четвъртък, 3 октомври 2013 г.

На две

Пфф, то га беше на две - лесна работа, ама аз имам чувството, че поне на пет съм се разделила. Мисли, мечти, съзнание, време - все съвсем не по равно. Не ме бива в пропорциите, тенденциозно се оливам във всичко, което правя. То аз и по принцип се оливам, ама понякога последствията не са само върху и без товa изцапаните ми дрехи.

Имам чувството, че живея два живота, без нито един от двата да е какъвто ми се иска. Все искам повече - най-вече от себе си. Милите ми състуденти това лято света почти спасили, пък аз сама от себе си едвам спасявам. Добре, че пусти свят голям - та има и за мен останали каузи. Накичили са фейсбук профилите си със снимки от Шри Ланка, Индия, Африка - кой построил начално училище, друг кладенец, трети пробягал пет маратона за пет различни благотворителни организации. Седя, гледам и се чудя кога им остава време. Ха, на бас, че нямат краставици за поливане през ден. Възхищавам им се, наистина. Но имам и други чувства - тук всичко те подтиква към колекционерство на добри каузи. Ако може да са на друг континент - най-добре, защото тогава ще може да напишеш колко си отворен към различните култури и как от всички може да се учим. Или казано по нашенски, обрал си каймака от де що народ е на зор и сега гордо можеш да заявиш къде си бил и какво си правил. Кладенците се строят не заради кладенците и жадните хора, а заради възможността после да кажеш, че си построил кладенец. Признавам, звучи яко. Аз пък вече си имам кладенец и все бера дерт някоя котка да не се удави, че без да исках бутнах капака вътре. И във фейсбук имам снимки на домати и краставици - нищо чудно, че т.н. "готини" не си говорят с мен. Хем ми се иска, хем не ми се иска да съм повече като тях.

Не ме разбирайте погрешно, напълно подкрепям кладенците /и разумното им използване/, но защо го има това предубеждение, че само т.н. трети свят има проблеми? Една част от тях са последствие от западния начин на живот, ама нищо, плюс-минус някой кладенец и положението се замазва. Не мисля, че можеш да решиш чуждите проблеми преди да си се справил със собствените си. Язък, че тук вече понаучиха, че България не е нейде из този трети свят, иначе можеше и аз да се класирам за кладенец на собствената си земя - там още нямам вода. На мен не ми се копаят кладенци. Прадядо ми е бил затрупан, докато е копал един, стигат ни толкоз копачи на нашия род. Струва ми се прекалено малко - да, един кладенец повече, но проблемът с водните ресурси си остава. Не обичам аргументи, започващи с "ако всеки човек", да гледаме първо себе си, пък чак после всички останали. Ама и да ви кажа честно, който гледа себе си както трябва, сигурно не му остава време да коментира другите. Аз, понеже вече нямам краставици за поливане, такова време явно имам бол :).
Толкова ми е странно как един ден съм си на село, а на следващия в Единбург. Но май имах нужда от промяната, даже Единбург ми е омръзнал, затова ще кандидатствам за трета година в партньорски университет. На село е много лесно да се увлечеш в ежедневните проблеми. Няма голяма картинка, няма широки мащаби, когато ти пада покрива. Изморих се от едни и същи битки. Не, не се отказвам, просто искам да се върна по-силна. И този път да имам пари да си платя сметката за водата. Ама то па и тая вода битер мен се оляла - 78 кубика от едното нищо - къпя се с по една кофа вода, останалото идва все от кладенеца. Да, някъде има "проблем", ама то на село навсякъде има проблем. Лятото навсякъде ме имаше и мен, мазе, покрив, градина, хол, спалня, псевдокухня - навсякъде! А не трябва да е така - както все ми казва една приятелка - за бой съм. И щом заставам в защитна позиция, всеки път като ми го казва, значи наистина е така. Не е сега времето, а аз нямам и нужните ресурси. Моето любимо място заслужава повече от сегашната ми версия. Искам да мога да действам със замах, а не да си броя стотинките от дъното на раницата. Искам поне веднъж да нямам отговорности. Само за малко, после си ги искам обратно отговорностите, че иначе си ги обичам. Много. Не променям света, като си поливам доматите, които отново бяха 918347 пъти повече, отколкото можем да изядем. Нали ви казах, оливам се. И след като направих 2 казана доматен сок, ще има да се оливам и за в бъдеще.
Понякога ми се иска да избягам, да се скрия на село, да си подреждам наследствените натурии, да има с кого да се смея на изскачащите изненади. Да, правилно се досещате, че те понякога буквално скачат. Ей така, да не бера грижи, да отложа спасяването на света за другиден. Ама пуста припряност - не мога! Баба все ми разказва за някаква мома от съседното село, която постоянно ревяла, че иска мъж, ама сега го искала. Далечна братовчедка, ако питате мен, само дето аз всичко искам, айде, може да не е днес, ама по-бързо, че нали знаете, че имам списък със задачи за вършене. Искам и аз да съм като вдъхновяващите личности, по които все въздишам. Да говоря смислени, важни, логични неща и да има кой да ме слуша. Думите ми да се превръщат в действия, в начин на живот. Цял свят не ме блажни, тъй де, да не изяждам хляба на моите състуденти, пък и ми става лошо, като пътувам. България ми стига, но ме е страх, че аз на нея не съм й достатъчна. Затова ще чета, ще уча. Омръзна ми да говоря за заминавания и връщания, омръзна ми да броя дни. Омръзна ми да имам чувството, че някой ме гледа и сочи неодобрително с пръст, защото съм напуснала родината. Толкова народ, намиращ се там чисто географски, я е изоставил, но нищо, аз съм по-лесна мишена.
Все си мисля, че мога повече. Повече от просто един декар градина, в която нищо не е просто, но пък всичко е обичано. Повече от един блог, повече от няколко шестици на изпити. По-големи мащаби за мислите и идеите ми не означават по-малко любов към село. Плашат ме с думи като "така се започва", някъде явно дебнат отговорности и дългове, които няма да ме пуснат, после вече ще съм старица, отдавна забравилa откъде е тръгнала. В такива случаи обикновено казвам само едно раздразнено "оф". Не обичам тая специална форма на патриотизъм, която излиза наяве само когато някой друг си заминава. Още по-малко пък обичам обобщения на тема човешки характери - е, хубаво, звучи много поетично да кажеш, че всички сме забравили корените си, ама дай ми шанс да се окажа различна. Шансовете били против мен - щом са само едни шансове, няма страшно, ще ги бием. Аз съм хазартна личност и даже май е по-здравословно да си играя с хорското мнение, отколкото алтернативата.
Искам да съм по-добър човек, по-силен, по-вдъхновен, по-образован. Всеобщото мнение е, че имам потенциала, защо да не се пробвам?  Може да сеем люцерна, докато ме няма там физически, хем да няма плевели, хем добре за почвата. Е да, сега няма кой да събере орехите, но те пак ще вържат. Междувременно всичко, което съм "оставила" в България, ми дава цели, към които да се стремя, мисии за изпълняване, мечти за сбъдване. Tакъв живот искам аз - живот-кауза. Споделена кауза.

13 коментара:

  1. Дерзай дете! Уникална си!Ти можеш и ще успееш! Удоволствие е да те чета! Прегръдки*)

    ОтговорИзтриване
  2. Сякаш чета себе си... И аз съм си казала, че животът ми ще е кауза, пък макар и моята. То ако всеки си изпълни своята кауза, тогава едва ли ще има нужда и от световна, да речем. ;) Ти само дерзай.
    Успешна нова учебна година, адашке! :)

    ОтговорИзтриване
  3. Като самодива!!!!!!

    ОтговорИзтриване
  4. Мило дете, че ти си имаш своята кауза, нищо друго не е необходимо, учи, а после всичко е пред теб - Земята те чака, изпълнена с трепет, птичките на двора поглеждат към прозорците ти и те търсят, а кладенецът чака да спуснеш кофата до водата, а близките ти бленуват за гласа и усмивката ти! Успешна учебна година, в който и университет да си!

    ОтговорИзтриване
  5. Много от това, което си написала си го мисля честичко и аз. Но пък си толкова красиво и нежно момиче. Свобода да реализираш каузата си ти желая, каквато и да е тя :)

    ОтговорИзтриване
  6. Животът с кауза е нещо естествено за човек с призвание... ти имаш.

    ОтговорИзтриване
  7. Пишеш много непринудено и правиш страхотни снимки. Харесва ми твоето село, изглежда много романтично. Желая ти успехи!

    ОтговорИзтриване
  8. Ах, че хубави домати си отгледала, чак ме е срам, че не копая, ами седя и чета постове, ама те увлекателни тези твои писания :-)

    ОтговорИзтриване
  9. Много ми харесва как сбъдваш мечтите си! Пожелавам ти това да се случва и за напред, а хората ги остави да си говорят. Имат си усти - говорят. Чудесно е това, което правиш! Интересна и ползотворна година ти желая :)

    ОтговорИзтриване
  10. А защо не продавате продукцията щом като е в излишък? Така и доходи ще има, и нови хора, и пр. благини. Домашното производство винаги е било на почит в БГ, а напоследък особено много. Ако селото ти не беше толкова далеч от София, аз лично щях всеки уикенд да идвам до там и да пълня касетките! Е, не че е чак то-о-о-олкова далече, но не е като за редовен съботно-неделен пазар.
    Твърде вероятно е вече да си се сетила за това и да не го правиш поради различни съображения, така че изивинявай, ако те подценявам с тоя въпрос :-)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Не обичам да започвам начинания, когато знам, че не мога да им се отдам напълно или поне толкова, колкото ми се иска. Честно казано не искам да се натоварвам психически, стига ми физическия труд. Нямам кола, откачиха ми се ръцете да мъкна 20+ килограма багаж по рейсовете. Отделно е и законовата страна на нещата, на този момент ми се струва като излишно натоварване. Имам по-грандиозни планове за бъдещето, но наистина - не ми се играе на дребно, искам по-големи мащаби :)).
      Благодаря ти и лек ден,
      Гери

      Изтриване
  11. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  12. Имаш прекрасен блог, Гери. Благодаря ти, че споделяш твоите мисли и преживянания. Увлекателни са и толещи сърцето. Чудесно е, че си имаш градината и влагаш и черпиш толкова много енергия от нея. Всеки от нас има нужда от една такава градина, независимо от мястото или заниманието. Твоите истории са истински, мъдри и весели. Удивително е, че макар и от разстояние не спираш да се грижиш за мястото на твоето вдъхновение. И аз искам по подобен начин да съхраня родноното си място и разстоянието да не е от значение, защото и аз съм далече. Дано всички българи извън страната да носят кът от родината и да се завръщат и правят добрини. Поздрави и ще сляда блога, Яна

    ОтговорИзтриване