници за цветя "Галя" , в град Пловдив, на ул. Христо Г. Данов 30 и ул. Железарска 27. Нямам нищо против да мога да си купя печка и преди да съм станала велик учен :) .

10 коментара:

  1. Гери, отново толкова мило и хубаво ми стана като прочетох публикацията ти. Дядо ти, със сигурност е чува и знае, че ти най-доре ще се грижиш за градината и за село. Прекасна си, вземи това, което можбеш от Единбург и се върни при любимата градина, а през това време, аз ще се наслаждавам на България и за теб :)))

    ОтговорИзтриване
  2. Дядо ти със сигурност те вижда и ти се радва... Разплака ме...

    ОтговорИзтриване
  3. Много ме натъжи, но да знаеш ... онова с бягането и мотивацията ... аз когато бягам се опитвам да избягам за малко от себе си, от мислите си и най вече от тревогите, а друг път пък бягам с цел да надбягам и себе си ... така намирам смисъл в безсмисленото иначе търчане :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ее, не е трябвало да се натъжаваш! Аз съм си добре, ама се усещам, че съм добре, защото знам, че си ме чака България :) . Знам, че и теб те чака преместване скоро и всеки различно го изживява този момент, където и да е човек, според мен най-вече не трябва да изневерява на себе си.
      Днес ходих да бягам! Даже през повечето време наистина бягах. А то вън всичко лед, аз по едни гуменки, така се пързаляше, ама аз си бях наумила, че ще бягам, нищо че приличах на патка на лед. Хах, сега се сетих за моята любима детска приказка, баба все ми я разказваше, "Срала патка на лед - дигнало се турмолеж" :)) .
      Видях едни птички /червенушки/ за първи път от 5-6 години насам, имаше и синигери, и червеногръдки, и чинки, и орехчета... То защото само зяпах птичките не бягах през цялото време :) .

      Пожелавам ти прекрасни и изпълнени с уют зимни дни!

      Изтриване
  4. Priznavam si mnogo se smyah ,no....i serazplakah,zashoto az ot 13 godini sum v London...!!!

    ОтговорИзтриване
  5. Ей, Гиги, голяма работа си ,мамо!

    ОтговорИзтриване
  6. Мило дете,Гери,разплака ме и ме зарадва много.И от двете.След художествената литература,която чета и осмисля живота ми си ти-като четиво от истинско,живо и прекрасно същество.Бъди здрава,хубави празници!

    ОтговорИзтриване
  7. Нали ще си дойдеш сега за празниците и ще презаредиш батериите...Би ли пуснала снимката на преялата катерица - много ме разсмя! А селото няма да избяга - то си е част от теб, нищо че си толкова далеч в момента! Много хубав пост!

    ОтговорИзтриване
  8. Да ти кажа, на тия от фермите ако вместо писмо им беше пуснала линка към блога и снимките на краставици, чери домати и друга твоя продукция щяха да се избиват да те вземат доброволец. Твоята любов към земята наистина струи от всяка твоя сричка, за което шапка ти свалям.
    А картичките са супер, ти си знаеш!

    ОтговорИзтриване
  9. Сигурно е излишно да кажа, че и мен разплака ;-) Само да ти кажа за вафлите. Преди години живях в Германия, и аз не обичам шоколад, но много ми липсваха българските вафли, носих си и си поръчвах по приятели да ми носят. Като се върнах ги разлюбих.

    ОтговорИзтриване