събота, 16 август 2014 г.

Най-сините очи


Мила бабо,

Имаш най-красивите сини очи, които съм виждала! Понякога забравям колко са сини. Ще те помоля за нещо, ти ще ме погледнеш, ще кажеш: "Да, миличка", а аз ще загубя думите
си някъде из твоите синеви. А дядо сигурно целият се е губел там.

Обичам да те слушам - да ми разказваш за младините си, за дядо, за родата. Ухажвал те някакъв управител на фабрика, важна клечка. Като те питах какво е станало с него, ти на секундата отвърна: "Как какво - отказах му!"
 - Защо, бе бабо, нали фабрика имал?
 - Е, имаше, ама не беше като дядо ти хубав!

Мила бабо, ти си баба в най-истинския, най-съкровения смисъл на думата. Катми, питки, приказки и истории - всичко поднасяш с толкова много обич и доброта.Винаги ни угаждаш на капризите. Често готвиш поне три различни манджи, сипваш прекалено щедри порции, а после сядаш някъде встрани - да ни гледаш, пък като си тръгнем, ще си направиш попара. Знаеш кой какво обича да яде и поддържаш артикула наличен, за всеки случай. Пък ние понякога нарочно те изненадваме, за да те дразним с "ее, бабо, гладни си останахме!" Тогава изчезваш нанякъде, чува се ровене, трополтене - накрая се появяваш победоносно я със сирене, я с компот - винаги намираш нещо!

Прибирайки се от село, често минавам да те видя - нося ти копър и магданоз, кални дрехи за пране и ти разказвам какво ново (старо) из село. Ти ме чакаш с каквото съм си поръчала - салата с повече лук, таратор с повече чесън, тиквички на фурна. Има и ориз да нося на мама, нещо с мръвки за тати, бутерки с орехи за брат ми и сестра ми. Обикновено поне едното си го изгорила, ама ние нали все закъсняваме - имала си време за втори опит. Все питаш: "Бива ли го?", а ако изядем по-малко от две порции си убедена, че не е наред, въпреки че ние те уверяваме иначе. Такава бъркотия като в твоята кухня в Пловдив, бабо, съм виждала само в твоята къща в Тюркмен. Тави и кръстословици затрупват столовете, на пода се търкалят картофи, нещо на котлона кипи, ти си се навела, упорито търкаща загоряла тенджера, а Коркут пак гони Джейлян. Веднъж си бях поръчала да ми направиш сок от ябълка - засилих се да влизам и чак се стреснах, когато вратата на апартамента не се отвори - заключена. След малко се появи и ти - ей бабо, имаше вид все едно от Мусала се връщаш, ама по целия път, не тарикатски с лифта. Питам те какво ти е, тихо прошепваш: "Чакай..." Влизаш и веднага лягаш, а в ръката ти торба с ябълки. Минути по-късно, все още задъхана, споделяш, че си обиколила целия квартал, за да купиш ябълки. "Ей сега, баба, ще ти направя сока, само малко да си почина." Става ми неудобно, казвам ти никакъв сок да не правиш, а да лежиш. И ти като скочи - като попарена! "Кааак?! Аз един сок ако не мога да направя..."

Като малка си била голяма белайджийка, все наперена и готова да отстоява своето. Разказваш ни, че си била толкова буйно дете, че не ти е останала палавост за по-късно. Бабо, не на нас тия, виждаме те как се услушваш, тихо-мълком - без да те усетим, нагласяш живота, както на теб ти харесва. И си толкова любопитна!
 - Къде тръгна, бе бабо,нали те болеше гърбът?
 - Е той винаги ме боли, няма само да лежа, я! Да видя!
 - Какво да видиш?
 - Ми ей там да видя какво има.
Напролет, като дойде на село за рождения ми ден, обиколи целия двор. Като ти казах да не ходиш нагоре, че е само трева, ти отвърна :"Оо, баба, аз вече бях там." Видиш ли чанта, задължително проверяваш какво има вътре - ако е кутия, ще я отвориш, ако е книга, ще я прочетеш. Много те бива да вървиш след някого - да видиш какво правят. Все да видиш - ама с очи като твоите - как да не искаш винаги да гледаш!

Лятото направи лозови сарми за мен и приятелката ми от Австрия - чакаше ни пред блока с тавата. Като ти представих Изабела, ти я прегърна и й каза: "Добре дошла, миличка!" Изабела настоя да ти кажа, че имаш най-сините очи, които е виждала. Не разбра какво й говореше, но после ми каза, че никой друг не я е посрещал толкова сърдечно. Ти поиска да покажа на Изабела твоя снимка като млада - "да види, че преди не само очите ми бяха хубави". Тогава забравих, но ето сега ще те види. Сестра ми носи първата снимка в портмонето си - а когато я видя за първи път, възкликна: "Ее, Йовка, ти и на младини си била хубава!"

Преди не разбирах какво е двама души да са едно цяло, струваше ми се странно, дори обидно. Чак след като дядо си отиде, разбрах, че вие двамата бяхте така - едно цяло. Погледна ли теб, очите ми започват да търсят и дядо.
Спомням си колко меко казваше "Илийчо" и как той ти носеше смокини и цветя от село. По-иначе гледаше, бабо, когато дядо беше до тебе. За снимка той ще те прегърне, а ти ще се изправиш, ще вдигнеш глава - имаше самочувствие на хубава жена. Винаги си била много скромна, но редом с дядо вървеше по-уверено. С дядо си отиде и част от тебе, но ти не се предаде - нали ти казвам, че още си силна и войнствена, не са останали тези ти качества само в детството. Приемаш живота, от време на време казваш "не ме бива вече", но иначе не се оплакваш. Знам, че ти се иска да ни помагаше повече, да можеше да шъташ като на младини, но не бъди тъжна, бабо. Ти винаги ни помагаш и винаги ще имаме нужда от теб. Аз вече мога да меся питки, добре ми се получават, но твоите си остават най-хубави - дори когато ги прегаряш и забравяш да сложиш сиренето. 

Семейството ти се разпръсна по света, но ти пак не се жалваш. Чакаш, посрещаш, изпращаш и после започваш отначало. Като разбра, че ще ходя в Австралия, извади някакъв стар тефтер с карта в началото - да ти покажа къде точно. Гледа, гледа и накрая каза, че ще идеш на главната да си купиш хубав голям атлас - "и скъп да е, пак ще си купя, да си отбелязвам всичките къде сте!" Преди малко се видяхме по скайп - отивахте на гробищата. От две-три седмици се каня да напиша тази публикация, направих си разпределение на задачите по дни и тази съвсем случайно се падна точно днес. Мъчно ми е, вече се насъбраха толкова много неща, които не успях да кажа на дядо. Чудя се дядо какво щеше да мисли за моето приключение в Австралия - или щеше да се хвали пред останалите дядовци, че чак до Австралия съм стигнала, или щеше да махне с ръка и да каже сърдито: "Мани я тая загубена Австралия - на другия край на света!" Мисля, че когато ни напусне близък човек, има момент, в който и ние, живите, избираме между живота, безцелното съществуване, че дори и смъртта. Гордея се с теб, бабо, че избра да живееш! Да се радваш, да плачеш, да те боли, ама да не се предаваш. По скайп все те питам дали ме чакаш, а ти решително отговаряш: "Разбира се, миличка! Аз тука се държа здраво, стоя и чакам!" Беше ме помолила, бабо, да направя албум със снимки за живота на дядо - не съм забравила. Ти събери старите снимки, пък аз после ще добавя от моите и като си дойда, двете заедно ще го направим.

Много те обичам, бабо! Всички много те обичаме! Последните месеци често пускаш тото - искаш да спечелиш, за да помогнеш на нас, да не трябва баща ми и майка ми да работят толкова много. Като те питаме как върви тотото, казваш: "Аа, не съм съвсем на загуба, ония ден спечелих 3 и 20, утре пак ще се пробвам." Колкото и да спечелиш, бабо, не може да се мери с богатството, което печелим ние, като те имаме в живота си. Недей да плачеш, времето бързо минава, скоро ще си дойда. Отсега си поръчвам таратор, ябълков сок и пържени картофи.

10 коментара:

  1. Прочетох го до половината и започнах да плача... Ще го дочета след малко. Искам да напиша нещо, но не знам и аз какво. Няма толкова силни думи просто...

    ОтговорИзтриване
  2. Всяка раздяла е болка - и завинаги, и за малко... И скъсната нишка е не по-малко болезнена. Затова поддържай здрави връзките, Гери, няма по-ценно от обичните ни хора! Винаги да потъваш в тези най-сини очи!

    ОтговорИзтриване
  3. Много трогателно, истинско...
    Жива и здрава да е прекрасната ти баба с най-сините очи!

    ОтговорИзтриване
  4. За баба ти съм сигурна, че плаче, но разплака и мен...Минало, настояще и бъдеще...в единно цяло, едното липсва ли - и другите не са пълни...на много размисли навежда твоята публикация, Гери...прекрасно е, че пишеш това, докато баба ти може да го прочете...понякога времето не стига (а може би куража) да кажем на близките си това, което усещаме. Сигурна съм, че няма нищо по-хубаво за един възрастен човек да чуе тези думи, дори не всеки ден, дори веднъж само...Дай боже още много дълги години баба ти те посреща - с каквото и поръчаш - това е удоволствие и за нея, и за теб!

    ОтговорИзтриване
  5. Гери, това са най-прекрасните моменти, изпълнени с истини за живота. Радвай им се, граби с шепи от тях, прекарвай повече време с близките ти хора. Те ще ти дадат много, ще те заредят, ще те докоснат. Да, Австралия е далеч, но ти си близко до сърцето им. Обаждай им се често, това ги прави щастливи. Прегръдки за теб и бабата с най-сините очи.

    ОтговорИзтриване
  6. Връзката на децата с баба и дядо наистина са силни-и при мен беше така.Обичайте се,чувайте се и се радвайте взаимно.Много е красива твоята баба-и на тези години....

    ОтговорИзтриване
  7. http://dama.bg/article/na-moite-pchelichki-baba-i-diado/1831/ Едно красиво стихотворение, което се надявам да Ви накара да бъдете винаги силна, защото живота е тук и сега, а хората, които са горе винаги ще ни помагат!

    ОтговорИзтриване
  8. Мило момиче, разплака ме...Сетих се за моите баби, които вече не са между живите, но много обичах...Пишеш с душата си...

    ОтговорИзтриване
  9. Малка Фейо, Гери, и моята баба в Пловдив е там и ме чака да си побъбрим....Страхотна си!
    http://abinitio-miray.blogspot.de/2012/07/blog-post_19.html

    ОтговорИзтриване