събота, 29 юни 2013 г.

Горещо, та пари

Топло ли? Не, топло не искам. И с прохлада не можете да ме примамите, дайте ми на мен горещо. Жега направо. Да пари - на всичко - температура, емоции, случки - само да върви и с една водопотопяема помпа и веднага я взимам! Не признавам шапки, компромис бих направила за капели, ама мишките ги изядоха. Обезкапелена по неволя и с почти неприлично малко дрехи върху себе си, събирам слънце. В моето кърско село поне слънце има в изобилие. Не е за всеки, какво ти разтапяне, направо сублимация! Само на метър-два изсъхналите треви се премрежват пред погледа ти, а въздухът тежи поне колкото старата нафтова печка, която три години не помръдва въпреки моите най-добри усилия. На улицата се пекат камъни от срутени дувари, а земята се нагрява почти непоносимо много. Коли минават рядко - най-много една на час, ама после прахолякът се задържа двойно повече време. В селския час пик - трите баби от съседните пресечки отиват за хляб - минават и хора. Срещнат ли се, обикновено си говорят за това колко е горещо. Повече от вчера, по-малко ли... Да ти се подпали главата, докато стигнеш до финалната оценка на атмосферните условия. Върви с изморена въздишка и примирен поглед - отново е време за поливане. По полето дори и в най-големия пек копаят жени с мръснобели кърпи на главите. Из дворовете по-оправните стопани вече са приключили с работата и сега спят на хладно. Аз още търча из градината, не се задържам на едно място, че иначе много ми пари на краката. Радвам се на почти нестинарските си изпълнения, притичвам от време на време до избата за студен компот и отново успявам да объркам графика на съседите. Те, в просъница, виждат, че някой шари из градината и веднага се засилват и те да излизат. Още с отварянето на вратата не ги лъхва, а направо ги поваля гореща вълна и те изненадано констатират: "А, ама то още било горещо, ние като те видяхме, рещихме, че се е разхладнило..." 

Скоро след това започва вечната надпревара между сушата и водата - при допира на капките със земята се чува свистене, все едно гасиш пожар, горящ надълбоко. Водата се просмуква из цепнатините и тунелите на къртиците, а вадата сякаш никога няма да се напълни. Час-два по-късно съм се отказала да чакам водата сама да върви напред и местя маркуча от корен на корен. Малко преди да преполовя първия ред с чушки настъпва почти най-любимият ми момент/отстъпва само пред идиличните случаи, когато ме сварва не на първия ред пипер, а на последния/. Огромните орехи вече не изглеждат толкова заплашително, а из гъстите им клони все пак успява да се промъкне някой слънчев лъч. Изсъхналите треви добиват къде-къде по-естетически вид - същите онези лепки, които лепнат ли ти се, остават твой верен спътник задълго, сега се клатушкат леко от вятъра и сякаш сипят злато. По-скоро семена, че да ме ядосват и догодина, но хайде, ще се правя на еколог друг път, сега са просто красиви. И те, и доматите, и петуниите. Дори и най-малката власинка по стъблата им се очертава на фона на съвсем прилично боке. Е, как да не си зарежеш работата, за да ги снимаш. Няколко минути щъкане из градината от измъчените ми хортензии до прясно напръсканите ми от съседа с бордолезов разтвор мушката/в негова защита успя да оцели и някои от асмите/. Моето време да се порадвам на резултатите от труда си, всичко изглежда по-красиво. Ще си съживявам пипера по-късно - на лунна светлина.

3 коментара:

  1. Така разказано от теб звучи направо идилично :)
    Иде му на човек да запретне крачоли и да грабне маркуча пък...каквото сабя покаже. И да забрави за слънце,пек и други такива.И така до...блажената лунна светлина.Е,да поливаш на пълнолуние сигурно си е истинско блаженство.:)
    Изпаднах в такива размишления,под влияние на твоя разказ естествено.:)
    А тук си вали сега...ама обилно,колкото си искаш.
    Благодаря ти за това виртуално пътешествие в Тайната градина!И да ти е спорно през следващите дни! :)
    А мен ме чакат гладиоли знаеш...Сладка работа,нали? :)
    Приятелски поздрав!

    ОтговорИзтриване
  2. Така като те чета - направо си плачеш за дъжд. Предлагам да ти пратя малко от нашите всякавечершни порой, щото на мен тотално ми омръзнаха. Съсипаха ми цветята, един сушилник с нацепени кайсии почна да мухлясва, че и на малкия сандалите не могат да изсъхнат, дето бодро шляпа с тях из локвите като го прибирам от градина...ако си съгласна на бартер - вземам ти топлото, че и горещото даже, нека ти остане повече време да пишеш, че така ми се четеш...
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  3. Снимките на куфара и лейката са страхотни! Наистина много красиво като идея! Ох, Гериииии, в какви филми ме вкарваш само - сега и аз ще си търся лейка, да си сложа на балкона и да си засадя петунии, че така красиво стои... Аз и да се оплача, моите петунии загинаха след неуспешен експеримент да ги запазим за една седмица във ваната в банята, докато бяхме на море...Явно им дойде много водата във ваната или липсата на слънце. Направо ми се реве! Иначе преди това следвах твоите съвети и си вървяха прекрасно, чудни направо бяха...Сега съм в траур, но не искам да страдам, затова ще засадя нови. Пък каквото сабя покаже!

    ОтговорИзтриване