понеделник, 2 септември 2013 г.

На своя земя


Буквално. Е, по-буквално съм на своя дувар, ама айде, да не издребняваме, нямам снимки на 1-метровите тръни, на които също съм горд собственик.
Идва ми да кажа само "пфю". Наистина, отдъхнах си. Успокоих се. Вече знам, че в Тюркмен, при това съвсем близо до старата къща и градина, има нещо мое. Беше любов още от първата лепка по току-що изпраната ми рокля /тъй де, няма да си оглеждам мястото с някви прости дрехи/, всъщност беше любов още от много отдавна, когато дядо работеше същото място. Той поливаше, подпрян на мотика и чакащ вадата най-накрая да се напълни, а аз бягах с все сила към него, защото баба ме караше да спя следобед.
Няма го вече бостана, а и дядо, останаха само лепките, тръните и старите орехи. И аз, заедно с плановете си, начертани на салфетки или в най-добрия случай на хвърчащи листчета. В тон с вечно хвърчащите ми мисли :)).