понеделник, 31 октомври 2016 г.

Австралийски моменти: част втора



Понеже недостиг на щастливи моменти нямам, след първата част от австралийските моменти, идва ред и на продължението :).

7. Измежду преследването на птички от време на време гледах три деца - преди не съм работила като детегледачка, но мисля, че се справих добре, всички бяхме щастливи! Децата бяха прекрасни - умни, възпитани, но и любопитни, и с дух на приключенци. Разсмиваха ме, караха ме да се чувствам харесвана, ще запазя много мили спомени от времето ни заедно! Беше толкова освежаващо и радостно някой да те харесва и да иска да си играеш с него, без да трябва да полагаш някакви особени усилия - просто си си ти и това е достатъчно. Ходихме в зоологическата градина, ядохме сладолед, не се загубихме в бамбуков лабиринт (сериозно постижение!), играхме на бинго с различни видове птици. Една вечер децата поискаха да им изпея песен за лека нощ - аз започнах с "Все към мен, все към мен тичай... имам осем тайни, ела при мен и ги вземиии" на Стефан Вълдобрев, после ме помолиха за нещо по като за лека нощ и понеже репертоарът ми от бавни песни не е особено богат, им изпях химна на България.

неделя, 30 октомври 2016 г.

Австралийски моменти: част първа



В Канбера най-накрая дойде пролетта - вече две сутрини подред няма слана, слънцето пече толкова силно, че и да ти е криво, ще ти се стопли душата, а птичките, за чието поведение събирам данни, вече гледат малки. Е, точно сега са най-уязвими и половината от малките ги изяждат змии и врани, ама иначе си е направо поетично. След 5 дни отново си тръгвам от Австралия - е, ако не друго, поне не е толкова драматично, колкото първия път. Липсват ми силните емоции, а безразличието, което понякога улавям у себе си, ме плаши, но все пак на ден се случват поне по девет прекрасни неща. Имам много поводи за радост - повечето са работни, което ме кара понякога да гледам съмнително на начина си на живот (или "абе аз личен живот имам ли, нямам ли"), но пък аз всичките си задачи си ги приемам лично, за добро или лошо.