събота, 16 март 2013 г.

Ако някой ден напиша книга...

Ако някой ден напиша книга... Ще е първата от поредица - няма да играя на дребно, я. Пък и съм станала тенденциозно подробна, сакън да не пропусна нещо. Ще бъде за истински хора насред истински места - всяка прилика с реални личности и събития ще бъде абсолютно нарочно. Ще я напиша по-скоро за лично успокоение - искам праправнуците ми и всички нататък да знаят коя съм - тъй де, стремя се да съм готин човек, заслужават да ме опознаят децата :). В този ред на мисли, трябва да е в повече от един екземпляр. Все пак не е идеята да се изпокарат за моите писания. Макар, че като гледам как цели родове се разпадат покрай караници за пари и имоти, ако ще се карат за нещо, нека да е за моето творчество - бели кахъри.

Пък току-виж има и повече екземпляри :). Това би било готино... и все по-постижимо или поне така ми се струва. Случвало ли ви се изведнъж да ви осени някоя мисъл и ама да е толкова логична, истинска и  поне на пръв поглед правилна, че направо да сте възмутени как не сте се сетили по-рано? Да, и аз така.
Не мога да си се представя ограничена от работно време. То аз по принцип от много малко неща мога да си се представя ограничена, ама някакси от 9 до 5 с обедна почивка не ме влече. Дай ми на мен свободна практика. Мисля, че това, което искам да правя, е толкова важно и отговорно, че не мога да си позволя да го правя рутинно и без вдъхновение. Пък вдъхновението не върви по график.
Забавно ми е как малко по малко ми се прояснява акъла, въртят се разни идеи там. Преди като ме питаха какво ще правя с моята специалност, обикновено смръмвах нещо за работа на терен, експедиции, ала-бала, само да не е в лаборатория, че взаимно не се траем. Сега все повече се убеждавам, че дали ще броя бактерии на луминисцентни лампи или ще гоня насекоми на псевдослънце /все пак е Шотландия/, ще съм почти еднакво неудовлетворена /пробвано, доказано/.


Искам кауза, мисия, хора. И всичките ги искам в България. Искам да говоря, да пиша, да правя презентации. Към презентациите имам особено отношение, милите ми състуденти от груповия проект по биология голям зор видяха. Всъщност зора аз го видях, докато им преработя всички слайдове, пък те само гледаха изумени: "Мале, иска ми се и аз да бях толкова въодушевен за някаква си презентация!" Пък някаквата си презентация за мен е на толкова сериозна и важна тема, просто не мога да си представя да не съм въодушевена от възможността да говоря пред 100-тина души и да имам шанса да им повлияя, да ги накарам да се замислят. Малей, аз все едно секта ще откривам.

Хем нямам търпение да се върна в България за постоянно и да започна, хем не искам да бързам, искам да се върна в България във възможно най-добрият си вариант. План поне Д ще да се пада е след като завърша да работя в чужбина, да спестя пари и чак тогава да се върна. Парите не за друго, просто съм поела разни семейни отговорности, от които няма да се отметна, а и заради други отговорности, които съм приела като ама много, много лични. Ех, ще дойде паметният момент, в който ще прекрача залостената врата в хола, ще стъпя в кухнята и ще бъде моята кухня, а не влизане с взлом у съседите.


Ще изпълня последната заръка, която дядо ми даде - да се смени нашата прогнила дървена врата с нова, която се заключва /да уточня, с ключ, че то и сегашната се заключва, ама по съвсем друг механизъм/. Спомням си как ме привика с ръка да седна на леглото до него и ми каза: "Седни, седни, да ти кажа нещо и точно на тебе го казвам, че ти си по-оправна." Та за такива неща искам пари. Искам пари, за да градя - къща, семейство... И би било толкова хубаво с тези пари да мога да се сдобия чрез работа в България. И в този ред на мисли пък защо да не напиша книга :). Хах, тя книгата още ненаписана, пък аз вече имам разни морални терзания дали да се печата или да е само електронна, понеже аз предпочитам напечатана книга, но дори и да е на рециклирана хартия, пак ми се струваше леко оксиморонно: "Пестете хартия, рециклирайте я и по този повод купете си тази книга", пък въпросната книга със сигурност няма да е от най-тънките. Но прочетох, че зависи дали електронната книга се чете на лаптоп или Kindle, може да се отделят също толкова вредни емисии, колкото и заради хартиената, че понякога малко повече. Та пфю, отдъхнах си, ще пиша книга с чиста съвест.
Пък дори и да не е толкова успешно моето произведение, аз пак ще продължавам да пиша, понеже каквото  да правя, с времето задобрявам :). Пък и "успешно" е относително прилагателно, дори и само на внуците си да го чета, за мен пак е успех.



Наскоро попаднах на интересна дискусия, в която стотици хора страстно защитаваха тезата как хората, работещи в неправителствени организации, в сдружения за опазването на околната среда и подобни, не трябва да получават големи заплати. Защото би следвало да правят това не заради парите, а заради каузата, вътрешното удовлетворение трябвало да им стига. Или "Мили деца, днес работихме много усърдно, ама за вечеря може да ви предложим само цялото си удовлетворение, айде, да ви е сладко." Наясно съм, че има спекулации, че мафията вече и по цветове се сортира, с тенденциозно позеленяване, но хората масово се изказваха и по принцип за такъв тип организации. Искали да даряват пари за природата, пандите, белите мечки и гладните деца, а не да допринасят за нечия заплата. Пък който действително работи по осъществяването на тези проекти, не, на него трябва да му стига само, че работи това, което иска. Ей така по презумция, макар със сигурност да има неудовлетворени хора и в тази област. Аз лично се почувствах обидена. Съвсем вероятно е някога да сътруднича на такива организации и честно казано се надявам и на заплащане. Не мисля, че това ме прави по-малко съпричастна към каузата, нито пък означава, че не я нося в сърцето си. Просто и аз имам живот за градене. И аз дотогава ще съм получи висше образование, просто някакси не разбирам защо аз ще заслужавам висока заплата по-малко от който и да е друг честно трудещ се човек. Или може би думите на тези хора са били предизвикани от завист, че онези "зелените" хем правят каквото искат, хем пари изкарват...

Оттогава се замислих - ако някога напиша книга "за продан", каква цена бих й сложила... Имам ли в този момент достатъчно средства, бих я разпространявала и абсолютно безплатно. Ако ли не, ще има цена, ама аз наистина не съм скъперник, няма да е безумно скъпа. Тъй де, да не си правя лоша реклама още от сега ;р. Но и двата случая ще изразяват еднакво вярата ми в каузата, просто не искам вечно да си зъзна насаме с моята вяра, докато от дупката в тавана капе вода, а от съседната стая се чува как съседите пак спорят кой си е пил лекарствата и кой не.


Какво ти "ако някога напиша книга", по-скоро ще да е "когато напиша книга". Все пак аз от месеци знам как точно искам да започне и което е малко по-плашещо, и как бих искала да завършва поне първата книга. Но това не е нетипично за мен - когато пиша съчинения, есета, научни статии, всичките ми университетски работи, винаги започвам с увода и заключението, харесва ми да имам "рамка", която после да напълня. Е, то е малко рискована стратегия и дори и аз не мога да отговоря съвсем красноречиво как така пиша заключение на нещо, което още не е написано, ама да знаете как хубаво ми се връзват накрая :)).
Та така, началото на моята книга вече се е случило, отивам да изживявам "пълнежа", надявайки се на най-доброто за мен заключение на този етап от живота ми.

П.П. Извинявам се за повтарящите се снимки.  Още три седмици и ще съм си в България и ще откривам новия градинарски сезон. Та накратко, скоро ще ви показвам не граха от преди три години, ами съвсем актуален, тазгодишен :).

17 коментара:

  1. Мислех си, че ако издадеш книгата си първо на английски ще си доставиш удоволствието да се срещнеш с читателите си в някоя кипра книжарничка, ще раздадеш автографи и ще ги зарадваш с чаровната си усмивка. После ще чакаме и българското издание. Браво на теб! Сигурна съм че знаеш какво имам предвид. Усмивки!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. О, аз пък не съм и помисляла да пиша на английски! Каквото чувствам, на български най-добре мога да опиша :).
      Благодаря ти за хубавите думи, лек и приятен ден ти пожелавам,
      Гери

      Изтриване
  2. Възхищавам се не само на лекотата , с която пишеш, на чувството за хумор, с което украсяваш редовете, но и на дълбоката ти вътрешна убеденост за правота! Само един "чист" човек е способен на такава вяра!

    ОтговорИзтриване
  3. Вече ме брой като бъдещ читател,така че ми запази поне 2- втората ще я подаря на някой сродна душа.
    Вчера си мислех за теб (странно нещо е това виртуално пространство,кара хората да се чувствт близки и да си мислят един за друг ,пък на яве да не се познават).Мислех си дали ще имаш същите желания като "попораснеш" (много я мразя тази дума).То е ясно,че ще се промениш и съм сигурна че все в добра насока :) ,но се чудех доколко човек успява да запази най-искрените си и чисти желания ,когато го "грабне" живота и започне да живее рамкирано от 9 до 18 (поне моята рамка е с такива граници).Замислих се за мен самата... абе дето се вика можеш да пишеш увлекателно и да караш хората да се замислят,така че не му се чуди ами я я почвай тази книга :)

    ОтговорИзтриване
  4. Хайде отивай да "пълниш" книгата тогава...пък ние ще почакаме с четенето...

    Това със заплащането на "зелените" ми се струва яко егоистично - ОК, аз ще дам пари за панди, китове и каквото там трябва, ама нали все пак някой трябва да ги "управлява" тия пари. И след като аз седя и си работя моята работа, за да ги вадя тия пари дето ще ги дам, нали и тия хора дето ги управляват - и те седят и я работят тая работа!!! То не е много лесно да седиш и да се занимаваш с оправянето на цяла една планета...пък било и в частност...България...Тъй де - айде ся ако...примерно сватбената агентка работи това което иска - ми да не и плащаме за организиране на сватбата, щото видиш ли - нея я кефи какво работи. Пък аз като на 32 не искам да съм счети, ми примерно искам да съм космонафт - на мен ми плащайте, щото работя това дето не ме кефи...абсурд!!!

    Ти ще се прибереш тъъъкмо навреме ми се струва. Че сега тука много студено...Ама поне слънце има де, нищо че вчера поваля сняг ;-)

    ОтговорИзтриване
  5. На хартия, на хартия! Както ти не искаш да работиш виртуална градинка, аз не искам да чета ( само) виртуално писанията ти. Друго си е мирисът на хартия, нали? А когато я напишеш книгата, аз ще съм от първите, които ще се наредят да си я КУПЯТ :) Успех ,Авосет!

    ОтговорИзтриване
  6. Ти си роден писател, тъй че не се отказвай!

    ОтговорИзтриване
  7. http://www.brainpickings.org/index.php/2012/02/07/david-ogilvy-on-writing/
    Тук има много итересни и забавни неща, свързани с писането и творчеството :

    Надявам се, че ще ти е от полза и ще се забавляваш! :)

    ОтговорИзтриване
  8. Гери, успех! Вярвам, че можеш, това ще кажа!

    ОтговорИзтриване
  9. Направо те обичам! Възможно ли е? Някой, когото не познаваш, не си разговарял с него, дори не си го виждал на живо, а да го чувстваш толкова близък. Напоследък нямам много време и не стигам до там, че да ти напиша и коментар,но пък всичко чета и много ти се радвам! И знаеш ли, ще напишеш книга наистина и аз ще си я купя и изчета с удоволствие! И цялата поредица след нея!

    ОтговорИзтриване
  10. Прекрасна си!

    ОтговорИзтриване
  11. http://www.brainpickings.org/index.php/2012/02/07/david-ogilvy-on-writing/

    Тук има много итересни и забавни неща, свързани с писането и творчеството :

    Надявам се, че ще ти е от полза и ще се забавляваш! :)

    ОтговорИзтриване
  12. Краси Спасова19 март 2013 г., 12:12

    Е, това е, Гери, виждаш колко заявки за книгата ти има отсега!Тъй че, успех с писането и оставам в радостно очакване!!!

    ОтговорИзтриване
  13. Нямам търпение да я прочета тази книга :) Успех в писането, в ученето, в презентациите, в новия градинарски сезон, във всичко! Чакаме и снимки на новите доматчета. Тази година и ние ще си гледаме черита, люти чушлета и билки, макар и на един софийски балкон :)

    ОтговорИзтриване
  14. ех, колко обичам да те чета, да знаеш!

    ОтговорИзтриване
  15. Ти вече си я написала (и продължавай!) книгата , скъпа Гергана, остава само да подредиш на хартия в хронологичен ред творенията от блога си, барабар със снимките, с правописните грешки, придаващи особен чар на размишленията ти; макар "поток на съзнанието" да е вече съществуваща литературна форма, ти си му придала ново измерение. Досега съм се възхищавал на какви ли не писателски похвати, но ти си нещо наистина специално: изреченията ти, предимно от обикновени, всекидневни думи, тъкат платно от доброта, с което можеш да завиеш и да защитиш душата си - своята и тази на (по)читателите си.
    Попаднах напълно случайно на блога ти и от тогава съм зарязал всякаква работа, вече трети ден, за да изчета всичко твое. Не питам как успяваш, но очевидно успяваш, успяваш и още как!
    Давай!

    ОтговорИзтриване
  16. Задължително ще си я купя, ще я изчета на един дъх и ще се опитам да си взема автограф! :)
    Миленка Златинова

    ОтговорИзтриване