петък, 25 май 2012 г.

От 1 до 12 през преструвки, суета и малко радост :)


Айде и това хоро го изиграх. Много се радвам, че отидох на бала и изобщо не съжалявам.
Не че ми хареса особено, беше си... нормално :) .
Но за мен си беше цяло постижение, че отидох, то звучи маалко прекалено, но наистина надскочих себе си .
Аз в тази крайност доста често се улавям напоследък. А чуя, че нещо "никога" не бих го направила, и веднага съм се засилила .
Ако нещо ще ме ограничава, няма да съм аз самата .
Пък и за баща ми беше важно събитие, щеше да бъде прекалено егоистично да го лиша от тази емоция.
Ентусиазмът ми беше...хах, сега ми идва да кажа деликатно завоалиран (пусти ЛИС-ове!), но да, определено беше едва доловим.
А какви луди пари се харчат за тоя бал, абсурдно е просто. Аз си купих лак за 50 стотинки и червило за лев и 20, отидох в 7 и половина сутринта на фризьор и след това посрещах... клиенти в магазина :) .

И тамън бях заприличала на абитуриентка и то просто такава висша форма на ентусиазъм, че битови обекти като врати останаха незабележими.
Не бе, просто се загледах в калдаръмчетата пред магазина и ама така брутално се забих в стъклената врата...
После стъклото 1 минута трепереше. Аз малко повече.
Е, разминах се само с джонга и зачервяване, ама още ме боли.

Благодаря на всички, които са си мислили за мен по време на матурите ! Аз много вярвам в позитивни енергии и подобни, така че наистина сте ми помогнали !
Сега ако може да продължите така и до 11 юни, защото по френски ще е много на кантар работата.
Все още може да имам и 6.00, дано който ми проверява съчинението да е благосклонен и да ми даде максимум брой точки.
Искрено благодаря !

понеделник, 21 май 2012 г.

"И дим да ме няма..."



Пфю. Ей, тва напрежението голяма работа. Досега цял ЛИС за 1 час не бях писала.
Аз съм доволна от себе си, на теста си проверих отговорите и всичко ми е наред, сега остава и със съчинението да е така :) .
На всяка тема щях да бъда доволна, сега малко Елин Пелин и селски неволи - определено предпочитам. Ама нищо, и на "Под игото" ми хареса темата. До последната секунда съм писала. 3-минутното ми заключение дори не мога да си го спомня сега. Гледах да вмъкна "народопсихология" и "фундаментални категории" , сложни думи, да се радват проверяващите.

Докато чакахме да ни раздадат матурите само тази песен ми се въртеше в главата.
Е, преполових "изпитанието"... А сега бягам на село :) .

събота, 19 май 2012 г.

Обективност на внушенията


Шш, тук кипи усилена подготовка за матурите ;р .
Пише се чУвали, чичо Горан търси бялата кукувица, иначе събира пиявици, а Данко Харсъзина е от "Бай Ганьо" .
Готова съм си аз :) .
Не че не съм учила вчера и днес, ама се върнах към стария си метод на учене, музика, пуканки, ядене, новият епизод на The good wife... и три граматики по френски :) .
По литература ще си прочета още един път всички стихотворения, после ЛИС-овете, след това няколко анализа и закривам сезона.

Ей, не ме свърта на едно място вече. Вчера, докато учех много, ама много съсредоточено, попаднах на няколко блога, в които имаше публикации за "Нещата, които ме е страх да ви кажа." .
И примерно изредили три неща, много е страх, много е нещо.
Но съм съгласна, че в блоговете наистина има една тенденция всичко да изглежда перфектно и безпроблемно.
И в този ред на мисли, реших и аз да посподеля нещо. Не, че ме е било страх да ви кажа тези неща, просто не е ставало дума.

+++ Мога да живея в много голям безпорядък. И да не ми пука, че прескачам 9872348 учебника, купчини с дрехи, кутии със семена и няколко обекта, които отдавна са изгубили първоначалната си форма, за да си стигна до леглото. Където се удрям в 12-литрова тенджера от село. Или това е моментът "Ахаа, ето къде била." .
Сигурно почти всеки на моята възраст ще каже, че е разхвърлян. Но пък колко от вас са имали "биодекупаж", а? Чудите се какво е това ли? Ами това е като забравите чанта със сирене и краставици насред стаята за около 2 седмици, съответно потичат разни сокове, които попиват в хвърчащи листове с тестове. Здраво бяха залепнали.
И при всичката ми мърльовщина, като ми скимне и мога цял ден да подреждам.
Всъщност много ми харесва да е чисто и подредено, голям бонус е, че не мирише на развалено . Това е насока, в която бих желала да се променя .

+++ Нямам навика да върша всички онези работи "за по 2 минути". Зимата разсипах пакет със сол насред "кухнята". Изчистих го чак напролет . Обикновено обядвам и бягам за рейса. Съответно оставям миенето за чинии за следващия път. Поне винаги ги накисвам. Което не съм сигурна доколко е плюс, защото едни тави от баница така първо мухлясаха, после замръзнаха, цяла зима ги гледах, после се стопи леда, ама вода нямах...
Е, работя по въпроса. А иначе толкова обичам да нареждам красиви маси, да се вглеждам в най-дребните подробности...

+++ Особено критична съм към храната. Рядко ми харесват ресторанти. И ми омръзна ястията без месо да са просто двойна порция гарнитура. А да, и не ям гумени домати, вносни дини, чужд копър, изобщо трудно ми се угажда. Съответно към "моята стока" нямам чак такива забележки, най-вкусната, най-прясната. И като цяло съм критична.
А аз самата критика не понасям много добре.


+++ Пустата ми мултифункционалност. О, аз не съм ви се похвалила, че 12 учебни години без 1 седмица нямах нито една двойка. И после дойде Денят. То пак на мултифункционалност, не на незнание. Глупаво беше от моя страна, наистина глупаво. И после настанаха едни драми. Пишех си съчинението по литература в час по нещо друго. И като ми взе учителката тетрадката, пък не иска и да ми я върне. Тъй и тъй всички ме имат за безкрайно нахална, реших да си оправдая имиджа и си я взех.
И се извинявах искрено. Права беше учителката, аз бях виновна. Абе голяма дандания беше, радвам се, че мина. Та така, дипломатичност. В тази насока трябва да поработя.

+++ Припряна съм. Много. Каквото искам, го искам айде не веднага, ама много скоро. Винаги искам да свърша повече, отколкото мога. Като казвам на баща ми за 2 дена на село какви цели съм си определила и той ми се смее : "Да те чакаме след 2 месеца, тогава."

+++ В училище ми беше лесно. Като изключим последните две седмици, те бяха емоционално натоварващи. Аз рева, учителите реват. Те викат, аз мълча. Ама аз съм малко над тези неща и даже ги съжалявам тези хора, толкова нерви. Наистина ги съжалявам, ядосвах се, но в един момент просто ги погледнах и ми стана мъчно. Изглеждаха сякаш всеки момент ще се пръснат от злоба.
Не съм била от учещите. Всичко е въпрос на тактика, сериозно. А защо все ме мислеха за "зубара" ... Даже понякога ми е било гузно, защото примерно съм попрочела нещо за 5-10 минути, а после ме дават за пример, ей така трябвало да се учи.
С тази система така и не се разбрахме, взаимно не се харесвахме. Не бях достатъчно прилежна/сервилна, за да ме харесват учителите, съответно не бях и достатъчно непокорна, че да съм от "лошите" . Според някои само съм спала.
Е, по-възмутена не мога да бъда. Само съм спала, дрънци. Ако ви изредя колко неща съм правила в училище... че някои даже може да са свързани с учебния процес.
Правила съм си салати, чорапи съм плела, картички/пликове...

+++ "Излезе ми име" в училище. И в един момент вече няма значение какво правя или каква съм всъщност. А на мен ми се учеше. Наистина ми се учеше. Понякога съжалявам, че не послушах мама, когато искаше след 7 клас да кандидатствам в "по-елитно" училище. Всъщност съм много доволна от това как се развива живота ми, просто все си мисля, че ако се изискваше повече от мен, вместо взаимно да се заяждаме с учителите... Ех, тая дипломатичност.

+++ Когато прочетох, че от Единбург ми искат 6.00, малко се стреснах. Та аз съм вечното "много добре, почти отлично", а сега 6.00 . И толкова да съм благодарна на Единбург. Дори и да не ме приемат, наистина ми беше много полезно това преживяване.
И само хубави неща от него последваха. За първи път някой изисква така от мен. Аз съответно изпитвам нуждата да се докажа, повече на себе си, отколкото на другите. Но пък би било бонус всички, чиято реакция беше "Ти ли, бе? 6.00? И на двете матури?!" , да разберат, че мога.
Аз вече знам, че мога. Наистина учих и съм изключително мотивирана. Доволна съм от себе си, постарах се. По-странното е, че много ми хареса. Като казвам много, наистина много. Беше ми трудно, което се оказа хубаво нещо. И с такъв мерак ходих на уроците, понеделниците ми станаха любимия ден :) . Което за мижав понеделник, традиционно необичан, си е направо постижение.
Покрай изискванията на Единбург всичко се нареди толкова хубаво. Попаднах на точната учителка, с която ми беше толкова приятно да общувам .
Напълно убедена съм, че ако не ме иска този университет е само негова загуба. Просто усещам, че това е "моето нещо", то като кажа на някого с какво искам да се занимавам и все абсурдно звучи, ама ще видите вие. Както си знаех, че от Единбург ще ми поискат 6.00 (даже подсъзнателно може да съм го искала), така знам и, че ще се справя много добре. И в университета, и в живота. Е, на моменти сигурно няма да се чувствам така, ама гледаме по-мащабно в случая.
То на всеки неприет казват "те губят", ама аз първо, че мисля, че ще ме приемат (пък ако не, вярвам, че ще е за добро), второ, че вече съм спечелила толкова много от тази оферта.
Понеделник ще отида много щастлива на матурата. А дано и така да се върна ;р .

+++ Човешките взаимоотношения не са ми най-силната страна. В училище един учител така и не ми разбра чувството за хумор за 4 години. И аз уж се сдържах, ама какво ти сдържане, то ми се изприщи устата да уточнявам, че не съм била сериозна. А тя милата се разплака веднъж даже. Да, чувствах се виновна, ама здраве да е. Всъщност има една група от хора, с които си говоря само защото така е прието. 5 години заедно трябвало да означават нещо. За мен означаваха, че ставах по-рано, за да хвана празен рейс и да не срещна някой познат, с когото да ми се наложи да говоря. Не харесвам празни приказки.
Изобщо не ме бива да утешавам хората. Особено на моята възраст. Аз с моята мащабност...
И в същото време толкова да ми се говори и да ми се общува. Попълвах въпросник за албума на класа, започваше с "Аз съм..." . Написах "щастлива" .
Ако исках да бъда изкрена, щях да напиша щастлива и самотна. Точно така се чувствам.
Но съм готова за по-"социален" живот, чакам подходящите хора.
Тази ми готовност, междудругото, бях абсолютно шокирана, когато я долови учителката, дето през седмица я разревавах. Същата, според която космоса е само на една фонтанела разстояние. И то го разбрала от избора ми на стихотворение, което да науча наизуст.
Аз прочетох първото, хареса ми, научих него. Другите даже не ги прочетох. Изобщо не съм си мислела, че влагам някакъв подтекст в избора си.
Всъщност тези думи, които ми каза учителката, бяха толкова верни, промениха ми мнението за нея. Явно съм по-прозрачна, отколкото си мисля. Но няма лошо, ето казвам си го, омръзна ми да съм самотна, дори съм склонна да жертвам по някоя хаплива забележка в името на добрите взаимоотношения.
А те как ми идват отвътре ... :) .

+++ Дразня се, че все ме мислят за много по-малка отколкото съм. Дразня се, че това се приема като големия недостатък. Дразня се на себе си, че ми влияе, поне малко. Но ми омръзна всеки път, като кажа на колко съм години, реакцията да е "Такаа ли, изглеждаш много по-малка", "Верно, аз ти давам най-много 7-ми клас."
Веднъж исках да си купя вино, подчертавам вино, за някакъв сос ми трябваше, и не ми дадоха. Личната карта ми била фалшива, не можело да съм на толкова години.
А когато отидох да гласувам след като подробно ми огледаха картата, ме питаха "Сигурна ли си, че не си се объркала?" . Да бе, просто видях опашка и реших и аз да се наредя.
По-скоро проблемът ми е с това, че има един стериотип за 18-19-годишните, в който аз не влизам, и съответно тогава трябва да съм на 12.

+++ С брат ми и сестра ми в момента нямаме идеалните отношения. Тях не май, ами направо си ги е срам от мен. Сестра ми не иска да й говоря, да я пипам, предполагам традиционен пубертет, но на мен ми е болно. Тя, от сега ви казвам, няма да е като мен. Има и ще има много приятели. Ще бъде от тези момичета, на които аз понякога съм завиждала и съм се чудила те с какво са толкова по-специални, че с тях си говорят другите, а с мен - не. И в това няма нищо лошо, искрено се радвам за нея. Просто ми се ще и аз да й бях от приятелките.

+++ Досега не съм стъпвала в бар/дискотека. Не съм излизала от вкъщи след 8 с някого, различен от родителите ми. Общо взето много неща не съм правила, за повечето не мисля, че съм изпуснала много. Но се дразня, че примерно като не танцувам и все ще дойде някой да ме моли да се включа. Като нямам настроение за такова нещо, като не съм в правилната компания, защо? "Моля те" не е довод. А всъщност съм сигурна, че ще се пречупя в тази насока, убедена съм. Нали ви казах, че съм готова за по-социален живот, но няма да го направя само защото така е прието, а защото съм на правилното място с правилните хора.


+++ Говоря и пиша с много паразитни думи. Когато пиша тук, обикновено са "И", "та така", "нали" ... Когато пиша ЛИС-ове ме избива на девалвации на ценностите и всякакви излишно усложнени думи. Аз като напиша едно изречение и зачертая половината, става идеално. Всъщност някои от произведенията ги възприемам по-абстрактно и не искам това да ми обърка работата, затова пиша това, което си мисля, че се очаква от мен да напиша.
Някои от темите наистина ми харесаха, та може тук, следматурно, да си кажа какво наистина мисля.
Пък да видите вие оптимизма в Далчевото "Дяволско" и защо според мен Йордан Герака е виновен за "разпада на патриархалния космос" .

+++ Не съм внимателна с техниката. Дори с фотоапарата и обективите. И много се ядосвам на себе си. Вечно кални и замацани. Портретния обектив го изпуснах, докато гонех един папуняк.
И май не е съвсем наред.

+++ Така като почна да пиша и мога да продължа още много. Ако знаете колко мисли ми се вървят в главата и искам да ги кажа на някого. Та така, в очакване съм ...
До тогава, не си мислите, че вкъщи винаги е мир и разбирателство. Обикновено има поне един разреван/пред разреваване и мирише на вкиснато. В повечето случаи идва от моята стая. Или от хладилника, в който просто съм преместила нещо от стаята ми.