петък, 15 февруари 2013 г.

Моето село - Тюркмен

От няколко дни чета сериозно. Такава ми беше и уговорката със самата себе си. Уви, умишлено оставих вратичка и не уточних за какво ще чета. Успокоявам се, че наближават събота и неделя - време за наваксване на учебния материал. Дотогава едни мисли не ми дават мира и понеже вярвам, че човек трябва да прави каквото му идва отвътре/с уговорката нещото да е чисто и добро/, реших да споделя какво ми ангажира акъла. Белким после успея да се съсредоточа върху биология и устойчиво развитие, ама не от клипчета в ютуб, ами от претъпкани със сложни думи учебници.

Карам на пълна импровизация и не съм подготвена със снимков материал, лятото ще следва продължение. Из фейсбук се върти една стара моя снимка придружена с материал от списание "Органично". Не съм вманиачена на тема авторски права, но ми е малко странно как при копирането на текста последните два реда с името ми и адреса на блога са някакси случайно пропуснати. Забавно ми беше да чета коментарите, някои хора са много мили, други по-малко :). И на двата вида благодаря, провокирахте размисъл у мен. Зачетох се за хора, живеещи на село, докоснах се и до техните истории. После четох и за самите села, редят се едни звънки имена - Земен, Свежен, Розовец...
Написах "Тюркмен" в гугъл - следват две тъжни истории, новини за разни чужденци, носещи "Тюркмен" като фамилия, три продаващи се имота и достатъчно злобни коментари по адрес на селото, че вчера цяла вечер ми беше мъчно. Не разбирам защо някой би се изказал толкова остро за място, което не познава - място, което е нечий дом или далечен спомен от детството. Болно ми беше, че едно дете е загубило живота си, а под статията хората разнищват туркофилите и плюят държавата задето позволява да има село, казващо се "Тюркмен". Затова ми се прииска някъде в пространството да има и някоя добра дума за Тюркмен - моето село, моето място, може би бъдещият ми дом, на мен и на бъдещото ми семейство :) .
Името. Ако въведете "Тюркмен" в GPS устройство и му се доверите, неволно ще се превърнете в туристи в Тюркменистан, Азербайджан, всяко устройство в различна държава изпраща, рядко в България. Но в България има такова село. Години наред не съм обръщала внимание на името, българско, турско хич не ми е и минавало през ума - това беше просто моят Тюркмен. Толкова мой, че напук на всички аз слагам ударението на първата сричка, нищо че всички останали наблягат на втората. Недопустимо било в България да има село с такова име - тези, които мислят така, сигурно не ядат фъстъци, не спят върху чаршафи и никога не са изкачвали връх Мусала. Абсурдно ми е. Защо трябва да се правим, че 5 века робство или както сега му казват "влияние" не са оставили своята следа в културата ни? И честно казано, какво толкова, та това е просто име, което не го прави по-малко "българско" от всички останали села.

В Тюркмен, впрочем, турци няма. След Освобождението са напуснали селото, а българите са се завърнали по земите на прадедите си. Името останало - винаги е било Тюркмен, не е сменяно нито един път. С тайната замисъл някога да дразни превзети патриоти :). Че то има турци, живеещи в България, които са впъти по-българи от средностатистическия ти Бай Ганьо. Но най-вече, защо трябва да си мерим българщината, вместо просто да бъдем, да я чувстваме и обичаме? А да ни имаш и критериите, едното име.
Следващата мишена са ромите. Съседното село е къде-къде по-окупирано, но не, Тюркмен е "свърталище на цигани", просто защото е Тюркмен и така трябва. Не съм ходила много из долната махала, но в моята открай време има една единствена циганска къща. Е пък няма нужда случайни хора да обиждат леля Станка и мъжа й. Изобщо дразня се, когато се говори по презумция, има един шаблон и давай да го лепкаме на всичко що видим. Дворът им е изметен, подреден. Имат кобила, която се казва Гергана. Добре, де, леко съм пристрастна. Снимах внучката им и им подарих снимките, за да ги изпратят в Гърция на майка й. И те са хора с истории, мъки, радости и неволи. Тази зима на моята улица пушеше само техния комин. Гонех едни кълвачи на пътя, когато чух някой да ме вика по име, при това така, че "Герганооо" да не ме дразни, даже има уважение в обръщението. Как ми се зарадва, предишните дни все се чудел нямало ли да си дойда. Помнел, че имам жито, а нямал с какво да нахрани кобилата си. Уговорихме се лятото да ми свърши някаква работа, дойдоха с жена си за житото и очите им светнаха. Стиснаха ми ръката за благодарност. Нали се сещате, че те, ако искаха, можеха 9982374 пъти да ми свият житото, но не - чакаха ме, за да ме попитат. Предпочитам да съм наивна, напук ще вярвам в доброто у хората. Изработил ме бил, кой знае дали лятото ще ми докара тор, знаете ли - не ме интересува. Наистина. Аз моята част съм я изпълнила. Та и те душа носят, опитват се да изхранват семейство и толкоз. Не е толкова различно от това, което правят всички останали. И да, заради моите убеждения, баба ми живее в страх, че ще се омъжа за циганин. А като съм била малка така била внимавала да ме помете, когато мете пътеките...

Забележителности. В сайта на общината услужливо са сложили един голям минус срещу забележителности, културни, исторически, природни, какви да е, кът са. В съседното село Гранит се намира най-старото дърво у нас - летен дъб на 1668 години. Веднъж с дядо ходихме да го видим, аз с ролери, той на колело, сега ми се иска пак да отида - да видя това величествено дърво преди да загине напълно. Плашещо е, че то е оцеляло десетки векове, а само няколко десетилетия човешка дейност и спорна глупост са способни да сложат край на животът му. Сега местните събират жълъдите, за да си прихванат помомци на вековния дъб. И аз искам, ама то аз какво ли не искам.

Край другото съседно село пък е мястото с най-чистата питейна вода/информацията ми е отпреди 2 години/. Мой Тюркмен, посредата, нищо не намазал. Почти едното, замалко другото и накрая нищо. Поне на хартия. Край къщите тече малка рекичка, лятото е удачна за лов на каракуди, пък зимата като замръзне - за пързаляне. Баща ми се е къпел в бента, сега е пълно със змии. Моите впечатления са силно ограничени до т.н. Горна махала, идното лято ще се разходя повече. Има голяма поляна, някога имаше и кошари за овцете и козите. Всяка сутрин по моята улица минават кравите и козите, това е атракцията на деня. Като малка обичах да ставам рано, за да излезна на пътя да гледам животните и да слушам звънтенето на чановете. Всъщност все още обичам да го правя. В далечината се вижда Сърнена средна гора, иначе наоколо всичко си е типичния кър. Лятото тревите изгарят, комарите хапят зверски, слънцето пече силно, но също толкова силно пеят и пчелоядите всеки ден на смрачаване. Ако кипи някаква бурна културна дейност, до мен информация не е стигнала. Иначе има хранителни магазини, две кафенета, в които от сутрин до вечер на пост са дежурните дядовци с няколко кутии цигари и тесте карти. Веднъж на единия му се счупи стола и както си седеше падна. Това общо взето е всичкото развитие, което събирането е претърпяло през годините. Лятото има и млади хора, чува се глъчка. Чуват се и разни пиянски истории и гърмежи. Специалитетът на селото е "свински уши за рупане", но май поради слабото търсене спряха да го предлагат. Има събор, курбан за откриването на лова, типичните селски събития.
Честно казано все още не съм общувала с много хора от селото - иска ми се да ви разкажа за баби, които точат невероятно вкусни баници, за безкрайни добрини и мили жестове. Сигурна съм, че ги има, просто аз обикновено съм прекалено заета да си съживявам доматите, че да забележа. Има време.
Спокойно е. Почти. Няма коли, но пък явно селото е под някакъв ключов завой на въздушните пътища и постоянно се чуват самолети, които понякога летят опасно ниско. Когато аз бях малка постоянно от някъде се чуваше: "Са-мо-лет но-мер пет ..." Къщите са си типичните селски къщи, има няколко по стегнати, две дори с райграс, има и много изоставени, вече порутени. Продаващите, впрочем, са много евтини - зависи колко е на зор собственикът, дори и под 10 000 лева. Традиционно къщите са с големи дворове от около три декара, ако имате късмет имотът да не е бил делен помежду 992847 наследници, може да ги сварите и трите :). Селото е подходящо за отглеждане на зеленчуци, овощни дървета, маслодайна роза, лозя, деца, животни, семейства.

Следва графата "някога". Някога най-големите бадемови насаждения в България са били в землището на селото. Или поне така казва баща ми. Родът на баба ми са били от най-богатите в селото - имали са фабрика за стафиди, за червен пипер, 30-тина декара ябълки и праскови, ниви, ливади... Под металния капак, който явно не бил там само за да има в какво да се спъвам, лежи мощна помпа, с която се е поливало чак в центъра на селото. Двама души само можели да я пускат, вече и двамата не са измежду живите. Аз се шегувам, че като се омъжвам, ще тествам евентуалния кандидат дали може да пусне помпата и чак тогава ще се съгласявам. Хаха, като се замисля, не е съвсем на шега това, поне в моята глава. Така е като вървя в комплект с 9098324 претенции. Но би било толкова поетично :). Просто ми се иска всичкото това величие, което лъха от тетрадките със спомени на прабаба ми, от думите на моята баба и на баща ми, да се случи отново. Искам аз да бъда част от него. Искам да създавам и след мен да се продължи да се гради.
Някога имаше биволи, с които все плашеха децата. Ех, нали съм го ударила на сантименталност, няма да ви спестя и още една история. Както сега по улицата минават кравите и козите, преди са минавали биволите. Опасно е за децата и по това време всяка майка прибира своите от пътя. Или поне се опитва. На заплахите със страшната биволица, баба ми отговаряла: "Аа, няма нищо, аз най обичам биволица да ме гони!" Баба ми имала и хубава, скъпа кукла. Прасето веднъж излезнало от обора и изяло куклата. Ей такива неща се случват на село. Веднъж имаше глава на крава в двора, това определено беше... различно преживяване :).

Сега има хора, които пазят някакви мили спомени от това място - обикновено ще ги чуете да се превъзнасят по чистия въздух/явно не са били на село, когато съседите си горят ореховата шума и скъсаните найлони/, вкусните домати/нищо, че иначе си купуват такива от Испания, Гърция, Турция и пак твърдят, че са вкусни/, песента на птичките, мирисът на мента и чубрица, чаят от старателно събирани билки, лютеници и изобщо всичко що е домашно - ей, както обичат да казват, сърцето си били оставили там. Ми елате си го вземете, бре! Селото, ако не друго, поне не бяга. И всички тези неща от спомените са все още там, плюс минус някоя олющена мазилка и запустяла градина. Само хората, меракът, вдъхновението, те липсват.
Аз онова прехвалено "някога" не го помня, а да ви кажа и не съжалявам. Освободена съм от безкрайното сравняване между преди и сега, не си ангажирам акъла с търсене на политически и социални причини за сегашното положение. Че то причината сме хората, съвсем просто ми се вижда на мен. И понеже трябва да го запълня с нещо този мой освободен акъл, аз се оглеждам, ослушвам, понякога се спирам ей така само за да наблюдавам и знаете ли - и сега е хубаво. Даже много. Тъжно е просто, че малцина я виждат и оценяват тази хубост. Тъжно е, защото тя може да вдъхнови толкова повече от един блог за домати...


Аз обаче хич не съм тъжна, изобщо не съм от онези вечно мрънкащите за изчезващите български села. Защото докато аз съм там, ако ще и само мисловно сега, поне едно от тези села няма да изчезне. Всичко се върти, някога пак ще се засели, пак ще е оживено - ако ти изчезнат керемидите от покрива, ще има повече от двама заподозрени/броят на живите хора на улицата/. Толкова ми е естествен и близък животът на село, а не само и на мен. Няма нужда от изпадане в крайности, аз вярвам в прогреса, напред трябва да се върви и за мен да се върнем към земята не означава да отхвърлим онази лошата, "цивилизацията". Връзката със земята не се гради  само с дървени колиби и септични ями, та това е усещане, начин на мислене, много отвъд отказването от тока, телефоните и компютъра. А защо изобщо толкова често се говори за отказване, лишаване? Е това определено не е добра рекламна стратегия. Аз, очевидно, не съм се лишила от тези удобства и примерно искам да имам интернет на село. И не мисля, че това ме прави по-малко селянка или земен човек като цяло. За мен в развитието е истината, но развитие, което се гради върху баланс, хармония и взаимност.
Мечтая си за моята хубава къща на село, където ще месим хляб, слушаме музика и гледаме филми с още по-хубавото ми семейство. Мечтая си да заслужа онази социалистическа табелка "Образцов дом", ама с моите разбирания за такъв, понеже другите, както вече споменах, са ми чужди. И всеки ден работя по въпроса, понякога само мисловно, друг път мислите се превръщат в реалност. Хаха, ако има такова нещо като "родова кръв", моята ще да е само от тази група.

В Тюркмен сутрините и късните следобеди са магическо време. Чаплите прелитат над моята градина към язовира, кълвачите се гонят по орехите, папуняците се разхождат гордо из доматите/че как да не се разхождаш гордо измежду такива домати?!/. Ама и по обед пак е хубаво. Всякога е хубаво, само очи да имаш. Язовирът е пълен с птици, както и ливадите около него. Над 120 вида съм видяла засега. През зимата на 1972г. е имало ято жерави. Аз ги чакам да се върнат. Пък и кой казва, че не са се върнали вече или че изобщо са спирали да се връщат всяка зима - това, че не ги е видял човек нищо не означава. Затова по-точно чакам да ми се покажат. И те, и морските орли.

За селото и неговата история е написана книга - дядо си купи над 10 екземпляра, ама по негови думи единият бил подарък. Хах, то като се има предвид, че сигурно е изкупил доста солидна част от целия тираж, оставаше и да не му подарят една книга :). Има много интересни истории за места, кладенци, хора... За училището, в което прабаба ми е била учителка, за пожара, който е изгорил изложбата в читалището... Аз тенденциозно опоетизирам всичко що е селско, ама знаете ли, аз така го виждам, така го усещам и хич не преувеличавам. Че е трудна кърската работа, трудна е, то затова й казват работа, а не почивка. Обикновено на лицата на хората е изписана тъга. Но пък толкова бързо тази тъга преминава в насълзени от радост очи, достатъчно е само онези, любителите на селския живот, да дойдат да си приберат сърцата :) .

В думите си досега често употребявах местоимението "мое" и производни - моето село, моята улица, моята градина. Създава някакво внушение за собственост, ама като се замисля, те мен повече притежават, отколкото аз тях. Което е малко плашещо, но пък точно за да не изпадам в крайности сега уча в Единбург.
Пък междувременно Тюркмен няма да изчезне. Да, Тюркмен няма културни забележителности, музеи, супермаркети, тучни поляни и природни феномени, но има мен, а аз няма да се откажа от него.

31 коментара:

  1. Страхотно е, че има млади хора като теб! Винаги, когато те чета, ми става мило на душата :). Продължавай все така да се бориш за мечтите си!

    ОтговорИзтриване
  2. " защо трябва да си мерим българщината, вместо просто да бъдем, да я чувстваме и обичаме "
    Ти, мило момиче си умно и не само горното изречение го показва. Както казваш самата ти, нещата са усещане и начин на мислене, жалко, че много хора не мислят и усещат като тебе :)
    Всичките ти мечти ще се осъществят, пожелавам го :)

    ОтговорИзтриване
  3. Прекрасна публикация!
    Наистина е ужасно как хората слагат "етикети" на неща, до които не са се докоснали дори...
    Прекрасно написано, съгласна съм с всяка дума!

    ОтговорИзтриване
  4. Гери, минавала съм през Тюркмен, на път за Гранит, и ако не ме лъже паметта, точно от твоето село си купих много вкусни български домати. Дерзай и мечтай!

    ОтговорИзтриване
  5. Страхотна си! :) Абонирах се за блога ти и вече съм ти пламенна почитателка. Пожелавам ти да не спираш да пишеш и да снимаш, и дано се сбъднат мечтите ти! :)

    ОтговорИзтриване
  6. Вероятно не осъзнаваш колко вдъхновяваща и удивителна си! :) Този коментар бих го сложила под абсолютно всеки твой пост, но аз рядко оставям коментари и не обичам да се натрапвам. Сигурна съм, че всичките ти мечти ще се сбъднат - защото си прекрасна, защото не само седи и си мечтаеш, а работиш упорито, със сърце и мисъл.

    Относно кражбите на материали - не се натъжавай от дребните душици, но може би ще е добре да сложиш ред-два за авторските права върху текстовете и снимките ти в този блог - да си харесаш някой от тези лицензи , за да изразиш волята си за ползването на материалите ти от други хора. Не че и така винаги го спазват, но... Да кажем, че ги замисля поне за част от секундата, преди да тръгнат да крадат. Аз, например, съм си харесала ето този лиценз.

    ОтговорИзтриване
  7. Мило момиче,
    пожелавам на целия на народ, младеж, на цялото ни българско бъдеще - повече хора с твоето безгранично мислене и мечти, воля и чистота на съзнанието!
    Пращам ти голямо слънце,
    благодаря ти, че пишеш така, никога не спирай да си искрена със себе си!

    ОтговорИзтриване
  8. Здравей!
    Попаднах на блога съвсем случайно, но и аз/като повечето четящи май/ съм впечатлена и вдъхновена. Даже забавих темпото на четене, за да имам за по -дълго.Така се заинтригувах кое е това село, че точно се канех да попитам. Може и да си споменавала, ама да не съм стигнала до там.И днес много се зарадвах на "отговора ти". Мисля,че освен всичките страхотни неща, с които човек му се иска да те залее,ти просто си имаш мисия на тая земя. Не спирай да пишеш.Твоят блог е заразен и води до пристрастяване!Дано повечко болни да се появят:)))
    П.П Аз пък съвсем случайно съм виждала орел на Пясъчник/съвсем незаслужено/ миналата зима, ама мислех че е царски/така и не проверих после/.Аааа и веднага се сетих кои са вашите магазини за цветя, защото те просто са различни. Поздрави за всичко.
    Ваня

    ОтговорИзтриване
  9. :-) Нашата къща и градина са в Брезово и доста често си правим разходки до стария Дъб :-) След като прочетох твоя разказ за Тюркмен съм решена тази събота и неделя да се отбием там :-).
    И нещо за четене (въпреки, че може би познаваш този блог): историята на Кейси, американка-фермер в Кюстендил :-)

    https://www.facebook.com/Eating.Gardening.Living

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Отидете до язовира! Може би още са там лебедите, белите и сиви чапли. Април месец е гъмжило от птички, тогава вече е и зелено,и разпролетено, та може да завторите като се постопли!
      Ее, вие в Брезово сте цивилизация, аз много го харесвам мястото, да занесете много здраве от мен на целия наш край :)!

      Сега ще се запозная и с историята на Кейси, благодаря, че я сподели с мен!

      Изтриване
  10. Здравей, Гери! Снощи, преди сън, прочетох поста ти. И за пореден път ми въздейства. Върна ме в детските ми спомени, когато по време на ваканциите гостувах на баба и дядо на село. Сутрин тя палеше (стъкаше) печката, печеше филийки на нея и чайникът започваше на свири своята песен, разнасяйки божествен аромат на липа, лайка или други билки. Игрите бяха безгрижни, едвам успяваха да ни приберат, за да се нахраним. Бана ни гонеше по двора с филии "циганска баница", парче домашно сирене и вкусни ароматни домати, на които и сега усещам вкуса им. Беше прекрасно, просто прекрасно!
    Та снощи, преди сън, ми замириса на домати, домашна лютеница и на детски спомени (със звън на чанове от минаващи овце, крави и друг добитък).
    Благодаря ти, че ме върна там, в моето приказно детство!
    Благодаря ти, че ми разказа историята за твоето село!

    ОтговорИзтриване
  11. Гери, според мен трябва да сложиш някакви надписи за лиценз, както ти е предложила Ан. Може да има, а може и да няма ефект, но пробвай...На мен, лично ми се струва адски нахално да не те питат дали могат да публикуват нещата ти, да не говорим, че ти е махнато името...А що се отнася до името - не им се връзвай на дребните душици, то нали знаеш на повечето хора все нещо друго или някой им е крив...Име като име, останалите коментари са безмислени бла-бла...
    И пак много хубав пост си написала...И аз съм цивилизована селска (макар и планинска) душа и не бих си заменила селото за никое друго...нито поляните, гората и гъбите (-:
    Хубава неделя от мен!

    ОтговорИзтриване
  12. Когато Тюркмен влезе в новите по онзи ужасно тъжен повод все си мислех за теб и колко ли те е натъжило това - и случката и коментарите около нея.

    Пак да ти кажа - много хубаво пишеш и много обичам да те чета :-)

    ОтговорИзтриване
  13. Пренесох се там! Наистина е прекрасно, че се грижиш за градината. Тази храна, която ти садиш и с която се храниш е изпълнена с цялата енергия на Вселената. Тя може дори да лекува. Ако сутрин рано стнаеш и отидеш боса до мястото където ще посадиш семенцето, и го държиш в дланите си по-дълго време, то ще приеме твоята енергия ( може да се каже информация ) и ще расте за теб, така че когато го откъснеш, то ще бъде пълно с всички необходими на твоя организъм вещества.
    Любовта ти към земята и природата са това, което ти трябва. Бъди сигурна, че всички , които са загубили връзката си със земята са загубили себе си !
    Продължавай да бъдеш такава прекрасна! :)

    ОтговорИзтриване
  14. Гери,едно време заедно си играехме на Тюркмен. Бях ти съседка- къщата отсреща :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Хаха, спомням си! Радвам се, че се "срещнахме" и тук, години по-късно :)!
      Била ли си на село в скоро време?

      Изтриване
    2. Да,скоро бях там. Горната къща обаче вече не е наша :) Но аз имам баба и в долната махала :D Имаш ли фейсбук?

      Изтриване
    3. Ее, ти направо си окупирала селото, с връзки и в двете махали ;р! А за фейсбук - http://www.facebook.com/gergana.daskalova.129
      Ще се радвам лятото, ако си на село някой път, да се видим, тамън ще имам повод да се разходя и до долната махала :)) !

      Изтриване
  15. Рода ми е от с.Тюркмен.Връщам се много, много години назад. През ваканцийте си изкарвах чудесно с моята братовчедка. Къпали сме се в реката , ловяхме риба и биволици са ни гонили. Тичахме около язовира и беряхме цветя и билки. За историята на селото зная, че някъде около язовира всяка година е ставал голям пазар.Така покрай пазара се основава селото. Идвали са търговци от много страни чак от Тюркменистан.Те са отсядали за по- дълго и от там идва и наименованието.

    ОтговорИзтриване
  16. Бях в Тюркмен на гости на моя учителка по английски - Вики. Огромен двор, зеленина, череши, толкова хубаво ми се видя, така желано, мечтано място, че започнах да мисля за закупуване на къща там. После обаче - реалността - отдалеченост, път, кал, кражби и т.н. помрачиха спонтанното ми впечатление. Да може човек да си вземе една такава обикновена къща, с двор обрасъл с трева, с гледките наоколо и да я "обгради" със сигурността и спокойствието което търси, с добри хора, с добри намерения - и ето ти рая на земята!

    ОтговорИзтриване
  17. Гери, омагьосващо пишеш, да знаеш. Връщам се по няколко пъти, а думите ти сякаш се вклиняват в сърцето ми...нека, нека да те притежава Тюркмен, кой не би искал да притежава съкровище!
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  18. и за пореден път съм очарована и се замислям...ами да- колко съм щастлива дори за час, два да изляза в горичка, на слънце!
    А на село, ех...моето мило селце, на което дните си съм прекарала!
    Чудно е, Гери, че освен че така мило го описваш, успяваш да чета твоите редове, а да си мисля за моето селце!

    Поздрави! хм..от София :(

    ОтговорИзтриване
  19. много интересни информации за това село, наистина някои неща за селата човек няма къде да ги прочете освен да ги получи от месните хора - хубаво е всички тези неща информации и предания да бъдат събирани на едно място

    ОтговорИзтриване
  20. Браво ,браво ,браво!Всеки ден мечтаяти да си отида поне за малко на село...Нямам търпение.Блога ти ме вдъхнови много.Чудесни снимки !

    ОтговорИзтриване
  21. Всеки път, когато чета прекрасните истории и думи, с които описваш твоето село, все повече започвам да обичам и да се замислям за моето село :) Определено си вдъхновителка!

    ОтговорИзтриване
  22. Прекрасно казано, момиче! Браво на теб! Аз също като теб обожавам селото и имах късмета да отида на оглед на къщи в Гранит - точно до Тюркмен! Една къща така ме грабна, че вече почти година съм нейна собственичка, макар че както и при теб - по-скоро къщата мен притежава, отколкото аз -нея. Мястото е вълшебно. Това за мен е сърцето на България, където се усеща пулсът на земята. Дай Боже повече млади хора да поискат това, което искаме аз и ти, че да се възстанови истинската България - тази на земята и неяните дарове, и на хората, гледащи небето с благоговение. Гордея се с теб, че си толкова млада, а имаш мъдрост за няколко поколения! Такива като теб ще създадат отново основата на родината ни - корена, който страхът на предишните поколения позволи да засъхне. И него ще съживиш, миличка, както съживяваш растенията си през няколко дни! Давай напред! Аз съм в съседното село и копая в моята градина когато мога - също като теб!

    ОтговорИзтриване
  23. seloto e mnogo spokoino-i e mnogo xubavo da se jivee tuk-r9dko sa selata kato tyrkmen kadeto sa se zapazili 4isti bez mnogo cigani-xubavo e ka6tite da se kupuvat ot balgari i da si ostane 4isto seloto-lo6oto e 4e xorata ostar9xa i vse pove4e ka6ti se izprazvat-vs9ka 2-3 ka6ta e prazna-za sajaleniie-mladite se izselixa po gradovete za6toto tuk n9ma posto9nna rabota-no tezi koito si ostanaxme tuk sme si mnogo dobre,mnogo ni e spokoino

    ОтговорИзтриване
  24. Родена съм и съм израснала в Пловдив.Така се случи,че преди 10 години си купихме къща в Тюркмен.От тогава датира любовта ми към селото.Направихме си "наше местенце/, с много труд и не много пари.Чакам с нетърпиние почивните дни,сутрините с птичи песни,обедите под ореха,разходките вечер,незабравимите залези,гората,язовира,разходки до вековното дърво в Гранит/пеш/.Да заровя ръце в земята и да се радвам на моите цветя,трева,домати,праскови с неповторим вкус /според един приятел вкусът е неповторим защото всичко сме отгледали сами,със собствения си труд и любов/Защото за своите 50 години се убедих,че всяко нещо /и тревичка и цвете и рожба/създадано и отгледано с любов се получава превъзходно/.И знаеш ли и самолетите ме вдъхновяват.Пожелавам,ти прекрасни летни дни на село,мило момиче

    ОтговорИзтриване
  25. " Всякога е хубаво, само очи да имаш" - прекрасно си го написала. То май за всичко е така. Много мъдрост има в думите ти, радвам се че има млади хора като теб.

    ОтговорИзтриване
  26. Zapovqdai na gosti .Strahotna si .Obi4am tova selo .Izrasnala sam tam tam e moqt rai.6te te 4akam lqtoto.

    ОтговорИзтриване