понеделник, 24 декември 2012 г.

Весели празници :) !


Статистически въздухът е по-мръсен, на мен ми мирише на студ и свежест. Хладилникът лъха на развалено, ама то защото ми пазели Филаделфията отпреди три месеца. Децибелите са по-силни, ситуациите обикновено комични, но до този извод стигаме след като поне един се е разревал. 12 часа означава 2 без 15, ама нали си знаем номерата, аз действително се целих в три. Вътре студ или не, просто съм била само с три блузи и грейка. Е как няма да ми е студено. Чаят помага - върви с котлен камък и ако имаш късмет, няма да ти се паднат бели червеи, излизащи от пакетчето. Емоциите, от всякакво естество, заразяват бързо, сълзите са драматични, усмивките широки. Вкъщи!


неделя, 16 декември 2012 г.

Кения в снимки и факти


В училище все ни хокаха, че само глупостите помним. Кой бил пияница, кой кога е бил в затвора, кой с с кого е имал връзка... Иии сега година по-късно, наистина повечето неща в главата ми са от този сорт. Е, аз на моменти се правих на примерна ученичка и почти ми се получаваше, та помня и по-досадни детайли. Ама "глупостите" всичките ги знам. Глупости, глупости, аз им казвам интересни факти.
И сега в университета е подобна ситуация, с разликата, че повечето неща биха могли да се причислят към интересните факти.
Затова реших да ви споделя някои от тях, че даже са почти свързани и със снимките от Кения.
Електрическите стълбове в Кения са по-високи от тези в другите държави. Да, досетихте се правилно, заради жирафите. Ама да ви кажа честно, толкова съм слушала за височината на жирафите, че като ги видях ми се сториха ниски. Жирафите имат най-голямото сърце и виждат цветно. Ние ги учихме като пример за "дефекти" при еволюцията, беше нещо общо с дългия врат, ама на, не помня какво точно.
И като стана дума за еволюция, това може да сте го чували, но мен много ме впечатли и доста мислех след това.
Двама мъже са в гората и изведнъж се появява мечка гризли. Единият веднага се обръща да бяга, но забелязва, че приятелят му се навежда и се преобува.
"Няма да изпревариш мечката, квито и маратонки да си сложиш, нали знаеш?"
"Не е нужно да изпреваря мечката, а теб.
Честно казано ми се спи, късно е, но искам да пусна публикацията, за да се успокоявам, че съм свършила нещо тази вечер. Затова ще е мааалко претупано, ама тамън по-реалистично ;р .

В училище ни учат да делим животните на безгръбначни и гръбначни, което си е чиста дискриминация. Безгръбначните са 97%. Това е все едно да делиш хората на теб и всички останали. Иронично, много хора точно това правят.
Оо, кукувици, това е по моята част. Писах есе за тях и ама информация за кукувици да искате. Те, милите, имат лоша репутация, ама всъщност са едни от най-успешните видове. Не всички проявяват гнездови паразитизъм, някои дори живеят на колонии, където всеки се грижи за всеки. Баш нашта си кукувица е опасна работа, за нея да не се притеснявате, много си е добре. Ако се проследи еволюционната й история /а аз трябваше да го направя/ постоянно има едно надиграване между нея и жертвите й. Блатното шаварче се научи да разпознава чуждите яйца, кукувицата се учи да ги имитира. Блатното шаварче започва да изхвърля яйца, снесени преди неговите собствени, кукувицата успява така да си планира снасянето, че да е непосредствено след това на шаварчето. Иии 1600 думи по-късно, изненада, няма вид кукувица, който да е считан за застрашен от изчезване.
Те са перфектният пример за разнообразие, приспособимост и благата, които тези две качества носят.
Започнах тази публикация преди повече от месец и сега пак съм в същата ситуация, ама ме дразни как стои само на чернова, изпитвам нужда да се "освободя" от нея и да мисля за по-нататък.
Какво друго... знаете ли, че има доказателства, че стъклото е течност? Изобщо за толкова неща имаме ограничена представа, "така е", просто защото е така и дотук. А може би има още в историята :) .

Сега уча за изпити - е, добре, де, хванахте ме, не точно сега, но в общо взето всеки останал момент, в който не спя/ям/пека меденки. Шш, да си имаме приоритетите, както винаги! Постя, така че наистина само ги пека меденките, след по-малко от седмица ще се замъкна към България със шест щолена, 3 коледни кейка и последно бях на 9 кутии сладки, но ми се ще и още 1-2-5 вида да направя. Аз дори не харесвам сладки толкова много, ще се задоволя с "грозните" изтърсачета от последното топче тесто, всички останали ще подарявам. Харесва ми да гледам израженията на хората, когато им ги подавам. Харесва ми, когато изненадани възкликват "Ама ти ли ги направи, наистина?" Още повече ми харесва когато казват "Еее, естествено, че ти си ги направила!". Предпочитам такава чиста форма на общуване, в която хора виждат наистина другия, а не си нагласят диоптъра спрямо това, което им се иска да виждат.
Друго нещо, което съм забелязала, особено през последните месеци, когато се запознах не с много, ама поне повече от обикновено, нови хора /че бройката даже е двуцифрена!/ - хората бързо се впечатляват от мен. Оле тва, оле онова, ама наистина ли, ехаа, голяма работа. Нека не бъркате това поведение с милите коментари, които оставяте след публикациите ми, за тях съм толкова благодарна, сигурно звучи егоцентрично, но да, правят ме много щастлива и някакси чувствам всички коментиращи в блога близки. Понеже това съм си аз, в идеалните обстоятелства съм по-кална на живо, но иначе съм си съвсем аз. И фактът, че просто аз, каквато съм си, е достатъчен, за да решите да отделите от времето си, за да ме зарадвате, е... ами доста приятен :) .

Дразни ме крайното, нереалистично превъзнасяне. Понеже бързо им минава на хората. Обикновено съм супер готина за седмица-две. Ама и да ви кажа честно, много лесно се впечатляват някои хора. И впечатление ли е това наистина или някаква изкривена проява на любезност? Мен често ме взимат за невъзпитана, та поне при мен опастност от такова нещо няма. Като кажа, че нещо ми харесва, наистина ми харесва. Много лесно се раздават думите и какво е това благоприличие, което ни кара да се унасяме в суперлативи...

Съквартирантките ми постоянно ми казват, че всичко, което правя, е хубаво. То тва защото не са ми опитвали сладкото от смокини. Сигурни били, че каквото и да е, сготвено, направено, щяло да бъде уникално. А аз изобщо не съм такъв перфекционист, особено към себе си, и се замислих дали наистина са впечатлени от мен или просто от леееко хиперболизираната представа, която имат за мен. Затова съм благодарна на всички вас, които четете блога ми, задето сте останали и след първоначалния "уау" ефект!

Хах, как започна тази публикация, докъде стигна. Така е като я пиша на три пъти. Или поне за три си спомням. Ама нали все апелирам хората да правят каквото им идва отвътре, както и когато го чувстват. Та и аз така, затова си позволявам да не е най-логично свързаната ми публикация :).

И малко уж по темата, не предполагах, че дивите прасета имат толкова дълга коса. Незнайно защо като видях тази свиня майка, ми се прииска да й сплета плитка. Ама сериозно, представете си я с плитка, рибена кост :)) .

Ех, колкото път бихме за тези гепарди. Мама каза, че по телевизията изглеждали по-истински, тези приличали на плюшени играчки. Нали разбирате, плюс минус малко кръв по муцуната :) .

Добре, че имам още снимки от Африка, при това не само с животни, та ще имам възможност и за по-смислен текст. Дотогава... радвайте се на хората, емоциите, жестовете, зимата, пък ако не харесвате зимата, радвайте й се още повече, защото така оценяте повече лятото :) .

четвъртък, 6 декември 2012 г.

Липсва ми...



Евтиният хляб с купони на село, който догодина няма да ми е толкова евтин, понеже загубих 200 купона. Или хич да не около 150 лв, ако ги обърнем в пари. И с житото ме излъгаха, та айде още 600лв загуба. Те парите не ми липсват, липсва ми честността на хората. Липсва ми и да имам проблеми от този сорт - кой на кого си дал житото, кой си купил праскови за 60 стотинки килото, кой за лев и петдесет. Тоя втория, будалата, съм аз. Ама да кажа, че аз напявах да минем през борсата, ама не, борсата много далече - купи си праскови от селския магазин в Раковски, пардон - градския магазин, нали за такъв се водят. Градски, градски, ама все същите селски пазарлъци. Липсва ми ей такива мисли да са ми в главата.

Липсва ми хубавата светлина. Откакто съм тук съм снимала само картички и една преяла катерица. Дори и картичките малко насила ги снимам, ей така, колкото за активност. Събуждам се все едно посред нощ, а тамън мине пладне и вече вън пак е като нощ. Но пък катерицата наистина беше преяла - на това ни учеха - как да различаваме преяли катерици. Е, те го казаха много по-сложно и завъртяно, сакън да не ги обвини някой, че ни учат на "прости" неща.


Липсва ми да съм част от данданията вкъщи. Брат ми е прав, че сега си говорим повече, в сравнение с когато си бях на село, ама не е същото. Липсват ми хора, които могат да ми произнесат името.
Липсва ми чувстото на ситост, на храна, на емоции. Липсва ми да ми е вкусно. Знаете ли - дали ще ям или не , все ми е тая. Не се чувствам различно след като съм яла. Не чувствам глад, ама и ситост също. Имам списък с всичко, което ще ям, като се прибера. Още по-дълъг пък ми е списъкът с нещата, които ще помъкна наобратно. Аз от носталгия още малко и вафли "Боровец" ще проям , а не обичам шоколад.
Хах, сега се сетих, това ми беше сиромашката вечеря на село, когато нямах печка и вода - 2 филии хляб и между тях вафлата.
Липсва ми като е чесън да мирише на чесън - тва ако слагах същото количество, ама нашенски чесън, и съседите щяха да го помиришат. Баба ще ходи на село да вади морковите - първо, ха, да види той съседа, има моркови, второ - искам си ги, моите си моркови. Тея дето уж под ябълка не можели да растат. Дето всеки ден ги проверявах поникнали ли са, не са ли, заради които ставах "като малаче", понеже бяха на неудобно място за поливане и трябваше да премятам един кален маркуч. И съседът цъкаше след мен: "Ее, каква е тая твойта любов с тоя маркуч, стига си го размятала вече, де!", без да разбира защо ми става смешно като го чуя - тъй де, все пак съм на баща ми дъщерята, който държи всички простотии от него да науча, а не от улицата ;р .

Чувствам се дебела. Без да съм такава. Липсва ми физическата умора - вечерта да се просна на леглото и да не мога да стана. Какво е здрав сън ли - здрав сън е когато цял клан мишки се разхождат върху юргана ти/а вероятно и по теб самия!/, ама ти си спиш и спиш, нищо че мишките цял концерт от неприятни звуци изнасят. Сега се чекна по цял ден на един стол и чета, решавам минали изпити, готвя и ям ей така за принципа, понякога гледам стари български филми и слушам "Хубава си моя горо" .
Е, явно има ефект от чекненето, понеже на междинните оценки имам 7 шестици и една петица. Няколко пъти ходих да бягам в близкия парк - голям зор ми е, просто не ми се получава да бягам ей така без причина, без някаква крайна цел. Миналата седмица ми беше прекалено студено, че да вися на спирката и бягах до общежитията, голям мотиватор се оказа шотландския вятър.


Ходих на нещо като мини семинар за храната - био, органична, локална, кой каквито етикети иска да й слага. Беше забавно, радвам се, че отидох, ама ми стана и малко мъчно, понеже аз всичкото това го знам и съм миналата през този етап... искам вече следващия.
Писах на всички близки ферми, предлагайки се като доброволец, ама не ме искат. Тези, които благоволиха да отговорят, казаха, че не им трябва поредният студент, може ли да ме сложат на списъка с чакащи. Сериозно - списък с чакащи за мераклии да работят безплатно?! А толкова сърцераздирателни ми бяха писмата - то ако някой може да се превъзнася по земя и градина, аз съм.


Липсва ми дядо. Вече мина време, но той не ми липсва по-малко. Прияждат ми се лионски наденици, като се сетя за него. Тогава работеше само една електрическа скаричка, която за да добиете представа колко работеше - дядо не ми даваше аз да я включвам в контакта. Много им се радваше на тези наденици, понеже в селския магазин не ги продават, и изобщо "кой като нас". Цепихме ги на две и скаричката винаги ги прегаряше отгоре. И дядо винаги побутваше към мен парчето, на което се е паднало повечето кашкавал.
Иска ми се да му бях казала, че аз ще се погрижа за село и, че всичко ще е наред, да не се притеснява. Е, може би и сега ме чува.
Та така, ще се чекна засега на стола, ще взема да стана някой супер учен, който с 1-2 кратки експедиции си изкарва достатъчно пари за цяла година и ... ще мога да купя и по-сносна скара :) .

Пък дотогава вие се радвайте на България и заради мен, от моето пристрастие няма накъде повече, ама наистина - от наше село по-хубаво няма :) .

П.П. Всичките ми картички се продават в Сладкарници за цветя "Галя" , в град Пловдив, на ул. Христо Г. Данов 30 и ул. Железарска 27. Нямам нищо против да мога да си купя печка и преди да съм станала велик учен :) .