вторник, 16 април 2013 г.

Поредното начало



Почти свикнах със срутения дувар. Може би защото го оревах още преди месец от презокеанско разстояние, като го видях на живо не ми се стори толкова зле. Че той дори е паднал в правилната посока, не ми е смачкал цветята. Е, гледам от време на време по някоя снимка от минали лета и се превъзнасям по предишната му цялост, ама и сега си има своя потенциал. Че то хубост на здрав, изправен дувар - всеки я може. Есента прибрах няколко стари саксии, изхвърлени до контейнера, знам ли, може да ги наредя стъпаловидно, леко небрежно, дори все едно са разсипани. Счупени саксии на срутен дувар с цветя от моя геройски разсад - току-виж се получи такава живописна картина, че все едно нарочно съм бутнала дувара само и само тя да е възможна.
Посрещнаха ме гладни котки, натежали зюмбюли и трева до коленете. Същите ме и изпратиха, но аз даже се радвам, че работата не свършва - винаги имам причина да се върна. Тъй де, по-основателна от редовните ми залитания по въздуха, птичките, земята, калта и мириса на зелено. Все пак трябва да се сеят картофите! И още сума ти неща, ама трябва да инвестирам в някой химикал, че да си довърша списъка със задачите. Пък иначе уча за изпити, понякога измежду семейните разправии и личните ми градинарски мераци даже още малко и ще ми се получи.
Борчето ми расте, хортензиите са избили /е, две са с по три микроскопични листенца, които търсих поне по 5 минути, но все пак ги има!И тях, и доброто разпределение на моето време, очевидно :)/. Заливах я аз моята градина с любов отдалече и тя май я е получила. Е, традиционно има 9981347 неща за оправяне, които докато се оправят, още толкова ще се срутят, все още съм под въздушна атака от падаща мазилка и тръбата в кухнята пак се беше спукала. След първата опознавателна обиколка малко ми трябваше и пак щяха да ми се напълнят със сълзи очите. Ей така, от удивление и по земята, и по мен самата. Ех, много ме бива сама да се възхищавам на себе си. Но просто се зарадвах, когато за пореден път осъзнах колко много обичам всичко там, и доброто, и лошото. Още прилича много на "моята" градина - по леко изтерзаните хортензии, засадените прекалено гъсто овошки и нескопосаните алпинеум и бордюри ще я познаете. Редовният коментар вкъщи е "Цялата ти работа е такава!" Върви в комплект с неодобрителен тон и обикновено си е съвсем на място, ама аз вече спрях да се засягам. Това ли ми бил подреденият дръвник. Ами да, в цялата си прелест. Че можеше дървата да са подредени по големина, съчките да са навързани на снопове - не оспорвам, можеше. Пък аз нахвърлях всичко в единия край, метнах се 3-4-15 пъти отгоре му да е по-компактно и толкоз. То и това "толкоз" ми отне половин ден, представям си ако се бях юрнала по примерния начин. Сега по цял ден един славей пее от върха на моето произведение и ме усмихва, и заради песента му, и заради факта, че си е избрал моя дръвник.


Аз пак преминавам от полезна до крайно нереална доза оптимизъм по няколко пъти на ден и да знаете, че хич не е толкова розаво. Тъй де, все пак са ми нацъфтели мускаритата :). Входната врата изгуби изначалната си функция да се отваря и затваря, 20-тината възрастни ябълкови дървета на нивата са изкорени, кранчетата и на двете чешми едвам се въртят дори и когато си служа с една стара лозарска ножица наместо клещи. Клещи не се намират, ама се търсят, пък то това е първата стъпка, в моята глава са едва ли не почти намерени. Пак се караме с баща ми за цветя, пътеки и камъни. Нямала съм концепция. Явно схемите ми на хвърчащи листчета не се броят. Пак се опитвам да си пробутам продукцията и пак някъде се разминаваме вкъщи. Познатите истории с още по-познати развръзки - брането в последния момент, бързите снимки, оставящи кални отпечатъци по фотоапарата /сакън да не прилича на "мой"/ и тъпченето в чанти, които после така тежат, че съм истинска атракция по улиците. Започваме ли, продължаваме ли... честно казано вече ми се спи и не ми се мисли по разни сериозни въпроси, ама аз и по принцип съм по по действието, отколкото мисленето. Исках да публикувам снимките, пък после ми стоеше празно без някоя дума, а ми се иска да помня откъде съм започнала. Прибързано, обикновено недоомислено, но винаги с надежда за по-добро. И ако цялата ми работа е такава, май нямам нищо против.

10 коментара:

  1. Добре дошла на родна земя! Със сигурност градината ти сега ще разцъфти с цялата си прелест. Пожелавам ти много вдъхновяващи успехи, налудничави идеи и амбиция за постигането им. Чета те с удоволствие.
    Поздрави, адашке!

    ОтговорИзтриване
  2. Красиво е.
    Замириса ми силно на пролет.
    Поздрави.

    ОтговорИзтриване
  3. А колко начала те чакат още... :)
    Но надеждата...а,да надеждата - отвреме навреме казвам на жена ми:"Знаеш ли какво бих продавал, ако имах едно магазинче с две полички?"Естествено, тя отдавна знае предизвестения отговор-"Надежда,надежда за всички." После и двамата се усмихваме мило един на друг.Но всъщност краят на стихотворението е есенцията:
    " А на тоз, който няма пари
    и само отвънка поглежда,
    бих му дал, без да плаща дори,
    всичката своя надежда."
    Та и ти така.Всичката твоя надежда е толкова,че има да раздаваш,раздаваш...
    В тази дъжделива пролет може и да ти върви по вода/но не тази прокапваща от затегнатите кранчета :)/
    Всъщност забелязала ли си,че написаното слово звучи по по-различен начин отколкото когато говори човек?Като че ли белият лист/екран/ ти помага да подредиш мислите си и да ги изкажеш по точния начин.Е,има и изключения.
    А твоя разказ звучи едно такова романтично-носталгично и колкото повече чете човек,толкова повече го чувства близко до себе си всичко това и неусетно закопнява за него.А пък и снимките...:)Впрочем открих клипчето ти от преди година и го изгледах с удоволствие. :)
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  4. Добре дошла, Гери.
    Нали знаеш, най-хубаво е началото, затова нищо чудно, че всяка пролет започваш всичко от начало.
    А твоята "тайна градина" изглежда като извадена от любимата ми детска книжка - аромат на рохава земя, лека разруха и много цветя..
    Чакам продължението.

    ОтговорИзтриване
  5. Е - добре дошла! Да ти кажа - като могат да ги подредят дървата по- добре ;-) да дойдат да ги подредят :-) Ама по принцип - и аз понякога обичам да давам акъл... На чужд гръб е лесно :-)

    А поредното начало - всяка година, с всяка пролет, лято, есен...започва едно поредно ново начало. Докато има желание да започнеш всичко отначало (или да продължиш от там, от където си стигнал плюс минус някой паднал дувар и липсващи ябълки) - всичко е ОК. Като нямаш желание за нищо - тогава си е сериозно.

    Вече и аз си наглеждам марулките (ама тях ми ги нася мама). И борчетата си наглеждам, че едното беше поувяхнало в саксията... Уууу - и иглика си имам даже...и роза...Абе - може и да стане от мен градинар...ама ме влече повече към китки :-) Все пак марулите и чесъна са си марули и чесън, и макар, че последният ще е готов преди марулите - ще си ги ядем когато станат (ако не падне и нашия дувар върху тях)...Мда - тва защото се сдобихме с място за къща... и за сега го ползваме само за място.

    Много е тъжно като събаряме старата къща, в която някога са живели хора. И всички съседи идват да ти казват колко е била хубава къщата, с какви здрави основи - а ти влизаш вътре и я гледаш, цялата изгнила, на дупки...Изхвърляш разни дрехи - прогизнали от дъжда...И с радост откриваш чинии от преди около 50-70 години и си ги отделяш грижливо, миеш - е, тук там са чукнати и поолющени, ама няма такива вече... И чашки за кафе с размера на детски сервиз за чай - това не го бях виждала никъде...

    Та - хубаво е, че си се грижиш за твоето си място и къща. Така и те щесе чувстват обичани :-)

    ОтговорИзтриване
  6. Здравей Гери,
    Отново публикацията ти е пълна с прекрасни снимки и текст от който струи много позитивно настроение и оптимизъм. Оптимизъм има дори и в ситуации които изглеждат неприятни, като падналия дувар например.Подейства ми освежаващо в прозаичния ден.

    ОтговорИзтриване
  7. Mnogo mi haresa poslednata snimka...zeleno,hubavo zeleno ,proletno zeleno...!!!

    ОтговорИзтриване
  8. Към skylife - тези чашки за кафе с размер на детски сервиз за чай са всъщност чашки за ракия!!

    ОтговорИзтриване
  9. Последната снимка е толкова прекрасна, жива и зелена. Поздрави!
    Куфарът-саксия за цветя също е шедьовър, но не се притесняваш, че ще се разпадне в един момент, всъщност, аз изобщо не знам от какво са правени тези куфари, макар че имам същата реликва.

    ОтговорИзтриване
  10. Тук ни показвате невероятни снимки.Поздравления, вижда се че имате добър поглед и знаете от какъв ъгъл да снимате.Изключително много ми хареса сандъка с цветята и си признавам, че на вилата ще се опитам да намеря нещо подобно и да засадя цветя.Стои доста ефектно и красиво.Ще се радвам ако ни показвате още градински прелести и растения, които са знак, че вече идва пролетта.

    ОтговорИзтриване