вторник, 28 юли 2015 г.

А аз ще се спася в думите...

Във всички онези думи, които ти не разбираш. Ще чета, ще слушам високо музика, може би ще пиша. Знам, че за теб са просто случайни букви, подредени по още по-случаен начин - едва ли ще ги видиш, камо ли разбереш - все пак връзката ти с моя блог е едно харесване във фейсбук. И все пак, сега те се препъват една в друга, ама не с типичната ми припряност, по-скоро леко страхливи, объркани. Ей, да пишеш за любов не е като да пишеш за домати, от личен опит ви го казвам.

И докато чакам края (малко преди десет вечерта на 11-ти август, летище Бризбън), вместо да си стягам багажа и да се чудя как ще го затворя тоя куфар, аз мислено редя своя план за спасение. Понеже аз в десет и пет ще те обичам поне толкова колкото и в девет и половина. А ти още не знаеш дали изобщо някога си ме обичал. Понякога ми се струва, че го усещам, а ти се дърпаш като попарен всеки път, като те хвана. Като си тръгвах от село, броях колко морета, океани и километри ще ме делят от семейството, градината и моята къща. А сега ми се струва безсмислено да смятам, колкото и надалече да отивам, нямам намерение да изгубя по пътя ни един спомен, ни една твоя усмивка или подозрителен поглед, понеже за пореден път съм ти казала, че ти харесвам къдриците. Вчера следобед искаше пространство - е, заминавам на другия край на света, от това повече пространство здраве му кажи. Вчера вечерта ме искаше обратно - засилих се да те скастря с умна препратка към момата, дето ту примък, ту отмък казвала, но после се сетих, че няма да ме разбереш. Опитахме се да заспим прегърнати, ама теб те дразни косата ми, все ти е в лицето. Реших да инвестирам в ластици.
Тайно се надявам - и на всеки сто надежди отреждам по една доза скептицизъм - понеже нали сме млади и глупави, мислем си, че много знаем, а после след години ще си се чудим на акъла. Или поне така ми казват. Аз упорито държа всяка глупост или мъдрост да си я изживея докрай, трудно се влияя от чужд опит. Не ме е страх да подходя със същата наивност, с която някога насадих триста корена домати. Нали успях цяло лято да мъкна вода от кладенеца до най-горния край на градината - де ти кофа вода, там ти и океан. И може би моят поглед, моят смях пак ще те докосват - нищо че колкото и да се протегна, няма да има как да те стигна. Най-накрая ще имаш време да мислиш (а иначе на мен ми се караш, че много мисля), да снимаш колкото си пчели искаш, да си свободен. Може би това ще е твоето спасение. Междувременно аз ще се заровя в прегръдките на семейството си, в думите на любими автори, в познати припеви и ритми. Ще чета, ще плевя, ще уча - страница по страница, плевел по плевел. И през цялото време ще се чудя от какво толкова се спасяваме, толкова ли е страшно, толкова ли е сложно.

Понякога леко разклащаш моята вяра, че всичко ще е наред, че щом веднъж сме се намерили, пак ще се случи. Ама аз продължавам да си вярвам - независимо на кой край на света, заедно или не, ще се справим, животът вероятно и още по-хубав ще стане. Иска ми се само за секунда да можех да превъртя лентата, да прескоча стотина страници, да видя няколко искрени усмивки, да си отдъхна и пак да си се върна тук. Е, не би било интересно така вероятно. Пак ще трябва да си усмирявам припряността. А аз си мислех, че търпението и сляпата ми вяра са достигнали своята връхна точка, когато затворих селската порта след себе си, знаейки, че поне година никой няма да стъпва там. Добре че поне обичам сама да се изненадвам.

8 коментара:

  1. "Аз упорито държа всяка глупост или мъдрост да си я изживея докрай..." Усмивки, момиче :)

    ОтговорИзтриване
  2. Много хора влизат в живота ни, Гери, а после още повече излизат. Някои идват за кратко, други за по-дълго, а други са в него всеки ден: с мислите, с чувствата, с ума и с душата си. По свое желание и с цялата си същност. Точно тези, последните, са истински твоите хора. И аз си мислех, че разстоянието е проблем за отношенията. До момента, когато имах връзка, която ми показа, че за човек, който истински държи на теб и края на света не е далече, нито пък за теб, когато искаш да стигнеш до него. Много пъти съм си мислела дали някак си не можеше да стигна до този човек, до тази любов по-рано, без да се мъча толкова в дилеми. После си дадох сметка, че никога нямаше да разбера красотата и силата на чувствата между мен и него, всъщност говоря за съпруга си, ако преди това не бях "изгазила" толкова много дилеми и разстояния...Знам, че вероятно това не е точно нещото, което искаш да чуеш или прочетеш точно в този момент, обаче аз го споделям с теб най-сърдечно и човечно, без претенции за мъдрост и с пожелание от цялото си сърце да си щастлива по начина и с човека с когото пожелаеш!

    ОтговорИзтриване
  3. Всяко нещо отминава. Някои неща завинаги остават зад гърба, други се транформират в нещо друго и продължават с нас напред. Не ти е лесно и си доста объркана, но това е част от живота. Гледай напред, не спирай и вярвай. Ако правиш това, което трябва да бъде направено , нещата имат страната способност да се подреждат около теб.

    ОтговорИзтриване
  4. Не сме се познаваме лично Гери, но следя блога ти от години и ми се струва, че имам частична идея за това що за човек си (базирана на това, което съм прочел от теб). Единственото, което мога да кажа е, че в момента, ако не може да те оцени като човек и те оставя да си тръгнеш, това момче не те заслужава или не те обича достатъчно, за да има честта да бъде до теб в живота. Ще ти е трудно, но (както винаги) бъди силна и мъдра, въпреки болката, не заключвай сърцето си и не спирай да бъдеш оптимист. Успех!

    ОтговорИзтриване
  5. "Трудно се влияя от чужд опит"...Колко си права всъщност, в лябовта няма верно и грешно, при всеки от нас нещата се случват по различен начин! Ти сто процента ще бъдеш щастлива - по своя си начин - не покорна, глупава, заблудена, с "розовите очила", а ей така вечно търсеща, съмняваща се, доказваща, изискваща...Прекрасно е, че си влюбена, няма начин и чаровника с къдриците да не оцени какво съкровище си ти, да не усети липсата на косата ти по възглавницата му..., живота е сложен, ти си сложна, но аз не вярвам да си се влюбила в човек, който не заслужава, не и ти, така че явно и той е сложен, като теб...
    Аз вярвам в силата и магията на любовта и има ли я - тя е вечна, само се проявява по различен начин, ту е изгаряща, объркана, ту е спокойна, подредена, ту е нежна, ту е припряна...не съм от хората, които смятат - "е, ако не е този, ще е следващия", не съм на принципа "проба-грешка", щом съдбата те е сращнала с някого, то не е било случайно, просто понякога е трудно да се намери общия път, да се напаснат характерите...а защо и трябва, всеки човек е различен и може би трябва да се научим да приемаме другите, такива, какквито са...
    Разприказвах се и аз...
    Всъщност - желая ти Любов - сигурна съм, че и Нея я можеш!

    ОтговорИзтриване
  6. Ще се спасиш в себе си, Гери, ще видиш! Всичко е там вътре, всеки един отговор и правилно решение. ;)

    ОтговорИзтриване
  7. За любовта, Гери, пишеш и по хубаво, отколкото за доматите. За теб не е сложно.
    Не съм чел дори подобно нещо, като това нагоре.
    Можеш да пишеш за каквото си поискаш. И го правиш.
    Чак сега оценявам добрите възможности на съвременните средства за комуникация, до голяма степен - благодарение на теб: ако нямаше блогове, нямаше да съм го прочел (извън другите възможни обстоятелства).
    ТУ

    ОтговорИзтриване
  8. И никакво спасение във думите...

    Прекрасно е това, което ни подтиква да търсим убежищата им и всичко сиво превръща във красиво! Щастие, Гери!

    ОтговорИзтриване