петък, 23 май 2014 г.

Краят на една епоха


В края на тази епоха мирише на бъз, див чесън и застояло. Има много джанки, диви орехи и черници. Да, изобилие е, но май не на каквото ти се иска. Вятърът ръси дюлеви цветове, пречупва изсъхнали клони и сърдито брули малкото вързали сини сливи. От старите череши е останала само сянката - ятата скорци профучават над тях и бързо ги подминават. Вратите са залостени, а дървените колела на каруците отдавна са замлъкнали. 
 
Краят ли? Лесно ще го познаете. Сигурно е някъде там в момента, когато лайката започва да расте и по порутените върхове на дуварите. Там, където изобщо са останали дувари. По другите места слънчевите лъчи се прокрадват измежду купища камъни, а котките минават през дворовете напряко. Домовете винаги са образцови. Поне на табелки. Сянката на асмалъка все повече оредява – старите лози съхнат, падат под тежестта на дебелите си филизи и помитат със себе си всичко по пътя.В края на тази епоха поне е изметено – малка утеха насред поредица от загуби. Често си я припомняме – да, мазилката пада, но щом има кой да я измете, може би не е толкова лошо положението. Затова и когато някой се завърне, прескочил ли е избуялата трева до прага, веднага грабва метлата. Метем прах, спомени и въздишки. Странно усещане е – като след буря, но в същото време истинската буря сякаш тепърва предстои.
 
 
Покривите са къдрави, а по таваните се гонят белки и мишки. Над двора прелитат лебеди, щъркели и пчелояди, а от върховете на орехите се чуват кукувици. Привечер се обаждат кукумявки, щъркелите изтракват за последно, а след това е просто тихо. Комарите не спират да хапят и да жужат досадно. По пътеките минават повече мравки, отколкото хора. Уж големите струпвания на мравки предвещават дъжд, но тук като че ли валят само спомени от отминали животи.
 
Бурите са изпочупили прозорците на къщите, а вътре лястовици свиват гнезда. Понякога ти се струва, че само те внасят живец в изоставените постройки, а друг път сякаш той никога не си е тръгвал. Пътищата са дупка след дупка, ама те и в началото на тази епоха пак си бяха лоши. Просто тогава хората май не ги забелязваха. Дворовете не са празни – дори напротив. Преливат не само от бурени и трънки, но и от възхвалени спомени. За сладкодумни баби, вкусни манджи, сръчни дядовци и семейна идилия. Хубави спомени – да, но също и ненужно вглъбяване в миналото. Никога нямало да бъде толкова хубаво, колкото преди. А не може ли просто да бъде – ей така, без сравняване и категории.  Ще се редуват загуби и победи, едни ще си отиват, други ще идват. Може би ще има по-малко картофи и повече райграс. Повече работещи хладилници и по-малко инструменти, чиито собственици отнесоха майсторлъка със себе си. Понякога ще е тихо, друг път ще реват стари магарета или ще блеят оредели стада овце, а подире им ще тичат весели деца. Граденето на новото не винаги означава потъпкване на традиците на старото. Тогава времето и бурите ти стават мним съучастник – много по-лесно е да мислиш за млади фиданки, когато изсъхналите клони на старите ти препречват пътя.
 
Хубавото на края на тази епоха е, че много прилича на началото на следващата.

9 коментара:

  1. Трудно е да се каже каквото и да било пред подобни гледки. Мъчно ми е, че смисълът на нечий живот е недооценен и оставен на разрухата. Но нима следващите поколения нямат право на мечти и щастие? Всеки ден излизайки от вкъщи минавам покрай един такъв дом. Мъчно ми е, че някои хора изоставят домовете си, а други мечтаят точно за това парче земя с двете кирпичени стаички. Е, аз съм от вторите. Надявам се никога да не попадна в редиците на първите.
    Както винаги и темата е хубава, снимките също. Успех!

    ОтговорИзтриване
  2. Без думи останах … разчуства ме! Както винаги, чудесен пост и снимки! За съжаление много села и къщи се занемаряват година след година. От нашето поколение, за съжаление, няма кой да иде да измете падналата мазилка и да се порадва малко на този прекрасен аромат на липа, да събере малко черници, яко да си наклепа ръцете с черните ;)

    ОтговорИзтриване
  3. Ха, коя Чоба е това - до Брезово? Или и в Тюркмен има такова явление?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Това е табелата на каруцата на дядо ми, той е от Чоба, селото след Брезово и преди Тюркмен :). Не знам защо пише квартал Чоба, а не село...

      Изтриване
  4. Здравей, открих блога ти съвсем скоро *засрам* и изчетох всичко - от началото, та чак досега. И се радвах на малките ти победи, и тъжах за загубените битки, нищо, че са се случили преди години. Та просто исках да ти благодаря за споделеното и да кажа "Здрасти" :)

    ОтговорИзтриване
  5. Зная какво значи края на една епоха. В Трънския край, откъдето е баща ми, има много села с по 3-4 жители и времето сякаш е спряло. Точно за това обичам да ходя там.

    ОтговорИзтриване
  6. Много красиво написано :)) и до болка познато... Дано успеем да поставим достойно начало на нова епоха - убедена съм, че усилията ще си струват!

    ОтговорИзтриване
  7. Какво да кажа, ти си просто едно чудо...остани си такава! И, казвал ли ти е някой, че трябва да пишеш, перото ти е просто уникално, ти си талант!!

    ОтговорИзтриване
  8. Всеки ден седем-годишния ми син става с въпроса :"Кога ще си купим къща на село?". Понякога сядаме двамата с него и си говорим точно за такива простички удоволствия, като това да разчовъркаш земята, да се покатериш на черешата, да се наведеш пътьом да помиришеш любимия розов божур... Той и ти ме карате да смятам, че нова епоха предстои. И тя ще е хубава, знам го.

    ОтговорИзтриване