събота, 9 февруари 2013 г.

Моята дума за 2013-та

Не вярвам в случайностите. Толкова добри неща са дошли в живота ми по най-абсурдни и ненагласени начини, че не мога да си позволя да вярвам в случайностите. Кхм, от позицията на вече вряла и кипяла /надявам се долавяте иронията ми тук/, мога да кажа, че всичко си идва на мястото рано или късно. Аз все се пъна за раното, ама айде, приемам и на търпение да се уча.

Днес прочетох публикацията на Тони за избора на една дума за всяка година. В друг блог, който следя от много отдавна, вече трета поредна година попадам на същата идея, но днес, благодарение на Тони, сякаш и на мен нещо ми просветна и абе, не е случайно, че накрая срещнах идеята и на българския хоризонт :)) .
Замислих се. Една дума?! ЕДНА?! Да бяха сто и една, по приемам, след груби корекции и жестоки съкращения бих могла да го докарам до сто и една. В главата ми запрепускаха дума след дума и тамън прехвърлях трицифрената бройка и пак ми просветна. Изобщо днес за типичен мрачен шотландски ден - много светлина в главата ми.


Баланс. Бих го написала с големи букви да се откроява повече, ами ми изглеждаше небалансирано. Ето, от 1 минута имам тази дума и вече се справям толкова добре :)) .

Миналата година все за баланс се говореше около мен, с акцент върху явната му липсва. Всичко искам, сега го искам. Като бях малка, баба все ми разказваше за някакво момиче от съседното село, което откакто можело да говори ясно, все казвала: "Мъж искам, сега го искам!" И познайте, накрая го получила, ама на възраст, когато било почти законно. И аз съм така ненаситна, ама то да беше само един мъж, здраве му кажи, но не би - списъкът, който се върти в главата ми, е толкова дълъг, че от екологични съображения не го пиша на хартия :) . Тамън баланс ми трябва на мен. Всяко нещо с времето си.
Акълът ми е пръснат на 9297483 места, уж щях да пиша публикация - кога се усетих, вече бях отворила 10-тина кулинарни блога, свалила още 3 документални филма, омесила тесто за пица и започнала още две публикации. Даже и един леген дрехи изпрах. Та, затова си поставям за цел, не само през 2012-та, но и като цяло в живота, да се стремя към:

    Баланс между моите нужди и тези на семейството ми. 4 дена на село за сметка на 3 в Пловдив? Да беше седмицата с четен брой дни, по-честно щеше да е. Да се опитвам да давам поне толкова, колкото и получавам. Трудна задача, понеже те много високо са вдигнали летвата, но това няма да ме спре да се опитвам да бъда щедра и на думи, и на емоции и жестове към тях.
   Баланс
между безкрайните ми мераци и оная реална представа, която при мен е само бегло загатната. Да, искам да омеся 998714 видове хляб, ама тоя хляб иска и изяждане. Може да си взема кокошки от баща ми назаем. Ама кокошарникът има нужда от ремонт и искам ли всяка седмица да врънкам съседа да ми храни кокошките? Може да отложа кокошките за малко по-нататък ;) . На село аз съм една, при това само двуръка, а аз искам да свърша задачи за цяла бригада.
   Баланс
между селските ми увлечения и останалата част от света. Хаха, тук трябва сериозно да поработя. Че от наше село по-хубаво няма, това повече няма как да го вярвам, ама не искам да отписвам и всичко останало. Не искам след 10-15 години да съм намръщена селянка, чудеща се трябваше ли или не да види и изпита нещо повече. Аз съм се зарекла - в моите 2/3 от къща само щастливи хора и не искам да ми се налага сама да се гоня! Пък а дано да са три трети дотогава.
   Баланс
и във взаимоотношенията ми със хората. Да се раздавам, но пък и да си ценя и усилията. Дано пак да има достатъчно реколта от градината, тази година искам да подарявам повече. Искам да споделям любовта си към истинската, сезонна и обгрижвана храна. Искам да съм заразна.
   Баланс
и в живота ми в Единбург. Да извличам най-доброто от него, на всеки 100 български народни песни, да изслушвам поне по една шотландска. Да ми имаш и критериите, знам, но то от малко се почва :) . Пък и цяла седмица ядох хагъс, направо съм се изшотландила за месец напред.
И най-вече баланс в самата себе си. Да си поставям цели, да си прощавам, да се радвам на всичко, което получавам. Че понякога нещата даже са от онзи дългия списък и си струват да се спра за минута-две и да благодаря :). И в този ред на мисли...

6 коментара:

  1. Хубава дума. Къде ли ще те отведе... Но пък съм сигурна, че ще е важна за теб - по един или друг начин. И че равносметката ще е интересна :)
    Пак ме усмихна, Гери! Знаеш, че си ми слабост... Желая ти хубав и емоционално балансиран ден - поне доколкото може :)

    ОтговорИзтриване
  2. Зачудих се за себе си след прочетеното... И много не мислих за моята "дума на годината". Но нека ми узрее хубаво идеята...
    Благодаря за споделеното, адашке! Определено ме вдъхнови!
    Желая ти усмихнат ден (може и да не балансираш усмивките, нека са много и спонтанни)! =)

    ОтговорИзтриване
  3. Аз бързо си избрах думата, знам какво искам точно сега , дано да успея да постигна исканото. Твоята дума е чудесна, а с нея си си поставила тооолкова много цели. Как ще балансираш между тях? :Р Много специален , хубав уикенд от мен.

    ОтговорИзтриване
  4. Харесва ми думата ти, а след това пространно обяснение ми се струва, че избора ти е много логичен и обмислен :). Желая ти от все сърце да успееш да подчиниш живота си през тази година на добрия баланс. Аз лично много обичам да си давам подобен сорт гръмки обещания и после също толкова гръмко да си ги нарушавам... а с теб доста си приличаме по рогата :) та се зачудих успяваш ли да следваш добрите си намерения, или си остават само намерения.... ще чакам равносметката ти догодина по същото време.

    ОтговорИзтриване
  5. Толкоз преживяно и почувствано прочетох :) А дано да си заразна и дано да се множат, Райови градини и добрите хора в тях...

    ОтговорИзтриване
  6. Много хубава дума! Блансът е смисълът на добрия живот - трябва да умееш да опитваш от всичко, но и да оставиш място и за неопитаните неща :)

    ОтговорИзтриване