вторник, 22 август 2017 г.

69 градуса и 35 минути на север


09.07.2017, Кикиктарук, Северна Канада.

Вятърът не е спрял вече цяла седмица – днес смени посоката си и вместо едвам да затварям вратата на дървената къща, в която сме отседнали по време на експедицията, сега едвам я отварям. Иначе всичко останало си е кажи-речи същото, поне на пръв поглед – винаги е светло, почти залезите (понеже слънцето така и не се скрива напълно) са дълги и красиви, а дните ни на терен се нижат ту бързо, ту бавно. Понякога работата ни спори, друг път по-малко – метеорологични условия, човешки характери, липса на комуникация със света отвъд острова, изобщо предпоставки за сложни ситуации бол. И все пак, в края на деня всичко е толкова тихо и спокойно. За секунди само, после свистенето на вятъра превзема всичко, но пак си е спокойно, по свой си шумен и ветровит начин. От ден на ден хълмовете стават все по-зелени, снегът се топи повсеместно, а в морето почти не останаха късове лед. Около малкото постройки на острова щъкат новоизлюпени дъждосвирци – в нормални условия оперението им се слива почти перфектно с тревата, сега мине се не мине и вятърът за секунда ги повдига и издава скривалището им. Някъде другаде вятърът навява шума и найлони, тук – дъждосвирци.