неделя, 20 януари 2013 г.

За мотивацията, вдъхновението и мисиите

Последните няколко дни се чувствам малко по-особено. Все едно събирам сили за мисия. Вдъхновявам се, ядосвам се, акълът ми се стрелка от една тема на друга.

Лекциите ми са толкова ангажиращи и поглъщащи, че последните няколко дни или чета, или гледам документални филми. Е, измежду прочетените материали е и "Хайка за вълци", но всичко останало е все тематично обвързано с хората, земята и с малко, и с главно "З" .
Един от лекторите сподели, че за него тази област е толкова вълнуваща, че не разбира защо повече хора не проявяват интерес към нея. Въртят се разни криворазбрани понятия като "глобално затопляне" и "парников ефект", успешно се налагат вредни храни, които се ядат, понеже повече за епитета "вредно" не се знае - как вредят на човека и само на него ли вредят са просто подробности.

Ядосвам се на масовия непукизъм, чак отвътре нещо ми закипява и ми се иска да предизвикам промяна. И колкото и да се ядосвам, не мога да не проявя и разбиране. Нали трябвало да опознаеш нещо, за да го обикнеш? Баш в липсата на познание е проблемът. Ако го нямаше при мен фактора "село", моето може би също щеше да бъде ограничено, защото щеше да се уповава единствено на училищното ми образование. То пък успя успешно да предизвика у мен чувства на безкрайно отегчение и повърхностно отношение. И не само у мен. Краткото време, през което се изучава екология, масово се посреща с досада, ама да ви кажа честно - досадно беше.

Добре, че съм достатъчно смахната, при положение, че не понасях нито биология, нито химия, нито география или физика, да реша да ги уча всичките накуп. И знаете ли какво, харесва ми. Много. И всичко е толкова свързано, че и през ум не ми минава да хвана една наука и да уча само нея. Ентусиазират ме неща, които в училище ако съм запомнила, е било само и единствено заради заветната шестица. Непонятно ми е как науки, които в основата си за  нас и нашия свят, успяват да се предадат по начин толкова далечен и суховат, че вместо по-задълбочен интерес, предизвикват направо отвращение. Пък ако си мислите, че преувеличавам, не сте виждали как се зубри за контролна по биология и как се издирват медицински бележки все едно са разковничета, понеже часовете са направо непоносимо скучни.

Не мисля, че е виновна материята, а начинът, по който се поднася. Първият семестър учих точно гимназиалната програма от 9-ти до 12-ти клас, бонус някои педантични подробности, но иначе съвсем същото. И видях, че може и иначе.  Не ни пукало за света ли? Според мен даже прекалено много ни пука, ама само за нашия си, ограничен от интереси или липсата на такива, свят. Както аз се превъзнасям по компоти и домати, така и съквартирантката ми гордо изрежда колко вида трева и какви хапчета била взела преди два дена. Два дена, защото ако беше по-скоро, нямаше да е в състояние да изрежда :) . Не искам да изтъкна себе си, защото колкото по-близка ми става тази тема, толкова по-необразована за нея се чувствам. Днес ми се насъбраха няколко глупави или некоректни коментара из социалните мрежи и много ми се искаше да кажа нещо. Липсата на компетентност ме възпря, а дори и да си мисля, че знам нещо, ехеее още колко има за учене.
И все пак, водната пара е парников газ, при това най-важният в нашата атмосфера и има много общо и с парниковия ефект, и с дъждовете. Екологията не е наука за спасяване на изчезващи панди. Тъй де, да си имаме уважението, понякога спасяваме и дюни, зависи дали в този момент съществуват или не по документи. Пфю, олекна ми.

Омръзна ми да виждам "Няма такава държава!!!" лепнато навсякъде, независимо дали става въпрос за миризливия дядо, който за твое нещастие е седнал до теб в автобуса, или за поредния застрелян. Народът бил неграмотен, държавата - мръсна и буквално, и фигуративно. Аз, че имам склонност да издребнявам, имам, ама на тея критерии отговаря не само нашата родина. Дразни ме разделението между "държавата" и "хората". Понеже тя е гадна, пък ние естествено сме готини и потърпевши.

"Природосъобразно съзнание" не е отговорът на чуденката да си вземеш или да не си вземеш якето като излизаш вън да пушиш, понеже на закрито вече (уж) не може. На тази гротеска на вид, но съвсем реална и показателна дефиниция попаднах благодарение на насилена социализация по време на голямото междучасие. В този дух мога да продължа опасно дълго, но не ми беше идеята да критикувам. Не бих критикувала нито децата, нито родителите им. Не е виновна и липсата на информация, защото такава има даже объркващо много. Няма го подтика да се търси тази информация, няма го желанието тя да се осмисли като нещо близко и пряко касаещо живота.

Разбрах какво значение има учителят. Фактът, че помъкнах три тома на Йовков и ми беше терсене, че няма къде да пъхна четвъртия, е достатъчно показателен за мен. Да не мислите, че ей така от нищото се пръкна това желание да чета. Не, просто видях, че литературата не е само писане на безкрайни планове и наизустяване на сложни думи. Можело и иначе. И ако като мен си късметлия да попаднеш на "иначе"-то, тогава наистина ще се чудиш как така у другите я няма тази жажда за познание.
Виждам себе си, отново тенденциозно наивна, но и вдъхновена, мотивирана. Толкова мисли и факти са ми в главата и не мога да ги задържам в себе си, искам всичките да ги споделя. Искам и аз да вдъхновявам, да говоря за устойчиво развитие, глобално затопляне, органична храна и толкова други теми. Да говоря и хората да се замислят, че не боравя с нашумели термини, а с нещата от и за живота, при това техния живот.

В един от всичките филми, които изгледах тази седмица, една много осъзната африканка разказа следната история:
В гората пламнал пожар. Пламъците бързо поглъщали дърветата и храстите, а животните се събрали на едно място в тиха паника и гледали отчаяно в лицето на бурната стихия. Слонове, маймуни, зайци, бухали /явно е много универсална гора :)/, всички започнали да се вайкат и да оплакват жестоката си съдба. Малкото колибри бързо полетяло към близкото езеро и взело с тънкия си клюн една единствена капчица вода. Долетяло над гората и пуснало своята капка вода над огъня. Върнало се отново до езерото, взело още една и така отново и отново. Слонът, който със своя хобот може да пренесе много повече вода, попитал колибрито защо извършва толкова безсмислено действие и му казал, че нищо няма да промени. Колибрито за миг спряло трескавото си прелитане от езерото до гората и обратно, за да отвърне: "Да, знам, че няма да изгася пожара, но аз давам най-доброто от себе си, а ти?"
 Съзнавам, че не можем всички да се юрнем да спасяваме света, според мен даже съвсем няма нужда, а дори и да става въпрос за нечие спасение, то е по-скоро нашето, а не на света. Той и без нас може. Нека всеки действа според възможностите си, малки или големи. Тук идва и въпросът какво точно да се прави, какъв ще бъде твоят принос към земята, природата, човечеството.

Аз лично не се виждам в лаборатория, заобиколена с всевъзможни машини и уреди за изучаване на света. Тази част я оставям за по-сериозните си колеги. Нека те да правят великите открития, пък аз ще ги преразказвам на хората, с надеждата да успея да ги докосна и може би дори вдъхновя.

13 коментара:

  1. Ех не само аз не спя... Точно свърших предния ти пост и се заемам с новият. Пишеш иникално, снимаш също уникално, май май ти си доста уникална като цяло! Продължавай!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. "Твоята капчица вода"може да удави слонове бездушни,така че дерзай!!!Прекрасни снимки,чакам още!

      Изтриване
  2. Гери, казвала ли съм ти, че си страхотна? Ще ми се да те познавах истински...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ами да се запознаем тогава :) ! Лятото може да ми дойдеш на гости, и ти и ако някой друг от семейството ти е желаещ, също! Посещението върви с бонус подозрително цъкащи съседи "Ее,кво пак си се разканила, барем да беше сложила една табела "Вход - 5лв" на вратата поне!" , но иначе за мен би било удоволствие :) . Да предопредя и, че хич не ме е срам да си хващам гостите на работа, но после предлагам и разходка на язовира за награда :) .

      Изтриване
  3. Прекрасна си, Гери!
    Мога да те чета като любима книга, с часове да се наслаждавам на снимките ти и да се радвам, че те познавам, макар и само виртуално! А пък имаш общо и с любимия ми град Пловдив...
    Бъди винаги истинска и неподправена, такава, каквато и ние те познаваме чрез блога!
    Усмивки!

    ОтговорИзтриване
  4. Google Chrome засича нещо в блога ти, което смята за malware и блокира целия сайт, да си знаеш: http://i.imgur.com/zOAPygR.png

    Иначе за образование по науки, по-добро от khanacademy.org няма. Сал Кан е факир на обясняването.

    ОтговорИзтриване
  5. Считай се за успешен вдъхновител. Много се радвам на хора, които избират да правят нещо действително смислено, а да се култивират подрастващите, доколкото е възможно, е смело, трудно (всъщност може и да не е толкова трудно за този, на който му идва отвътре) и много, много важно.

    ОтговорИзтриване
  6. рядко кой от нас в ежедневието се замисля за опазването на природата и всичко, което се отнася до устойчиво развитие, глобално затопляне, органична храна - ако поне всчки от нас се опита да направи поне малко - по малко всеки ден това за земята ще означава много

    ОтговорИзтриване
  7. Отново ме развълнува ,мила-благодаря ти.Когато ми е зле-търся твоите публикации.Като мехлем за душата са.Благодаря ти./И моля,извини моята фамилиарност-това е от много и хубави чувства към тебе./

    ОтговорИзтриване
  8. Привет, Гери, много ми харесва начина, по който мислиш, сякаш чета свои мисли написани от теб. Малко ми е странно, но в същото време те чувствам близка, като сродна душа. Мисля си, че хората вече започват да се пробуждат малко по малко от всеобщата летаргия и си отварят очите за истинските неща в живота. С интерес очаквам следващите ти публикации :)

    ОтговорИзтриване
  9. Хубав пост! Държавата е гадна, а ние, естествено, сме готини и потърпевши- мн добре казано...

    ОтговорИзтриване
  10. Напоследък нямах време да се отбивам тук, но си признавам, че ми липсваха твоите истории. Сега като чета тази, те усещам пораснала, приятно е :) А мисля, че желанието ти да вдъхновяваш, вече се е изпълнило! Поне аз всеки път като те чета, се изпълвам с нова енергия и вдъхновение, а също и с надежда. Историята за пламтящата гора, е уникална и трябва да накара повече хора да се замислят.

    ОтговорИзтриване
  11. Невероятна си Гери! Нямаш представа колко хубави емоции ми донесе! Благодаря ти, иска ми се да те познавам лично! За жалост и аз прекарвам повече от времето си в чужбина, заради обучението ми. Но мечтата ми винаги е била за къща на село, с градина и всички онези красоти, които само българското село може да ти предостави... Бъди здрава, Гери и дерзай! :)

    ОтговорИзтриване