петък, 13 март 2015 г.

30 дена, 30 мига

1. Моника слиза от колата и докато се усетя, вече ни е натоварила багажа в колата си. Да кажа, че се радвам да я видя е меко казано - потегляме и чак тогава започвам да вярвам, че една седмица ще пътувам с приятели из Куинсленд.

2. След моите неуспешни опити на сърфа, гледам Моника - ей, много я бива! Тя и на сухо изглежда готина, ама на вълните още повече! Имам за приятелка руса австралийка, която кара сърф - като се замисля, струва ми се нереално. Ама спра ли да мисля, е най-естественото приятелство, което просто се случи.

3. Пристигаме с има-няма два часа закъснение - Амилия ни чака на паркинга, засмяна и леко опърлена от слънцето. Нашето закъснение изобщо не го споменава, вместо това ни подава подаръци за Коледа. Тамън като за нас - усмихвам се при мисълта, че може да се познаваме отскоро, но пък май наистина се познаваме.

4. Залез като от картичка - на гледане е с малко по-бледи цветове, но пък на усещане е много по-въздействащ. Вървим по плажа - аз, Моника, Амилия и едно момиче, с което се запознахме в Шотландия. Бяхме приятелки. Сега, месец по-късно, й казвам крадец на усмивки. Най-вече моите.

5. Усещам, че над главата ми нещо шумоли - отварям очи и виждам голяма бяла птица - с черна глава и крив клюн. Взаимно се изненадваме - тя разперва криле и отлита към морето, а аз се оглеждам наоколо. Моника вече е будна и гледа вълните и изгрева - прилича на среща между стари приятели, все едно си говорят, но без да им трябват думи. Може би аз така изглеждам на село. Събираме си багажа и бързо се омитаме - в австралийско спането по плажовете е забранено.

6. Багажът е подреден в колата, аз, Моника и Амилия сме готови - бързаме да тръгнем, за да намерим очен доктор за Амилия възможно най-скоро. Оглеждаме се и нея, крадецът, пак я няма - предусещам, че "къде отиде...?" ще е основна тема на пътуването. Отишла да поплува - някъде по пътя си е загубила съобразителността явно.

7. Почти цял ден пътуваме - Моника е много добър шофьор! Говорим си по пътя, смеем се, на мен от време на време ми се иска да ги ощипя, ей така да ги проверя дали са истински.

8. Спираме до крайпътна тоалетна - да се приведем малко във вид, че ще ходим на рожден ден на приятел на Моника. Пакет мокри кърпички по-късно, все едно не сме се къпали само от ден, не два.

9. На мен ми е първият купон от този тип - малко замлъкнах, не ми беше неудобно, по-скоро ми беше интересно да наблюдавам. С Амилия си поставихме за цел да не вървим цяла вечер след Моника, а да се запознаем с нови хора. Почти ни се получи. От време на време Моника се появяваше да ни пита как сме, с ръце показваше скала, паднем ли под определена точка, настояваше да я намерим. Стана ми мило колко бяха загрижени и тя, и Амилия за мен. Като заспивах музиката още вървеше, харесаха ми песните и ми стана мъчно, че тамън ще задобрея по австралийските партита и ще трябва да си тръгвам.

10. Отлив - камък по камък стигаме до малък остров на стотина метра от брега. Гледката е прекрасна, по скалите са накацали корморани, във водата от време на време надигат глави костенурки. Унасяме се в гледки, цветове и усещания. Прилив - газим във водата - посока брега. От тиня върху остри скали - всяка крачка беше изненада. Стъпваме на брега, броим до 180 - ако ни беше пернала някоя от смъртоносните медузи, досега да сме се споминали. Пфю.

11. Сергиите за мангота покрай пътя! Струпани щайги върху паянтави маси и метална кутия с надпис "Honesty box", да си пуснем вътре парата. Най-вкусните мангота!

12. Четири и половина сутринта - по неволя вече сме на път. От нищото изскача уолаби, няма как да спрем навреме и го блъскаме. Моника и Амилия го преместиха встрани от пътя, стана ми толкова мъчно за Мон - тук това се случва често, нямаше какво да направи, но предвид всичката й любов към животните, беше жестоко съвпадение точно пред нейната кола да изскочи уолабито.

13. Ден, в който всичките усмивки са си наши, няма кой да ни ги вземе, днес те са само за споделяне. Изведнъж в колата стана по-ведро, в мълчание или глъчка - все ни беше приятно. Усмихвам се, като си спомня.

14. Малко езерце и водопад над него - красиво, приятно, прохладно. Закусихме, плувахме и пак на път. Разходихме се из симпатично градче покрай брега, говорихме си, обядвахме, после отидохме до гората. Видяхме големи червени раци, навсякъде летяха черни пеперуди на бели точки. За вечеря си позволихме да ядем в ресторант! Абе, най-готиният ден.

15. Прибрахме си крадеца обратно, аз бях раздразнена от поведението й и хич не исках нейната компания. С Мийлз и Мон отидохме да поседим на плажа, на мен ми беше хубаво да усетя подкрепа и съпричастност. Морето беше кротко, звездите красиви, компанията приятна, ама после крадецът се развилня и настанаха едни драми! Началото на края на едно приятелство. Разтърси ме за седмици напред, но честно казано не бих си заменила хубавата вечер на плажа за фалшиво приятелство, не съжалявам, че се скарахме.

16. Цял ден дъжд, палатката ми се наводни, крадецът само гледаше да хвърля масло в несъществуващи огньове. С Мийлз се разходихме покрай плажа, тя намери кокосов орех и ни показа как да го счупим, гледахме филм... Един от онези дни!

17. Този път разпъваме палатките на Magnetic Island, над нас се надвесват евкалиптови дървета, а по тревата крачат големи кафяви дъждосвирци. Имахме два дни тук - хубави, но с горчив привкус - Мон и Мийлз се прибираха обратно, а аз оставах сама с крадеца. Пак си откраднах няколко минути насаме с тях, ей така просто да си говорим. Тъжна бях, че се разделяхме, исках и аз да се прибера с тях, вече ме беше хванала носталгията по австралийското вкъщи. Но пък ме очакваха още красиви места!

18. Големи черни папагали с червени опашки! Веднага изпратих съобщение на баща ми, той нали е по папагалите. Писах му и, че спътничката ми ме дразни и ядосва, а той ми даде вдъхновяващ и мъдър отговор - да съм по-умна от нея, да не се дразня, да гледам внимателно, защото той вижда света през моите очи. И от този момент нататък си представях, че нея я няма и мислено пътувах с него.

19. Големият бариерен риф! Не съм си представяла, че ще ми се случи на мен, струваше ми се толкова далечно и нереално, пък то взе, че стана! Стотици риби във всякакви цветове, някои от тях направо неприлично ярки, корали в най-разнообразни форми, рифови акули, костенурки!

20. Пустош - червена земя, жарко слънце и милиони мухи! Водата от оскъдните валежи се стича по скалите и се събира в малко езерце - оазис, свят насред света. Тих вятър, кротко потрепваща трева, някъде наблизо ромоли вода.

21. Прах, мухи, последните слънчеви лъчи и два стола. Досадно неудобен разговор - какво се случва с приятелството ни. Слушам колко съм ужасна, от време на време се извинявам, наум си мисля а дано да не глътна някоя муха, докато си отварям устата. Хем ми е смешно, хем ми е мъчно...

22. Толкова много звезди! Два скорпиона, един фенер и приятен разговор измеждудругото.

23. Сидни! Улични музиканти, риба и пържени картофи, пясък, море и акули. Кръжат хеликоптери, а някой бърза да сложи табела, че влизането във водата е на собствен риск.

24. Към Нова Зеландия - гледам траекторията на самолета на монитора и ми става мъчно - струва ми се толкова далечно и непознато. На следващият ден се разхождам в ботаническата градина в Крайстчърч - че то досущ като при нас - гергини, рози, най-красивите хортензии, които съм виждала някога! Ей, само заради хортензиите си струваше!

25. На палатка в Пунакайки - ей, така не бях мръзнала от времето, когато напук спах на село, нищо че прозорците бяха замръзнали и от вътрешната страна! На следващата сутрин вървя пеша до най-близкото кафене, купувам си чай и пай, малко по малко се разтапям. Красив ден е.

26. Плажът е осеян с безброй малки камъчета, чиито ръбове вълните нежно са загладили. От гората се издига пара, а слънцето я позлатява с последните си лъчи за днес. Няма никой друг. Вървя и си пея "Хубава си, моя горо", понеже така все едно съм разказала на дядо, че и до Нова Зеландия стигнах.

27. Три дена на поход! Само като си помисля колко ми тежеше раницата и ме заболяват раменете! Бавно и далеч не славно, стигнах до първия лагер. По пътя си издялках тояжка, а чувството да си хвърля раницата на земята беше невероятно. Огледах се - че то като в горска приказка! От всичко в Нова Зеландия, най ми харесаха мъхът и лишеите! Заедно с любопитните горски птички, които все се ровеха из тях.

28. Прекрасен залез - от тези, които будят подозрения за фотошоп. Огнените му цветове се плъзгат по повърхността на водата, а до брега на езерото мъж свири на пиано. Прекрасна вечер!

29. Оглеждам се за тюлени - наляво, надясно, все безтюленово! Пак обхождам с поглед околностите и изведнъж се стряскам - пропуснала съм масивния мъжкар, който се е проснал на земята на метър от мен! До него табела: "Не се опитвайте да местите тюлените!" Чудя се колко ли идиоти са се опитали, преди да решат да сложат табелата.

30. Първи полет, автобус, втори полет, влак, автобус - кампуса на университета, най-накрая позната територия! Големи бели чапли, папагали и сини пеперуди - у дома! Толкова се радвах да се прибера! Не толкова, още повече!