петък, 9 септември 2016 г.

За мен и Единбург от баща ми


Бях нетърпелив.Оглеждах се навсякъде около мен и попивах всичко - хора, зала, звуци. Знаех, че съм там, усмихвах се и гордо подадох поканите. Насочиха ни към балкона и след малко влязохме. Залата беше ослепителна - нещо средно между дворец и театър. Знаех, че ще свири орган и след малко усетих как мелодията му се сливаше в невероятен синхрон с обстановката. Семейството се настани на втория ред на балкона и всеки потъна в мислите си. В залата имаше може би 1500-2000 човека и всички трепетно и забързано пробваха фотоапарати, телефони и всякакъв вид техника...

А децата им - ,,завършващите студенти" се лутаха долу напред-назад, говореха разпалено, махаха, а толкова много едновременни усмивки едва ли скоро пак ще видя. И там, долу на първия ред, усилено ръкомахаше Тя - ,,Моята дъщеря, нашата дъщеря, Гигито, кака..." Погледите ни се срещнаха, прегърнах я мислено, усмихнах се и сълзите погалиха очите ми... Върнах се само един час назад...


Нещо като коктейл, прием или както по-просто ми бе обяснено - ,,среща на преподавателите със студентите и техните семейства". Не съм си и представял, че може да съществува такова нещо, завършил съм два университета в България и то на високо ниво, но никога преподавателите не са търсили контакт със семействата на студентите, не са отдавали нужното внимание и уважение към хората, които са изпратили своите деца в тяхния унивеситет. Много е вълнуващо и истинско. Но да се върнем към срещата. Имаше и малко почерпка - вино, сокове, всякакви хапки със сьомга и хайвери - то за шотландците сьомгата е като при нас каракудата - слагат я дори и в десертите. И в цялото това жужене от хора и глъч много отчетливо и вълнуващо се чуваше: „Оо, Gergana..", „Oo, Gerry". Преподавателите бяха измежду родителите, гостите и студентите. Запознаваха се с нас, оживено и разпалено разказваха за Гергана и изминалите четири години на обучение.

Аз попивах всеки жест, всяка мимика, четях и усещах не думите, а чувствата и емоциите. Не споделих, че аз не знам нищо от англиския език, думите, които използвам са от рода на Мики Маус, МcDonald's и okay. Но това изобщо не ми пречи нито в живота, нито в работата, където често контактувам с чужденци, но се разбирам прекрасно и без думи. Всички, които ме познават са били в недоумение как отгатвам за какво си говорят хората... В един момент жуженото стана по-подредено, по-забавено. Всички се ориентираха към фоайето. И там започна моето скромно бащино щастие. Беше започнало награждаването, от учебен отдел поприказваха малко, но аз така или иначе не разбирах нищо. Усетих обаче колко премерено и много естествено се отдаваше нужното уважение към всички завършващи студенти и как на този фон небрежно открояваха най-добрите.

Общо наградите бяха десетина - за различни категории, различни факултети и т.н. За миг водещата се съсредоточи и изстреля няколко изречения, от които чух и разбрах само името Гергана Даскалова (междудругото то звучи много интересно на английски). Залата изръкопляска, Гигито пое нещо като свитък, благодари и тръгна обратно. В този миг водещата стреляйки пак изречение след изречение се засмя и отново чух Гергана Даскалова. Гигито се върна усмихната, пое втория свитък, а водещата вече закачливо се обърна към нея и залата с някакви думи. Всички се смееха, шумът много приятно ме прегръщаше, а тя Гигито мигаше и се смееше. Аз не разбирах нищо, но усещах, че е нещо хубаво и невероятно. После вече ми преведоха, че водещата е казала, че Гергана няма нужда да слиза от сцената и да се разкарва, защото така или иначе има да получава много награди. Двата свитъка представляваха: първият награда за най-висок успех във факултета, а вторият за най-висок успех от защита на дипломната работа. Тук интересното е, че в цялата история на института има само 1 дипломна работа с по-висок успех преди няколко години.


Еуфорията отшумя, награждаването продължи, но аз и сега, пишейки тези редове, близо 2 месеца след това, чувствам и усещам всичко. Дори съм щастлив, че не знам английски, защото сетивата ми бяха така изострени, че усещах и попивах всичко (погледи, реплики, възклицания, усмивки). Забравих и за още един впечатляващ момент, не си спомням точно кой от преподавателите пламенно говорейки за Гигито, благодари на нас-семейството, благодари на нея, че е била звездата пред тези години в Единбург и се обърна към аудиторията и каза, че всички студенти от 1 до 4 курс могат да бъдат спокойни, че Гергана вече завърши и те без притеснение могат да кандидатсват за различни програми и проекти. Просто през изминалите четири години, когато Гигито е била в Единбург те не са имали голям шанс, защото запише ли се за нещо тя, просто го печели и то безапелационно и с уважение. Тогава всички пак много се смяха и ръкопляскаха.


И това ми напомни как след кратката церемония при Гигито дойде едно високо момче - поздрави я, поприказваха си и се разделиха усмихнати. След това тя ми обясни, че това е Адам. С него са били най-добри в университета и достойно са си съперничили във висините на науката. Той също бе награден в своята категория и е дошъл да я поздрави и да й „благодари", че не е участвала в проекта на Оксфордския университет - той го е спечелил. Но на Гигито мечтата й е Австралия, та Оксфорд е минал и заминал покрай ушите й. Това, което усетих обаче е, че между студентите няма никаква завист или злоба за едно спечелено или загубено място. Когато споделих това мое наблюдение, Гигито ми обясни, че голяма е заслугата на университета. Правилата, по които се печели един проект, са ясни и точни и студенти и преподаватели ги спазват безкомпромисно в името на науката. И на загубилите или некласиралите се се обяснява разбираемо защо дадена кауза е предпочетена.

„Да вмъквам ли как стоят нещата при нас". В Единбург видях хиляди студенти отишли там да се учат, да се борят за знания и да са щастливи от успехите на всички. На някой може да им се стори скучно това, но е факт и никой не се пита къде е нашият „студентски живот" и как ще я караме без „студентски град в София" и т.н. Затова и запомних думите на ректора, че по-вълнуващо е когато един студент разбере, че е приет в Единбургския университет, отколкото самото дипломиране. Просто попадаш в рая на науката и за жалост малко са късметлиите. То аз започнах да филосоствам вместо да се наслаждавам и гордо да си нося мустаците из Единбург. Връщам се отново в залата, където е същинската церемония по дипломирането. Органът си свири, хората от няколко континента си приказват, долу абсолвентите търчат напред-назад усмихнати... В един момент някой се извика. Всички в миг станаха прави и млъкнаха. Аз тези неща съм ги гледал само по филмите.


Великобритания е кралство, Шотландия е част от нея. Кралицата е институция, церемонията започна. Влизаха преподаватели, ръководители на университета, след тях придворни носeха жезъли, Короната и т.н. Най-накрая се движеше тя - принцеса Ан, сестрата на Чарлс, дъщерята на Елизабет. Всички отидоха до местата си, а след няколко команди от придворните принцесата седна и тогава всички останали също седнаха.Забелязах и принц Алберт - принцът на Монако. Бе минал на два метра от мен, но аз гледах принцесата и не съм го видял. Сега стоеше от дясната страна на принцеса Ан и бе почестен гост на тържеството. Залата притихна и зачака. Започнаха кратки речи и приветствия. След малко връчването на дипломите започна. Докато се усетя и Гигито беше на сцената. Принцесата се усмихна, поздрави я, докосна я с една черна шапка. Докосването с тази шапка по главата е стар шотландски обичай, символизиращ освобождаването от робство - в случая академичното робство. Всички я аплодираха, аз също ръкоплясках щастливо. Носехме четири български знамена, които останаха неразвяти. Гигито ме предупреди да не взема да се извикам и всичко стана много бързо и аз я гледах като зашеметен като бе на сцената и по никакъв начин не реагирах. Този миг и сега е в главата и в сърцето ми и сега се подсмихвам. Благодаря ти, Гиги. Обичам те. Пожелавам на всички хора по земята това уникално, незабравимо преживяване. В този момент Галя снимаше, Йовито и Илко също. Всичко бе като на филм, за мен - без превод...


След това следваха няколко часа връщане на дипломи, речи, поздравления. През това време аз си спомних минали дни и години, говорих си мислено с Гигито, споделях със семейството интересни случки и моменти. Аз бях там, всички бяхме там - цялото наше семейство - Николай, Галя, Гергана, Йовина и Илия... Осъзнавайки всичко, което ми се случваше, аз разбрах и колко е била умна една преподавателна на Гигито относно един проект за Серерния полюс в Канада. Гигито много искаше да ходи там и се бореше да спечели тази номинация. В крайна сметка избраха друг студент, но ако беше отишла тя нямаше да може да присъства на дипломирането, ние също. Просто тази преподавателка (Айла) реши да подари това преживяване и на нея и на нас, като не я избра в екипа си, а иначе двете бяха неразделни и тя й беше научен ръководител на дипломната работа - много бяха вътря всяка една в идеите на другата. Благодаря ти, Айла. След тържеството се снимахме, разходихме се, аз дадох междувременно интервю за шотландската телевизия (как пък точно мен избраха, но си имах преводачи), смяхме се, почерпихме се в типичен шотландски ресторант...




И така Гигито изкачи още един връх. Сега, когато пиша тези редове, тя лети за Австралия, след малко ще кацне в Доха (Катар), след час излита за Пърт (Западна Австралия), после още 6 часа до Бризбън - там 3 дни, после 4 часа до Камбера, там 2 месеца и половина, после България, а от тук пак Единбург или пак Австралия. Тя следва мечтите си, а ние, нейното семейство, сме горивото на полета й. Обичаме те, Гиги, а аз ще споделя няколко щриха от живота ми, които са ми направили голямо впечатление:
  • Как Г-жа Бинчарова се удивляваше каква първокласничка си и ти се радваше до четвърти клас
  • Как изведнъж реши да кандидатсваш в Математическата гимназия в 4 клас, отиде и се справи със задачите просто така
  • Как си избра Руската гимназия с френски, защото искаше да научиш езика, и влезе с почти максимален бал, а следващите бяха с 30 и надолу и те мислеха за луда
  • Как се справяше отлично по френски, нищо че не беше във френската гимназия 
  • Как се яви 6-ти клас - 12 годишна и взе първи сертификат на Кембридж и не искаха да те допуснат до изпита, защото беше много малка
  • Как се разхождаше още на 14 години сама из парковете на Лондон
  • Как удивляваше учителя си по английски Илиан - той до ден днешен говори за теб с възхищение и благовение
  • Как реши, че не искаш абитуриентски бал и на 18 години направи първото си сафари в Кения
  • Как обикаляше с дядо си в студ и мраз цяла България, за да видиш някаква птичка в далечината, но и двамата бяхте неописуемо щастливи
  • Как сама се подготви и подаде документите си за Единбург и другите университети, но заяви,че искаш най-много Единбург 
  • Как при мама влезе преводачката, която проверяваше мотивационното ти писмо, и поиска да се запознае с теб и каза, че не е чела такова мотивационно писмо в цялата си практика и не поиска пари за услугата
  • Как замина третата година от обучението си за Австралия и се оказа, че тя Австралия „много прилича на България, но и много не прилича" 
  • Как за една година в Австралия обиколи и видя толкова места и неща (+ Нова Зеландия) колкото един австралиец не може да види за целия си живот
  • Как всяка година печелеше по някоя награда в Единбург, но така и не се явяваше на награждаването, защото по това време беше на съвсем друго място по света - или в България, или в Австралия, или на някое летище
  • То аз мога много, много да пиша „Как,как", но ще кажа стига толкова, после пак.

P.S. Гиги, обещай, че ще публикуваш това, което съм написал, не съм спестил нищо и не съм преувеличил нищо. Когато чета твоите неща в блога все си мисля, че писането ти е дар от мен, малко и от мама. Обичам те и смело напред!

От тати

32 коментара:

  1. Страхотно семейство сте! Успех и занапред, Гери! :) Не се познаваме, но чета с най-голям интерес всичко, написано от теб и от татко ти ;)! Ти си изключително красиво и умно момиче! Гордея се, че все още има такива българи като теб!

    ОтговорИзтриване
  2. Хубаво момиче, създадено от хубави хора и видимо с много любов. Бъдете щастливи, заслужавате го! А на Гери - още много успехи във всяко начинание, а това ще бъде така щом има такова голямо сърце!
    Вяра Триандафилиди(не знам как да се лог-на)

    ОтговорИзтриване
  3. Прекрасно!Нямам думи да изразя възхищението си!Успехи!

    ОтговорИзтриване
  4. Страхотно дете със страхотно семейство!

    ОтговорИзтриване
  5. Споделям тази история с невероятно удоволствие. Попаднах на този блог преди няколко години (четири, както се оказа - тогава Гергана се подготвяше да замине за университета). Тя ме впечатли с невероятната си страст към градината си:) кой би предположил, нали? Сега е огромно удоволствие и радост за мен да видя, че тази страст към живота се развива с огромна сила. Това четиво е за всички, които вярват и работят за това! Поздравления, Гери! Пожелавам ти късмет и попътен вятър!

    Гергана;)

    ОтговорИзтриване
  6. Респект и уважение! Прекрасни момиче и семейство. Бъдете здрави!!!

    ОтговорИзтриване
  7. Поздравления!
    Вдъхновение сте за всички и само можем да благодарим за споделянето!
    Пожелавам здраве за прекрасното ви семейство!
    Поздрави,
    Добрина

    ОтговорИзтриване
  8. Приеми моите адмирации за успеха, който си постигнала!
    Имаш невероятно семейство, което се подразбира от написаното по горе!
    Бъдете здрави ти и твоите близки, а ти живей живота, за който мечтаеш!
    Успех във всичко!

    ОтговорИзтриване
  9. Приеми моите адмирации за успеха, който си постигнала!
    Имаш невероятно семейство, което се подразбира от написаното по горе!
    Бъдете здрави ти и твоите близки, а ти живей живота, за който мечтаеш!
    Успех във всичко!

    ОтговорИзтриване
  10. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  11. Чест е за мен да поздравя едно слънчево и талантливо момиче,което постига всичко с много хъс труд. Докато има такива млади хора има и надежда за България.Честито дипломиране и дано да се завърнеш у дома да преподаваш на нашите деца опита си и да ги направиш Хора. Успех мило момиче.

    ОтговорИзтриване
  12. Прекрасно момиче, светът е в краката ти! Поклон!

    Четох и плаках от радост.

    Весела

    ОтговорИзтриване
  13. С такова удоволствие не съм чела текст отдавна. Когато ме налегне депресивно настроение ще си го препрочитам пак. Радвам се за тези прекрасни вълнения и чудесни успехи.

    ОтговорИзтриване
  14. Браво и от мен! Бъдете здрави в къщи и на добър път,

    ОтговорИзтриване
  15. Браво и от мен! Бъдете здрави в къщи и на добър път,

    ОтговорИзтриване
  16. Момиче, ти си дар! За семейството си, за нас (читателите, които не те познаваме) и за човечеството!

    ОтговорИзтриване
  17. Благословено семейство!

    ОтговорИзтриване
  18. Прекрасна Гери! Успех!Ще следя с удоволствие. Здраве на цялото семейство!

    ОтговорИзтриване
  19. Кога минаха 4 години?! Браво на теб! А докато чета думите на татко ти, си плача по малко. Би ми се искало някой да е толкова горд с мен както той с теб! сега - напред и нагоре! Успех, много успех!!!

    ОтговорИзтриване
  20. Браво, Гери! Браво!!! Имаш страхотно семейство. Но и те са късметлии да имат теб.

    ОтговорИзтриване
  21. Мила Гери,блога ти е едно от най-хубавите четива,на които съм попадала.За мен си вдъхновение,надежда,разплаквааш ме и много ме радваш!Благодаря ти/на тебе и семейството ти/Мариана

    ОтговорИзтриване
  22. Страхотни сте!
    За Гери си зная, открих я в самото начало на създаването на блога.
    Но и вие сте страхотен!
    И най-много ми харесва това, че сте истински, неподправени, искрени, талантливи, добри, трудолюбиви хора!
    Радвам се на виртуалното ни познанство, жалко, че не се познаваме и на живо!
    Желая ви здраве и късмет!

    ОтговорИзтриване
  23. Имах и аз миналата година подобно шотландско изживяване... и четейки си представих всичко и в звук и в цвят и се върнах в онзи мой момент на майчина гордост... и си поплаках хем от кеф, хем от гордост, хем от яд за разпръснатите по света стойностни деца!
    Гери, където и да си бъди здрава, все така слънчева и успешна!

    ОтговорИзтриване
  24. Поздравления Гери. Родителите ти само могат да се гордеят с уникалната си дъщеря. Интелигентно и стойностно момиче като теб е чудесен пример за подражание за мен и сигурна съм много други хора. Пожелавам ти много, много успех в начинанията, не че нещо може да ти се опре ;):), устременост, която така или иначе не ти липсва, и щастливи мигове на сбъднати желания. Бъди здрава и усмихната.

    ОтговорИзтриване
  25. Благодаря за споделената емоция, четох със замъглени от сълзи очи и пълно с гордост сърце. Всеки ден минавам покрай цветарския Ви магазин на път за работа и после на път за вкъщи... Засичала съм Ви, както и майката на Гери, но винаги ме е било срам да споделя колко се възхищавам на Вашето семейство и Вашата дъщеричка. Просто отминавам с усмивка и поглед към тротоара. :)
    Мила Гери (позволявам си да говоря на "ти:, защото съм ти кака :) ), от все сърце ти пожелавам щастлив път в живота и много светли и усмихнати дни. Ти си наша, Българска гордост.
    Деница

    ОтговорИзтриване
  26. Честито дипломиране!
    Следя блога от самото създаване и се радвам на всички твои успехи! Прекрасна си!
    Краси!

    ОтговорИзтриване
  27. Честито дипломиране, Гери! Бъди здрава, щастлива и продължавай да сбъдваш мечтите си! Успех!

    ОтговорИзтриване
  28. Хей мила Гери, кога минаха тези години. И аз следя блога ти още ореди да заминеш за Единбург, с прекрасната ти градинка, доматите и страстта която влагаше във всичко. Прекрасна си, един уникален и невероятен човек. Радвам се с цялото си сърце на деца като теб. Животът е за да го живееш, да бъдеш навсякъде където пожелаеш. Завиждам на теб за родителите които имаш и подкрепата, която ти оказват.. завиждам на тях с такова умно и будно дете като теб. Дано някой ден и моите деца ме карат да се чувствам така, както се е чувствал баща ти на дипломирането. Късмет и много усмивки в живота. Не спорай да искаш, да мечтаеш и да сбъдваш мечтите си. Пожелавам си някой ден да тв срещна случайно в Австралия. Това е и моя мечта. Надявам се да успея да я сбъдна.

    ОтговорИзтриване
  29. Мила Гери! Прочетох поста със закъснение - толкова пъти се просълзих! Ах ти, мило момиче с такова прекрасно семейство! Бог да ви дава дълъг живот и здраве!
    Наистина, кога минаха тези години, когато замина за Единбург...Боже мой, пиша така, сякаш си моето момиче - но да, дъщерята, която винаги съм искала.
    Радвам се, че дори и виртуално, познавам хора, като теб.

    ОтговорИзтриване
  30. Мило момиче, чета и рева. Настръхнах от гордост без да познавам теб и семейството ти. Толкова горда с някого рядко съм била.
    Успех по пътя ти!

    ОтговорИзтриване