сряда, 16 януари 2013 г.

Следпразнично




И отново дъждовен, мрачен и меланхоличен Единбург :) . Абе, усмивката на края на предишното изречение е малко измъчена, ама от утре като ме завърти учебната дейност и няма да имам време за такива чувства. 
Имах тооолкова хубава ваканция! Ех, добре че беше тя да ме топли сега :) . Тази усмивка е по-искрена от предишната :) . 

Беше ми кеф просто да говоря на български, да се спъвам по български тротоари, да казвам "Благодаря", да гледам радостта в очите на моите си хора, когато ме видят... Не, наистина, отчитам го като лично постижение, че уча в Единбург. Не толкова заради високите изисквания, по-скоро защото е ама толкова извън моята "удобна" зона, че няма накъде повече. То аз все още шашкам хората, че уча в чужбина, аз, дето се разхождам по улиците, ядейки туршия от трилитров буркан. В моя защита, беше много хубава туршия и тъй и тъй имах вилица в чантата /естествено, то в моите чанти само такива тривиални предмети има/, та защо да чакам да се прибера.


Е, не ми е съвсем ясно как точно ще се вмести селото и България в научната ми кариера /ама как важно звучи, тъй де, няма да си играем на дребно,я/, ама предпочитам да го карам стъпка по стъпка, с дежурната вяра, че всичко ще се нареди. Това ми е философията и за носене на багажи, междудругото. И как само ми прескача мисълта, ама да, за мен са много логично свързани.
Все се надценявам и така ги нареждам тея чанти, че като дойде време за тръгване и ги погледна, за момент се чудя ще стане ли тая работа, няма ли. Ама понеже обикновено бързам, грабвам ги и шшш, те верно тежали много. Първо до пътната врата. После си почивам като стигна поляната. И до черниците на баба Нанка, на моста и айде, добрах се до спирката. Като се пъна да бягам в Единбург, пак така - малко по малко и то взех, че стигнах. Обикновено даже си подминавам крайната цел, понеже като я достигна, си викам : "Брей, ми то не било чааак толкова трудно, мога и още малко".

Ама щеше да ми бъде прекалено лесно, ако се придържах безрезервно към тази философия. Всичко искам, сега го искам. То и затова си знаех аз, че няма да свърши светът - кой свят би свършил преди да съм се влюбила за първи път, преди пак да се чуе детски смях на село или в малко по-скорошен план - преди да съм си изяла компотите?! Не и моят. 
Толкова неща ми се правят, обикновено в неподходящи моменти и нереалистични количества, ама знаете ли, обикновено ми се получават. Някой път са вмъкнати измеждудругото, остават незаснети, но не и забравени. Поне засега, пък като ги има и в блога, още повече :) .


Изминалата година ми беше най-любимата досега, изобщо ако можеше да бъде опредметизирана по някакъв начин, щях да я прегръщам и да й се радвам :) . Вярвам, че хората се променят, пък от нас зависи към какво. И сакън да не пропусна да се рекламирам, но да - мисля, че съм се променила към по-добро. По-щастлива съм, пък за мен тези две неща вървят ръка за ръка.

Като съм започнала с прегръщането - да, напоследък много съм се отворила в тази насока. А преди нито давах мен да ме пипат, нито ми е идвало отвътре аз да прегърна някого. Толкова ми беше противоестествено, особено срещна някого на улица, той се засили към мен, аз в режим на защита се отдръпвам, ама после пък ми светва лампичката за благоприличие и решавам да се прежаля, изобщо странна и конфузна ситуация. Сега пак изпадам в малко странни ситуации тип говоря си с някого и прекъсвам разговора с "Ее, може ли да те прегърна?", ама май е по-добрата алтернатива. Изобщо срещнах хора, към които мога да изразя емоция без да се насилвам; хора, които заслужават да ги прегърна. И още повече, обърнах заслужено внимание и на хората, които винаги са били до мен и към които не винаги съм била толкова щедра с прегръдките.

Макар да нямам доказателство в снимки - правих сирена и даже запалих и други по това занимание. Отсега планираме лятното производство, пък аз може и да споделя по-подробно какви сме ги свършили. Брито пааак не стана на Бри, ама ние не се даваме лесно, ще има 6-ти дубъл. Козето, обаче, оо, козето беше най-хубавото, което съм опитвала досега. Нали разбирате, от двата вида, които съм яла, моето по ми харесва :)) . Оформено като руло и отъркаляно в подправки, полято със зехтин - абе един път е.
И за овчето направо се избиха, аз съвсем малко опитах от него - по-голям кеф ми беше да черпя и да се радвам на реакциите. 


Всички рафтове в избата са пълни, при това само 1/4 от тях с буркани от времето на прабаба ми. Познават се по това, че тогава капачките не са се казвали "Роси" :)) . Градината е изорана, с изключение на едни 30-тина квадрата, които ще обръщам наръка, ама това ми е работа за час, час и нещо, все пак аз декар обърнах по два пъти. И явно наистина ми е ден да се рекламирам. Е, няма да се идеализирам - доброволно се предадох пред един особено упорит троскот и не съм държала вилата по правилния начин, щяла съм да изкривя сапа на съседската вила /не си мислете, че не искам да си купя моя, ама на, кът са явно хубавите вили/. Пфф, какво да кажа, на крив човек и вилата му е крива. Ама иначе ме забавляват съседите, аз тук много ги нареждам, но са добри хора, просто много ограничени, а мен най ме бива да излизам извън техните рамки :) .


Учих, разбрах, че даже обичам да уча. С такъв кеф се готвих за матурата по БЕЛ, все още възмущавам брат ми и сестра ми, като им казвам, че ако можех, пак щях да се явя. Еми не мога да го преживея аз това 5.98! И оттогава имам по-различно отношение и към езика, и към литературата. Чета много блогове и грешките ми правят впечатление. Дори някои направо ме дразнят, а после и аз се дразня от себе си, защото съм сигурна, че и в моите писания има такива. Нямам навика да се чета, но напоследък се упражнявам в "Намерете n на брой правописни/пунктуционни/граматични грешки" върху старите си публикации. Разчетох се и на книги, особено от български автори. С ясно изразени предпочитания към по-селските, шокиращо направо :) . Да живеят огромните дядовски елеци с още по-огромни вътрешни джобове, що литература пренесох в Единбург! И 2 компота, и люти чушки, и сладка, и бисквити "Закуска", изобщо добре, че имах и книги да замажа малко положението, иначе изглеждаше сякаш ще отварям лавка.


Научих се да си пестя усилията за хората, които биха ги оценили. Често залитам в тази крайност, понеже като правя нещо, все ми се иска наистина аз да съм го направила от-до, а това поглъща време и наистина усилия. Тях обикновено ги дарявам на драго сърце, но да, втори път няма да меся хляб за хора, които ме питат "Ми ти защо не си купуваш от магазина, даже купони имаш?!" Аз купоните ги загубих, ама не е това идеята .


Блоговете, моят и всички, които следя, също са голяма част от изминалата, и от настоящата година. Ех, към колко интересни личности ми отвориха очите! Пък после същите личности, които са ме вдъхновявали и усмихвали, казват и по някоя добра дума и за мен, изобщо хубаво е :) . Благодаря ви и се считайте прегърнати!

18 коментара:

  1. Уникална си, Гери! Красива си, талантлива си...дарена си с толкова много неща и е ти кажа: С право се чувстваш щастлива! Аз съм щастлива, че попаднах на твоя блог и вече повече от година като видя твоя пуликация, лисето ми се озарява с истинска усмивка! Осъзнала си много неща, но си остани все така естествена и неподправена! Прегръдки и от мен!
    П.П. Иска ми се да видя това уникално козе сирене поне на снимка :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ех, много ме зарадваха думите ти, благодаря ти от сърце!
      Хахах, за моето сирене може само да се говори, наистина нямам нито една снимка, а постоянно си го хваля, дотолкова, че вече ме питат дали наистина съществува :)) .
      Лятото замислям да подготвя стъпка по стъпка за няколко вида , ние така процедираме - купуваме си поне по 6л от краве, козе, овче мляко /или каквото намерим/ и цял ден се въртим около тенджерите - да подчертая, че наистина се въртим, щото то е пипнеш го, меко е още, пипнеш го след малко пак и така. Дали ще направим половин кило или 4-5 , времето и усилията са все същите, само тенджерите трябва да са ти достатъчно големи :)) .
      Лека вечер :) !

      Изтриване
  2. Огромно удоволствие е да те чета / може на "ти", надявам се :)/. Възхищавам ти се и много ти се радвам! А каже ли някой нещо лошо за младите хора в България, аз ще показвам твоя блог.
    И ще чакам рецепти за тия сирена.

    П.П. Хората, които са те направили, това което си...прегърни ги! Много силно!И предай искреното ми възхищение и на тях!

    ОтговорИзтриване
  3. Хайде пък ти сега. Ей ги кога ще минат тези 4-5 години и ще си си обратно на село:)
    Много ти се радвам! Честно! Особено с виличката в чантата и трилитровия буркан с туршийка:)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. О, те, че ще минат бързо - не се и съмнявам, просто после би следвало да си намеря работа, а такива на село са кът, евентуално бих могла да се добера до помощник-кравар, при това с връзки, понеже се разбирам със семейството, което пасе кравите :) .
      Но пък може и да стана леко преквалифициран производител на домати. Всъщност сумати идеи имам в главата, все на някоя трябва да й излезе късметът. Е, дотогава ще омрънкам света,че и калта е по-кална на село, но пък искрено се радвам на всичко, което научавам в университета и това обикновено потиска носталгията ми - пък и ако съседът през две къщи реши да спре да ме краде, всичко наистина си е както съм си го оставила и ме чака :)) .

      Пожелавам ти един прекрасен български ден!

      Изтриване
  4. Прегръдки и затеб! Отново много зареждаща публикация!

    ОтговорИзтриване
  5. Запали ме на тема „сирене„..още едно нещо ,което си заслужава да се опита.С нетърпение очаквам рецепта ти и вярвам,че след толкова опити ще е толкова добра,че може и да се наложи да изваждаш патент.../бади здрава.milena

    ОтговорИзтриване
  6. Благодаря за прегръдката! Чувствай се прегърната и ти!!!! Възхищавам ти се! Дете - мечта! Умно, талантливо, работливо и родолюбиво.
    Чак на моменти ми се струваш нереална!
    Но историите ти са толкова земни и истински, че няма начин да не разбера колко си истинска и ти !!! Бъди щастливо, мило момиче!!!

    ОтговорИзтриване
  7. Радвамм ти се,затова,че макар и в Единбург,не си забравила сиренето и колко е кална калта на село...чета те с удоволствие!!!

    ОтговорИзтриване
  8. Ммм, сиренце...давай рецептата за Бри-то, другите ги знам.
    Много си лъчезарна на снимките, звучиш страхотно, както винаги те изчетох на един дъх.
    Надявам се и на някоя друга Единбургска снимка - ще ми е интересно да погледна през твоите очи...

    ОтговорИзтриване
  9. Отидох да си отворя един компот от праскови, да се почерпя по случай новия ти пост, че винаги ми се дояждат :) покрай тебе. Козето сирене го отказвам, но благодаря за споделеното и картичките - както винаги ми беше уникално приятно, на мен и на цялото ми семейство.
    Гуш и от нас.

    ОтговорИзтриване
  10. Истинска си,Гери!И естествено красива!Ще очаквам нещо като пътепис за Единбъръ...

    ОтговорИзтриване
  11. Поздравления за хубавата ретроспекция и красивите картички! :)

    Във връзка с областта, в която се развиваш, проучвала ли си възможността да вършиш бъдещата си работа отдалечено (през интернет), докато поливаш доматите на село? ;) Ако е възможно, би било страхотно!

    Относно книгите, можеш да не ги носиш от България и да заемат ценно място (и килограми) в куфара, което можеш да употребиш много по-разумно (с компот от праскови например :р). Погледни http://chitanka.info . Доста от българските класици (а и не само те) са качени в електронен вариант, а в комбинация с електронен четец/лаптоп си е като да си носиш личната библиотека в джоба/на гърба.

    Хубава събота и усмихната нова година! :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти за добрите думи! Моят идеализиран вариант за работа е да ходя на експедиции за около месец и после да си обработвам данните и финализирам проучванията на село :) . Друго нещо, което би ми било хем удобно, хем приятно, е да пиша по специалността си в някое чужбинско списание и да допринасям и със снимки, но да се осъществява през интернет, та да може пак да съм си на село. Абе все ще се наредят нещата :)) .

      А за книгите, ооо, аз всичките ги пренесох върху себе си, в един огромен дядовски елек, по-съмнително трудно можех да изглеждам, но нито една не беше претеглена. Без да преувеличавам 15-тина килограма върху себе си имах. Да живеят многото джобове! Благодаря ти за сайта, ще го погледна!

      Приятен уикенд и на теб!

      Изтриване
  12. Гери, само като те чета, ми идва да захвана трилитров буркан с туршия... само дето нямам наоколо, ни буркан, ни туршия :). Прегръдки и за теб! Остани все така позитивна и усмихната!
    Пожелавам ти една щастлива 2013та!

    ОтговорИзтриване
  13. Забележително! Паднах си по всичко, което прочетох и видях. Моя приятелка съблогърка ми посочи това прекрасно място и съм и благодарен за това. Върти ми се една мисъл,едно усещане, което изпитах докато четох за доматите, краставиците, къпините и т.н. :)...а бе ще взема да го споделя :))) - почувствах се като у дома си, докато гостувах тук и със сигурност скоро ще дойда- май ще се поразровя да прочета и по-предишните неща, извинявам се за любопитството, ама...:)
    Аз сигурно трябва да се представя, понеже съм за пръв път тук - казвам се Галин и засега пиша в блог.бг : shining.blog.bg . Заповядайте някой път, ще ми бъде приятно. Както ми беше приятно и сега! Поздрави и до среща!

    ОтговорИзтриване
  14. Гери, зареждаща с ведро чувство си, както винаги, усмихна ми деня!

    ОтговорИзтриване