петък, 28 февруари 2014 г.

Биобоза и пържена цаца

Ако може заедно - бозата я обичам леко вкисната, цацата престояла. На паянтавото дървено столче, което някога ще ремонтирам, под навеса пред кухнята. С досадно мяукаща котка и съсед, псуващ през три къщи.

Ех, що цаца изядох това лято, пък да не говорим за бозата. Купувам само в стъклени шишета, които после ползвам за зимнина. Великото преселение на празните шишета, взимащо по няколко жертви на всеки етап. От мола до градското вкъщи, навсякъде с мен по трасето, в автобуса, та чак до избата на село. Цяло лято си вървях с бозата, брат ми и сестра ми, дежурните МОЛаджии, биваха посрещани вкъщи с: "Ее, една боза не можа ли да ми купиш?!", а майка ми, като видеше, че нещо ми е криво, предлагаше да отскочи до мола за една-две-три бози. Един следобед и двете не бяхме съвсем на кеф, тя тамън се беше прибрала от работа, а аз сигурно пак съм била под влиянието на помпени неволи. От чантата си извади бутилка вино и къде на шега, къде не, каза, че тази вечер ще си давим мъката. Посягам аз към виното - аха да се докосна до бутилката и майка ми заявява: "Аа, виното е за мене, на тебе ти купих БОЗА!" Ама хубава си беше бозата. На всички около мен съм разказала за тази боза, а толкова бях щастлива, когато на едно приятелско събиране една от дамите каза, че изведнъж й се припило боза. Щото аз само това чакам и гордо заявявам: "Боза да искаш!" и вадя една бутилка от моята чанта тип не-знаеш-какво-ще-изскочи-отвътре.

Цацата ми я носи баща ми - за обяд, когато му помагам в оранжериите. И в още 989734 ситуации, обобщаващи се с: "Тате, можеш ли да говориш? Аа хубаво, само да те питам - да имаш случайно път през павильона за цаца? Еее, нищо де, тогава може ли нарочно да минеш и да ми купиш?" Всеки път подчертавам, че си искам собствена порция, а той все яде от моята по пътя. Става въпрос за лев и двайсет в случая, не е сякаш да се караме за котлети риба тон. Но цацата си е "нашето нещо" - аз го врънкам да ми купува, той се сърди, па я купува, па после я крие, аз се намусвам, той ми я дава, аз заявявам, че някой я е преполовил вече и, че това не са 100 грама. И двамата се държим като петгодишни, ама тъй де, все пак за цаца става въпрос.
Пържена цаца за лев и двайсет и биобоза за близо 3лв напомнят за две коренно различни култури на хранене, пък може би и мислене. И все пак - ето ме мен посредата. Ако продаваха цаца с доказан произход, не смея да кажа биоцаца, че звучи като началото на много лош виц, бих си купувала от нея, дори да е по-скъпа. Ама дотогава ще си ям и цаца, и боза ще си пия. Наясно съм, че не е най-здравословното нещо за ядене, но също така съм наясно, че храната е повече от таблици и раздробено съдържание - има традиции, емоционални асоциации и може би най-опасното - навици. А и не е сякаш го карам само на цаца. Тук някои може би ще кажат, че въпросът е принципен, а моето е типичното оправдание. Съгласна съм, просто бих добавила, че обикновено следваме повече от един принцип, а противоречието между тях си е съвсем възможно.

Имам чувстовото, че що се отнася до България и био/еко/органик култура, има нещо объркано още в самото начало. Първо, допитах се до специалист и биоградина е една дума, също както пишем биология, а не био логия. Бях малка, когато започна да се говори за био, не помня много, беше по-скоро повод за подигравки, че дори и леко възмущение - тръгнали тука на краставичар краставици да продават. Възприе се като някаква крайност, свръхскъпа крайност. Има развитие, да, но последно време често оставам изумена от изказвания против биопродукцията, изречени с гордост и като плюс за дадено заведение за хранене. Такива за бързо, но здравословно хранене напоследък се появиха доста, а собствениците им са често интервюирани. В това, което съм прочела досега, хората бързат да уточнят, че не са маниаци на тема био, еко и органик - обикновено ги изреждат всичките термини, ей така за пълнота на твърдението. И аз нямам нищо против да мислят така, всеки има право на лично мнение, просто недоумявам, защо отхвърлянето на биопродуктите се представя като предимство, дори постижение.
Този семестър един от курсовете ми е социология на науката - покрай него се замислих как се сформирало мнението на българина относно биоградинарството, устойчивото развитие. Кои са били основните фактори тогава, кои са действащите сега...Защо биото веднъж се възприема като заплаха за селското, пък после всичко селско автоматично става и био? И нещо, което винаги ме е очудвало - защо в биомагазин етикетите на всички продукти започват с "био" - биобрашно от елда, био това, био онова - е та нали е биомагазин, очаква се нещата вътре да са био. Може да има някаква законова регламентация, просто на мен ми е омръзнало да ми навират тази дума в лицето, имам чувството, че от толкова натякване почти е загубила стойност. Всъщност на мен биомагазин в Пловдив, било то онлайн или реален, досега не ми е харесал - скъпи вносни продукти, отношение напомнящо снобарство, състезание по знания и образованост, на кого зелените водорасли са по-зелени... Понеже не си купувам много други неща, за храна си позволявам да дам повече пари - и все пак, 8лв за 6 яйца ми се струва прекалено. Но пък доста мотивиращо да си купя квачка с пиленца, щото те вървят на сходна цена в село.

В Единбург отношението към биопродуктите е толкова по-благо, възприемчиво... Да, не всички си купуват такива, ама не и говорят така остро против тях. Не толкова драстичната разлика в цените с конвенционалната продукция със сигурност има нещо общо, но не мисля, че е само това. Любимият ми магазин е Earthy, така ми се иска да имаше такъв и в Пловдив. Освен магазин, има и ресторант, готвещ с продуктите, които продават, градина, външни маси и малък, но кокетен градински център. Всеки ден имат различни продукти за опитване, стоката е красиво подредена, цялата обстановка е толкова гостоприемна, че в понеделник винаги отскачам до там в дупката между двете ми лекции. Участва в местните фестивали и изобщо много успешно създава чувство за общност.

В България мераци има много, но не одобрявам леката ръка, с която се заобикалят законите. Не казвам, че законите са уместни за ситуацията, а че нарушаването им не е правилният път на развитие. Биосертификацията е скъп и бавен процес, ама най-вече ненужен, какви ти хартийки, те хората ще ми вярват, понеже съм честен. За мен това е непрофесионално отношение - щом предлагаш продукцията си на по-висока цена, заради конкретен метод на отглеждане, то тя следва да бъде придружена от съответните документи. Ами да дойдат да видят градината с очите си - не, че нещо, ама щом дори аз не мисля само за домати, предполагам, че и останалите хора имат работа, задължения и семейни грижи - в такива дози, че да не им остава време да ходят да проверяват всеки закупен продукт откъде идва. И затова има сертификати - ама корумпирани били, непосилни за малкият производител и най-вече щом Митю съседът няма, що пък аз да имам?! Ще уточня отново, че не приемам процедурата по сертификация като напълно адекватна за българската реалност, но пък още повече не приемам оправдания вместо действия. Доверието може би продава - ама колко? Във всеки случай не виждаме биопродукция във всеки магазин, та явно не чак толкова много. Производителят може да гарантира за своите действия, но не и за тези на хората преди него или пък обработващи съседни земи. Ти може да не добавяш химикали в почвата, ама те все пак да са си там - от подпочвени води, предишни третирания, от съседа, който пръска не особено внимателно. Мисля, че домашните продукти трябва да могат да бъдат продавани, но намирам за съвсем логично да е незаконно ей така да тръгна да продавам сирене и луканки, без каквито и да е регулации. Ако някой се отрови - кой е отговорен тогава?
Българите сме кадърни хора, но може да бъдем и самоуверени. Прочетох, че ГМО продуктите се разпознавали с просто око. Тъй де, прецакали са се учените с всичката им лабораторна техника, ние тука вадим поглед по-проницателен и от последен модел микроскоп! Напоследък много се говори за здравословен начин на живот, чиста и истинска храна - и типично за днешното време, почти всичко се случва във фейсбук. Да ви кажа от личен опит - на къра не е толкова приказно, вредителите не бягат само при вида на красиво разцъфнал тагетис; трудност е относително понятие, ама във всеки случай е по-трудно от едното лайкване. Не, не е по-лошо, просто много по-истинско - радост през сълзи, уморени усмивки и напукани пръсти. И те се мяркат се от време на време във фейсбук под формата на черно-бели снимки със засилен контраст. Споделят се придружени с разпалени обобщения на тема народ и държава. И в това няма нищо лошо - но същото отношение ли показваме и на живо? Толкова ли сме благодарни и окуражителни, пренася ли се подкрепата на нашенските производители и в реалността? Във фейсбук се появиха групи, стремящи се да прекрачат границата между интернет и действителност - прекрасна идея, но отделят ценно време за спорове на тема коя била първа, коя гонела финансови интереси, коя просто вярвала в каузата. В един момент се появява объркан потребител, предлагащ групите да се обединят, ама мнението му бързо се изгубва измежду вдъхновяващите снимки и послания. Засега като че ли не са достигнали национални мащаби - на мен лично ми се струва, че е необосновано трудно да се внедриш в тези общества. И това го казва някой, който четири години стопанисва декар и половина градина - представям си как се чувстват израсналите в града. Аз си знам, че не съм достатъчно био за повечето такива сдружения /пуста цаца!/, ама ги разбирам - моят поетизъм върви редом с логика, рационалност и мислене в по-големи мащаби, които могат да бъдат интерпретирани като критичност и липса на вдъхновение.

Иронично ли е, че за някой, който толкова много си служи с думи, често те хич не ми вдъхват доверие? Просто мисля, че на приказките им мина времето, ред е на действията. Действия с вложени мисъл и идея, с план за развитие. Искрено се радвам на нашенските производители, възхищавам се на тяхната сила и вяра. Искам да срещат повече разбиране - струва ми се неуместно да обиждаме земеделците, използващи химични препарати - няма ли да е по-ефективно да им кажем, че ако произвеждат биопродукция, ще я посрещнем с отворени ръце и портфейли, че сме готови да платим малко повече за нея, защото изисква повече труд и вложени средства? Глупаво е да се оплакваме от липса на предлагане, ако не сме споделили, че търсим.
В София вече има прекрасни инициативи и очаквам с нетърпение да стигнат и до Пловдив. А някой ден искам и аз да се включа, още не ми е съвсем ясно как, но нали затова се уча. Знам, че искам един сезон да продавам дини и пъпеши, а още един - кимион. Моооже би защото мисля, че е супер готино някой като те пита къде си, да кажеш: "На бостана." Или пък: "Ааа така ли, и какво отглеждаш?", последвано от: "Кимион!" В моята рода няколко поколения вече са отглеждали кимион, аз дори не съм сигурна, че ми харесва вкусът му, ама пък много обичам на баба кимионените истории: "Оо, ти не го мисли така, много беше вървежен кимиона, то при тоя гладен народ..." Та ще дам и аз малко от себе си за потушаването на кимионения глад., пък белким дотогава и аз го проям.

Ех, мисля, че в България има прекрасни хора с още по-прекрасни мечти и всички те заслужават да им помогнем.

П.П. Снимките на пролетни китки из Единбург в случая нямат много общо с текста, но мисля, че всички ще се съгласим, че са за предпочитане пред снимки на пържена цаца.

5 коментара:

  1. Сладурка!Честита Баба Марта ! Бъдете румени и засмени, бели и червени!

    ОтговорИзтриване
  2. Браво момиче хубаво!!!!

    ОтговорИзтриване
  3. Отдавна ти се възхищавам - за дързоста за желанието и обичта с която се докосваш до земята.А си толкова млада.Браво ...прегръщам те!!!!

    ОтговорИзтриване
  4. Поздравления, Гергана! За блога, за хубавите разкази, за прекрасните снимки, за ентусиазма, за любовта към земята! Чета те отдавна, пълниш ми душата, благодаря! При вида на нацъфтелите кокичета и минзухари, и кукуряк ахнах, мислех, че са от твоята градина:) Щях да питам как се справяш с разните попови прасета и къртици и техните роднини, че градината ни на село прилича на археологически разкопки, та не ми остана лале или каквото и да е луковично цвете, ама те не само цветята ядат, вече се чудя какво не ядат.....Лук все още садиме, но от картофите се отказахме, миналата година и магданоза го отнесоха (издърпват го надолу в земята)....Както и да е, ще мислиме нещо...
    Още веднъж - благодаря за удоволствието да прочета и се нагледам на красоти! С поздрав: Веси

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Здравей Веси,
      Благодаря ти за хубавите думи! И в моята градина има сега нацъфтели минзухари, ама няма кой да ги види :). Кукуряк пък съм си поръчала, та скоро и такъв ще имам. Една съседка на родителите ми беше възмутена от това, че и те искаха кукуряци в тяхната градина - казала им, че спират да снасят кокошките, като има кукуряк наблизо :)).

      Аз на село имам една къртица, голяма проклетия е, ама започнах да я уважавам за упоритостта - отстрани на лятната кухня има малка градинка, насипана пръст върху плочник, една педя пръст, дълга е два метра, широка половин. И тая къртица само там шари, аз насадя нещо, тя го избута, после излезе, разходи се по плочките, па се върне и изрови нещо друго. И най-вече - постоянно прави тигели от тази градинка до съседния двор, за което минава под каменния дувар и то звучи малко абсурдно, ама зарад тая къртица ми се срути дувара, тя го подкопа целия! С попови прасета чак такъв зор не съм видяла, но пък и аз предишни години все съм садяла по-много, та не ме бъркат три прегризани домата от 200. Иначе дядо винаги увиваше стъблата на разсада с малко парче найлон, преди да ги насади в земята. Миналото лято имах проблем с едни черни скакалци, които правят тунели под земята, е това си беше напаст, ама изтраяхме се взаимно, котката ги гонеше и ядеше, имаше си пак зарзават, та не останах и аз гладна.

      Баща ми е специалист по ловенето на къртици и слепи кучета, дори много често го викат да лови чуждите - все се шегува, че ще взима по 5 лева на къртица, ама досега пара не е приел :)). Той отглежда основно луковични цветя, така че са му голям дерт. Не съм се интересувала как точно ги хваща, казвал ми е само, че от електронните машини файда няма, както и от разни забити колове с бутилки отгоре. Той сам си прави капаните от тръби, но е постоянна борба, не е сякаш да ги изловиш веднъж и да преустановиш дейността.

      За луковичните цветя може да пробваш нещо подобно - http://blog.tcgardens.com/wp-content/uploads/2012/10/Bulb-Cage.jpg Според мен обаче без частта отгоре, само отстрани и отдолу. Виждала съм да се използват и изрязани пластмасови бутилки по същия начин.

      Поздрави,
      Гери

      Изтриване