петък, 8 февруари 2013 г.

Шотландски дни


Казват, че били мрачни, студени и ветровити. Как, бре - в краткия промеждутък между мокрия сняг и градушката имаше слънце за около три минути :) . Истината е, че не съм най-големият фен на Единбург. Харесва ми университетът и добре, че е той, та да компенсира. Вчера за сефте минах по по-туристически маршрут из града, не е нещо уникално. Не се прехласвам по архитектурата, някакси комбинацията от сиви сгради на фона на сиво небе не ме трогва. Успешно разубеждавам майка ми и баща ми от идеята някога да ми дойдат на гости, тъй де, за парите, които те ще дадат за билети, за да дойдат тук, аз два пъти мога да се прибера до България! Предполагам, че е ясно коя опция е по-примамлива за мен :) .
Истината е, че засега времето е гадно. Всеки ще ви каже, че е гадно, ама сериозно, даже е по-гадно. Споменавала ли съм ви, че не вярвам в чадърите? Не съм притежавала такъв откакто си загубих единствения още в 1-ви клас. А за човек, непризнаващ това изобретение, няма по-добро място от дъждовна Шотландия - ами много ясно, как иначе ще си докажа аз вярата/или по-точно невярата/. Мрачно, влажно, суха земя не помня от кога не съм виждала и тези метеорологични условия не предразполагат към разходки и поглъщане на обстановката. Вчера, да не повярваш, не валеше, и докато се разхождахме, всички се удивявахме от това колко неща не сме забелязали досега. Ами да, то докато вятърът ти свисти покрай ушите и дъжда така те пери в лицето, не обръщаш внимание на сгради, паркове, паметници или разните му там забележителности на Единбург, иска ти се само вече да си се прибрал и да пиеш чай.
А що чай съм изпила, бройката е в стотици. 23 килограма куфар пълен с локуми, ядки, бурканчета със сладка и люти чушки, домашно вино, литър и половина компот и има-няма 350 пакетчета чай.
Сега съвсем ще се утвърдя като правеща най-несполучливата реклама на Единбург, но засега нещо чак толкова забележително в града не съм видяла. Забележително е когато има слънце, да, това наистина е забележително. Предполагам, че с настъпването на пролетта повече ще ми хареса.
Ботаническата градина е приятно място за разходка, всяка събота има фермерски пазар - това определено е по моята част. Цените са излишно надути и има леко снобарска нотка, но утре пак ще отида, вероятно за прясна риба.
Из уличките има рибарски магазини и всяка сутрин се носи особено приятна миризма. Има една сладкарница, на която витрина винаги има залепени поне по двама гламави туристи, но не е нещо особено, в Испания съм виждала къде-къде по-впечатляващи. Тепетата предлагали уникална гледка - вчера я видях - пак сиво на сиво, ама погледнато от високо. Но пък не можело да живееш в Единбург и поне един път да не гледаш изгрева/залеза оттам. Вчера бях достатъчно турист, та ще си оставя това мероприятие за по-нататък.

Сега съм като мечка в хибернация, всичко се оставя за заветната пролет. Напролет: ще бъда по-социална, ще излизам повече, ще ходя на нови места. Сега си ми е добре да си пия чая и да си чета книги. Но от време на време започвам и аз да си липсвам на себе си и искам да съм навън. Забравям си дежурния отказ, когато някой каже да се ходи някъде, и вали, гърми - излизам.
Така се озовах и в North Berwick - малко градче на около час от Единбург. Бонус е, че билетът е само 6 паунда. Много ми хареса. Даже "многото" ми е искрено! Една от съквартирантките ми щеше да ходи там с приятелката си и ме поканиха и мен. И тя, и аз бях изненадана, като се съгласих :) . Понеже като ще се правя на турист, съм изпълнителна, вечерта прочетох малко/много/ информация, шшт, че то там имало птички!

Реших да тръгна 2 часа по-рано от другите момичета, за да имам време да се наснимам. Приготвих си ядене за изпът, нарамих фотоапарата с птичарския обектив и след трийсетина минути вече бях във влака. Харесва ми така да пътувам, даже и на Шотландията повече й се радвам, като я гледам през прозореца. Полетата бяха побелели, небето - дежурното сиво, но беше спокойно и знам ли, направо хармонично.Четях си "Хайка за вълци" и от време на време поглеждах навън, понеже исках да видя фазани. Мъжки фазани при това. За да си обосновя половата дискриминация, ще кажа, че в България не бях виждала диви фазани, докато един ден лятото не цепих през едни треволяци към пъпешите и изведнъж на сантиметри от мен, тежко и леко тромаво, се вдигна голям женски фазан. Много се зарадвах тогава, понеже толкова неща искам да видя от природата на България, неща, които обикновено са си там, но по една или друга причина аз не успявам да видя. Мисля си, че всичко само ще ми се "покаже", когато и аз съм готова да го осмисля и оценя наистина. Може би затова още не съм видала морски орел, нищо че всяка зима на язовира имало по 3-4. Но пък пуста ненаситност, не кандисвам аз само на женски, искам и мъжки да видя!
И тамън бях започнала да сканирам с поглед всеки храст и пред очите ми се покажа едрата и шарена фигура на мъжки фазан. Видяхме се само за секунда-две, но този момент ще ми остане в сърцето - влакът профуча покрай птицата, тя вдигна глава, аз се усмихнах и после вече всеки беше по пътя си :) . Продължих да гледам през прозореца, някакси ми се струваше идеалното фазаново време. Малко по-нататък на побелелите ливади пасяха още три мъжки фазана. Беше така красиво, спокойно. За птици, които толкова се открояват на белия фон, изглеждала изненадващо точно на мястото си. Тъкмо влакът ги подмина и покрай една стара дървена ограда подскочи млада сърна, направо си беше като от зимна приказка, с разликата, че аз вярвам, че реалността е по-хубава :) .
Самото градче е малко, типично шотландско. Валеше сняг и по улиците не се движеха хора. Но пък крайбрежните птици бяха излезнали на демонстративна манифестация! Газих във водата, пръстите ми замръзваха и натискаха спусъка на фотоапарата съвсем механично. Вятърът ставаше все по-силен, ама аз от опит знам, че това прави снимането на птици по-лесно, защото от свистенето не чуват как се приближавам. А аз се придвижвах в цялата си подгизнала прелест все по-близо и по-близо. Стридоядите/на горната снимка/ най ми харесаха. Плажът беше почти пуст, аз, птиците и възрастна двойка, разхождаща кучето си.
За първи път се почувствах щастлива от факта, че съм в Шотландия заради самата Шотландия, а не заради университета. После се разхождахме по плажа, градушката много яко ни переше в лицето, но пък после за издържалите на въздушната атака имаше награда - дъга и няколко слънчеви лъча. Много ми хареса атмосферата и пак ще се върна на това място, през останалите сезони има още повече птици, даже едно от най-големите птичи чудеса на планетата е точно там.
Отдавна, преди изобщо да чуя за Единбург и университетът му, бях гледала снимки от скалите, целите побелели от накацалите рибояди. Впечатлих се, проверявах къде точно се намират. И знаете ли, точно преди няколко минути, докато пишех горните изречения, се сетих, че и преди съм чела за това място, че и преди съм искала да го посетя! Хах, как странно се нареждат нещата. Когато кандидатствах вече бях забравила за скалите и рибоядите, пък съвсем несъзнателно сама отидох при тях :) .

Всяко място си има своя чар, своите плюсове и минуси. Но пък за мен музеи, паметници и сгради не представляват нищо, ако не ги свързам с определена емоция, с определени хора. Сигурно затова съм толкова привързана към всичко българско и селско. Чета в интернет за компот от дюли /ха, изненада, не от праскови, а от дюли!/ и за мен това не е просто компот, мислите ми ме прехвърлят в следобедите, когато дядо брулеше натежалите дюли, с брат ми и сестра ми ги сортирахме по качество, а баба през това време миеше бурканите. Ех, много ми е легнала на сърцето последно време тази България, но за това по-нататък :) .

9 коментара:

  1. Чао ,Гери ! Как хубаво си описала шотландското време :) ! Върна ме 3 год. назад когато няколко дни преди Коледа се засилих за посетя дъщеря ми която живее в Сторноуей (о. Люис) .Та като излетях сутринта от Болоня трябваше да стигна при нея вечера .Това беше в неделя ....пристихнах във вторник около обяд :)) ...все по вина на ''хубавото ''шотландско време:) ! Не съжалявам обаче ,щото преспах в Единбург и видях макар и много малка част от него (дъждовно -снежна) , после в Инвърнес (и там така )! А после си седяхме все в къщи :)), следващия път ще избера лятото макар дъщеря ми да казва ,че и през този сезон вали и духа :)) !Удоволствие беше за мен да прочета чудесния ти разказ , почувствах се съпричастна с разходката ти :) ! Извини ме ако с дългия си коментар съм дасадила ! Чао и хубав уикенд ! С поздрав !

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ако е толкова лошо,защо е тази дълга,увлекателна статия...?:))Не се вайкай,момиче,сивите тонове са прекрасни,нагледах се на красиви снимки при теб,имаш възможност да видиш нови места,е,малко дъждец...спомни си "Смело сърце"!!!Поздрави сърдечни от България и бъди здрава!!!

      Изтриване
    2. О, аз нито казвам, нито мисля, че е лошо! Идеята ми по-скоро беше, че заради времето много хубави места остават незабелязани, пък аз не съм от вайкащите, всяко нещо си има положителна страна - никога досега не съм пила толкова чай, че понякога даже и в приятна компания :) .
      Поздрави и от днес почти слънчева Шотландия :)) !

      Изтриване
    3. Гери,това мрачно време там не е за слънчеви хора като теб.А като знам времето в "слънчева Калифорния-Пловдив",няма да ти е лесно.Но гледай да си намериш компания,тогава и най-мрачното време ще ти е безразлично.А снимките ти са уникални.Умееш да хванеш мига.Поздрави!

      Изтриване
  2. Здравей Гери ! И на мен ми се случи това което ти описваш в този си разказ.Бях гледала в интернет снимки на язовир Въча снимани от хотел Чилингира и аз си въздишах и мечтаех да отида там .И веднъж като бях на еднодневна екскурзия из България , неочаквано за мен автобусът спря за кратка почивка на хотел Чилнгира.Така мечтата ми се сбъдна и неочаквано попаднах на мястото което многократно бях видяла на симки.А мястото наистина е вълшебнао !
    Поздрави от България !

    ОтговорИзтриване
  3. Поздрави Гери от една също толкова мрачна и сива Прага , днес и тук имаше слънце, а валеше сняг на огромни парцали, а вятъра е ... И на мен ми е трудно още да погледна градът откъм красивата му страна :)) много обичам да чета разказите ти! Страхотни места и снимки :) Красиво е много, да у дома е най - хубаво, но това е само защото си е нашият дом и там са спомените и хората, които обичаме :)

    ОтговорИзтриване
  4. Гери, аз не само съм се превърнала в голям фен на чая заради мрачното време (всъщност, по принцип си го обичам, но през зимата изпивам огромни количесвта от него), но също като теб и мечките съм в "зимен сън". Нямам търпение да ми е слънчево, топло и комфортно. Благодаря ти за хубавия разказ, за настроението, с което всеки път ме зареждаш! Снимките ти са много красиви!
    Усмивки и поздрави! :)

    П.С. С какъв фотоапарат снимаш? А обектив?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. И аз ти благодаря за добрите думи! Снимам с Canon 7D, птичарските снимки са с Canon 400mm f/5.6, всички останали с 24-70мм f/2.4, пак канонски :) .
      Лек ден!

      Изтриване
    2. Заподозрях, че сме от един отбор с теб. :))
      Имаш страхотни обективи и чудесна камера, а снимките ти са уникални! В този случай е важна не толкова техниката, колкото задапаратното устройство, а ти наистина се справяш прекрасно!
      Има на какво да се науча от теб. :D
      Усмихнат ден!:)

      Изтриване