вторник, 4 март 2014 г.

Архиви

За да си припомните нечия беззъба усмивка и невинни очи. Кроткото смирение и живия поглед на близък човек. Забравени моменти, за които после ти става неудобно, че са избягали от паметта ти. Спокойствие, утеха, вдъхновение - с горчив привкус, но и с приятното чувство, че си си вкъщи. Поне в мислите си.
Моменти от миналото, които ти дават сила за настоящето, устрем за бъдещето. Не винаги на фокус, дори често досадно размазани и със заплашително килнат хоризонт. И все пак пълни с емоция - такава, която ти разбираш по свой начин. Преоткриваш я всеки път, понякога дори я намираш различна. А различният всъщност си ти - с колекция от нови преживявания, запознаства, щастия и неволи. Някогашният обикновен момент сега ти се струва специален, но може би не е трябвало да го мислиш за обикновен от самото начало.

Събирал си своята колекция честно и усърдно, но май не са те предупредили, че на дъното на кошницата ти има дупка - колкото повече събираш, толкова повече ръсиш по пътя. Със снимките, записите и писмата може да се върнеш обратно и да си събереш и мислите, и моментите, и забравените усмивки. Те са точно толкова, че да ти се прииска да имаше и още. Става ти примамливо уютно, но все пак е важно да продължиш напред. Поне два пъти по-мотивиран точно заради пътя, който вече си изминал.

Знам, че много от вас не обичат да се снимат - убедени сте, че не излизате хубаво на снимки. О, как добре ви разбирам. Снимате всичко около вас, без вас самите. Животът през вашия поглед - да, но ще дойде време, когато ще ви се иска да можеше действително да видите погледа си. Дори и да не се събуди такова желание у вас, то няма да пропусне децата или внуците ви. Може да прескочи поколение или две, но някой някога ще иска да знае. Да открие още една ваша страна. А ако са минали много години - може би това ще е единствената страна, с която ще може да се запознае. Тогава никой няма да осъди липсата ви на фотогеничност, дори напротив. Дистанцията на времето ще постави приятен акцент на характерни ваши черти, ще ги придружи с душевност. Строгите очи ще внушават уважение, а зад тях ще се крие честна и блага душа. Тънките устни, плахо застинали на непотрепващо лице, ще навяват за тихо, но силно присъствие. Усмивките ще се редуват с тъжните погледи, ще има нагласени снимки като за пред камера, но ще има и емоции, които не могат да бъдат скрити. Ще има радост и сълзи, възходи и падежи - и на снимки, и на живо. Заслужава си да ги помним - поне добрите моменти,а защо не и поуките от лошите.

Затова ви призовавам да снимате, да пишете - в какъвто формат ви е удобно. С кратки откъсъчни изречения или мисъл, непознаваща граници - наистина няма значение. Защото за вашите близки тези думи някой ще бъдат шедьовър без нужда от критика. Не, не става въпрос за вглъбяване в миналото, а просто застраховка срещу забравяне на вчерашното днес. А то, надявам се, е имало с какво да бъде запомнено.






В името на пет ката дрехи, от които нито един не е по мярка. И люпенето на фъстъци. Ех, ще гледам аз някой ден фъстъци, па даже и на същото място мога да се кордисам да ги чистя.

Дядо на строежа на къщата до оранжериите на баща ми. А после до язовира в Конуш, чакайки ме да се наснимам на стърчиопашки.
И баба в болницата след операцията й преди няколко години - брат ми и сестра ми са на баба чедата отвсякъде, сестра ми като каже: "Ее, Йовка, много си хубава днеска", направо ледници разтапя. Миналата седмица сестра ми беше натъжена от някаква кавга в училище, сумати народ й се сърдел, но тя спести подробностите и просто каза: "Ама аз съм си добре и съм щастлива, те само се филмират за глупости. Аз съм си казала, че докато баба е здрава, аз винаги ще съм добре."

4 коментара:

  1. Не знам какво да кажа, все ще е малко... Просто и моята душа изпитва същото.
    Но скоро научих това... Важна е не крайната цел, а пътят, който си извървял. :)

    ОтговорИзтриване
  2. Колко вярно...ама съвсем си е така :-)

    ОтговорИзтриване
  3. Ах, Гери, страхотен пост си написала! Много готини снимки си публикувала - направо ме подтикна да седна да си разгледам старите албуми със снимки от преди сумати години (-:
    И без връзка към публикацията - майка ти е голяма симпатяга - преди около 2 часа ми подари нарцис (-: Влязох в магазина ви до малката градинка (имате страхотно-неустоими китки) и гледам една светлокоса усмихната жена - и тя и момичетата в магазина подреждаха букети и саксии за утре, и направо я попитах дали е майката на Гери, обясних й че и аз имам блог, а и чета твоя и тя се зарадва, разменихме няколко думи, аз си купих една саксия с невероятно симпатични сини цветчета, а тя ми подари един нарцис, защото и аз съм от групата на блогърите (-:

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Хехе, благодаря ти, че сподели с мен, зарадвах се и аз!

      Изтриване